2018-а предостави богат избор за всеки любител на седмото изкуство. От супергерои, през драми, чак до въздигнати от пепелта поредици и хоръри. Филми да искаш! Някои от тях напрвиха огромен боксофис. Други, въпреки очакванията, се представиха зле. А трети дори бяха пропуснати от по-широката аудитория… Но за всеки влак си има пътници. Като за начало на новата 2019 годината, сме селектирали за вас пет чудесни филма, които всеки киноман е видял през 2018-а и не е сбъркал.

Независими, но чудесни… Ето ги и тях.

American animals

American animals

Барт Лейтън – режисьор на документални поредици и филми, прави първия си опит за игрално кино. И резултатът е впечатляващ! Тъй като човек не може да избяга от онова, което го вълнува, Барт се спира на история, която е съвсем истинска. Четирима колежани решават да оберат университетска библиотека с редки и скъпи книги. И макар обирите на кино винаги да изглеждат впечатляващи, добре помислени и дори най-малките грешки в тях са перфектно отиграни и очаквани, в реалния живот нещата не стоят така. Всичко в този обир е грешно. Момчетата са хванати и лежат в затвора. Подходът на Лейтън в случая е различен. Той снима игрална версия на тяхната история, но вътре слага реални документални интервюта с истинските участници в историята. Гледната точка и дребните детайли се променят спрямо версията на разказващия, защото „онова, което човек казва е мнение, а не факт“. „American animals“ е любопитен, напрегнат и чудесно направен филм, който заслужава внимание.

You were never really here

You were never really here

Лин Рамзи – режисьор на великолепната психодрама „Трябва да говорим за Кевин“ – прави втори удар към голямото и добро кино. Хоакин Финикс е бивш ветеран от войната, който работи като наемник. Неговата задача в случая е да намери изчезнало момиче. Сюжетът се допълва от политически конспирации, кръв, насилие и неща, които не са си на мятото. Хоакин Финикс, разбира се, отдавна е доказал, че е повече от качествен актьор и подбира участията си внимателно. Тук отново не бърка. Както и Лин Рамзи! Филмът не е за хора със слаби сърца, но кои добри филми всъщност са?

Mandy

Mandy

Тази почти сюрреалистична провокация идва директно от сина на Джордж Косматос – човекът зад „Рамбо“ – Панос Косматос. На пръв поглед „Манди“ е филм за отмъщението. Сектанти нападат двойка и убиват брутално момичето. Мъжът ги намира и по най-насилствения, гнусен и болезнен начин елиминира всеки един от тях. Ако „You were never really here“ не е за хора със слаби сърца, то „Манди“ е за онези, които наистина си падат по това, иначе ще им дойде в повече. Филмът е бавен, изпъстрен с кадри на фантазии, реалност и сън, и прочие шантавелщини. Никълъс Кейдж, след серия от обидни глупости на голям екран, прави великолепна роля и изнася целия филм на големите си рамене. „Манди“ е филм само за почитатели на незаисимото провокативно кино, но видите ли го, няма да сбъркате.

Thoroughbreds

Thoroughbreds

Дебютът на младия американец Кори Финли – сценарист и режисьор на филма – е сред един от номинираните филми на тазгодишните Independent Spirit Awards. Черна комедия с привкус на убийство, „Thoroughbreds“ разказва историята на две ученички. Едната – прилежно момиче с отлични оценки и перфектен вид. А другата – социопатична откачалка. Те намират общ език, а след това и обща цел – елиминирането на доведения баща на едната. Филмът напомня на чудесната драма на Питър Джаксън „Божествени създания“, който отвори вратите на Кейт Уинслет към голямото кино. Разликата тук е, че „Thoroughbreds“ все пак е с комедиен привкус. Аня Тейлър-Джой и Оливия Кук играят главните роли, а Антон Йелчин прави едно от последните си участия преди смъртта си. Филмът е чудесен и не е за пропускане.

The Wife

The Wife

The Wife или „Съпругата“ беше показан у нас на фестивала CineLibri. Глен Клоуз получи номинация за „Златен глобус“ за ролята си в него, а самият филм е номиниран за Independent Spirit Awards. Джейн Андерсън, сценаристът зад чудесния „Оливър Китридж“, адаптира книгата със същото име на Мег Уолицър. Книгата я има издадена и у нас. А шведът Бьорн Рунге режисира. Историята разказва за петте дни, които двойка прекарва в Стокхолм, след като мъжът – известен новелист – е избран да получи Нобелова награда за литература. Историята се връща назад във времето в дните на тяхното запознаване и порастването им като почти един организъм до деня на Нобеловите награди, който променя всичко за тях. Трябва ли да обясняваме, че Глен Клоуз е смазващо добра? Надяваме се, че не.

error