08.02.2019

Какво може да се обърка в живота ти, ако живееш на малък остров, по цял ден се занимаваш с лов на риба и никой не те познава?

Serenity_BG_poster

Новият филм на сценариста Стивън Найт, „Фатално затишие“, се опитва да отговори на този въпрос. Стивън е човекът, работил над сериалите Peaky Blinders, Taboo и режисьор на филма „Лок“. В третия му режисьорски проект се навиват да участват имена като Матю Макконъхи, Ан Хатауей, Джейсън Кларк и Даян Лейн. Лентата изглежда като умно построен трилър, който разчита на добрата си сюжетна постановка и чудесните актьори, а не на специални ефекти и грандиозни планове. „Фатално затишие“ вече е в кината.

Сюжетът

Serenity

Бейкър Дил, бивш войник от Иран, живее необеспокоявано на малкия остров Плимут. Там се занимава с голямата си страст – риболов на риба тон. Неговият личен Моби Дик е огромно морско чудовище от същия вид, което постоянно му се изплъзва. Почти обсебен от идеята да го хване Дил почти не се занимава с друго. Цялото му ежедневие и съществуване се върти около хващането на голямата риба. Животът на Дил се променя, когато при него пристига Карън. С Карън се познават от преди. Тя го моли да убие съпруга й и да маскира убийството като инцидент. Междувременно с тези събития в живота на Дил започват да се случват и други промени. Той общува почти телепатично със сина си. Любовницата му започва да се намесва все по-сериозно в живота му, а той е преследван от слаб невзрачен човек с очила.

Трилърът – „guilty pleasure”

Всичко в тази история звучи повече от доволно, за да може човек да отиде на кино и да прекара два приятни часа, гледайки сносен трилър, а не експлозии. Комбинацията от чудесно измислена история и готин актьорски състав, заедно с името на Стивън Найт, прави „Фатално затишие“ почти задължителен за гледане.

Какво може да се обърка?

Верният отговор е – почти всичко. Стивън Найт неумело строи история на напрежение. То се поражда предимно от факта, че режисьорът по един нескопосан начин спестява очевидни сюжетни връзки на зрителя. Това е първият му грешен ход. Оттам насетне следват няколко, които доокепазяват чудесно измисления на анотация сюжет. От трилър за убийство и любов, „Фатално затишие“ рязко завива в жанра на sci-fi киното. Опитва се да имитира някой от сюжетите на сериала „Black Mirror” и който го е гледал, много бързо ще направи тази връзка.

Необоснованото сменяне на жанра в кино лентата се случва рязко и нескопосано. Сюжетните връзки и взаимоотношенията между персонажите стоят някак недоизмислени. Накрая зрителят разбира какво точно се е случило и защо. Възмездие има и справедливостта възтържествува. Това обаче не се случва плавно и постепенно, както го правят добрите в жанра. Случва се като в лошо написан филм за телевизия, където фактите се съобщават, вместо да се покажат. А зрителят остава с чувството, че някак сам е решил историята, заедно с персонажите.

Всичко това е наистина жалко, тъй като до средата „Фатално затишие“ е чудесно направен трилър, който има предпоставки да задоволи глада на зрителя за напрегнати и добре разказани истории. Очевидно Стивън Найт, който създава този филмов компот, се увлича от един момент нататък и забравя какво и защо разказва. Последствието е, че оставя зрителя с малко неприятен вкус в устата.

Разбира се, това не означава, че не чакаме новите проекти, по които Найт работи. Вярваме, че пропуските му във „Фатално затишие“ са само временно неразположение и ще влезе отново във форма.

 

Serenity

Serenity

Serenity

Автор: Зузи