21.06.2019

Ако технологиите са наркотик, а ние сме пристрастени, какви са страничните ефекти?

Създателят на британския сериал „Черното огледало“ (Black Mirror) Чарли Брукър изследва тази зона – на удоволствието и дискомфорта. В нея нашите примитивни инстинкти, емоции и желания се сблъскат с хладната и безкомпромисна пресметливост на технологиите.

Нововъведенията първо са създадени да ни помагат. Развити са да ни управляват. Програмирани са да ни манипулират. Накрая да ни подчиняват. Черните огледала превземат живота ни под формата на ТВ екрани, монитори, дисплеи и платформи за виртуална реалност. Те са на всяка стена, маса, легло, бюро и във всяка ръка. Скоро ще бъдат във всяка глава.

Този месец излезе пети сезон на продукцията. Netflix пусна и трите серии в един ден, за да ги гледате веднага. Какво чакате? Да не сте в ремисия?

Става ли за разпускане този сериал?

Зависи от сезона, но не е като да си пуснете нещо разтоварващо. Повечето епизоди са мрачни антиутопии. В тях симбиозата на човека с новите технологии води до странни, неочаквани, а понякога и ужасяващи последици. Поредицата се състои от отделни, завършени и несвързани по сюжет и персонажи истории.

Филмите поглъщат, защото сценариите изглеждат правдоподобно. Художествената действителност е много близо до начина, по който живеем. Днес всички разчитаме почти сляпо на технологиите.

Брукър просто ни води крачка напред. Показва ни къде можем да се озовем, ако продължим по същия път или стъпим накриво. Обикновено става въпрос за някакво мрачно, но лесно разпознаваемо бъдеще.

Интересен ли е пети сезон?

Има какво да се види. Въпреки че първите епизоди (преди Netflix да закупи сериала от британския Channel 4) си остават по-добри, сценаристът е същият. Усеща се липсата на типичните някога за сериала сарказъм, дълбочина и натурализъм на сцените.

Започнали са даже да произвеждат епизоди на Black Mirror с щастлив край. Ще вземе да порозовее накрая това черно огледало. Но пак си заслужава гледането. Сюжетите са по-оригинални от тези на конкуренцията.

За какво се разказва в последните серии?

Трудно е без спойлери, но накратко за следното:

Първият епизод разкрива нови хоризонти в практикуването на виртуален секс. Героите се сблъскват с непознати за тях до този момент усещания, но и усложнения, морални дилеми и несъответствия с реалността.

Накрая може да стигнете до извода, че технологиите няма да променят базовите нагласи на хората в интимната сфера. Без значение дали нещата се случват на живо, или виртуално, сексът и в бъдеще ще остане един от най-добрите начини да реализираме халюцинациите си за споделяне на човешка близост, нежност и любов.

Вторият филм наподобява криминална психо-драма. Намесена е социална мрежа. Историята е емоционално въздействаща и е възможно да се случи в наши дни. Главният герой е бивш учител по информационни технологии, който работи като таксиметров шофьор.

Съкрушен е от голяма лична трагедия. Осмислил е преживяното и е решил да провокира промяна в света на технологиите. За целта предприема крайни действия.

Филмът е добро предупреждение колко е важно човек да е съзнателен и да държи връзка с реалността, когато носи отговорност. Независимо от технологичните изкушения.

Третата серия е тийнейджърски трилър с участието на Майли Сайръс. В сравнение с другите два епизода стои като пълнеж. Историята е неубедителна.

Основният проблем е, че драматичните преживявания на героите нямат нищо общо с технологиите. Изглежда като да са ги оженили по сметка, за да ги натикат в калъпа на „Черното огледало“.

Иначе Майли Сайръс се справя традиционно добре и с актьорското майсторство, и с пеенето.

Това е положението с пети сезон – два силни епизода и един горе-долу. Но пък не можем да очакваме от един човек, бил той и Чарли Брукър, да прави само шедьоври. Дори и Кристофър Нолан има своите несполучливи филми. Но за него друг път.

error