Нищо не може да се сравни с гледането на филм на фестивал. Особено когато прожекцията е първата среща на творбата с публика. Впечатленията са най-чисти – без маркетингов шум или мнението на приятели. Но често оценките се влияят от умора или климатични условия и рядко има единодушие. Затова след първите интензивни дни просто се наслаждавах на екрана и оставих размишленията за после.
Акценти от ден четвърти
Не можех да пропусна българското участие. В Made in EU Темите и езикът го правят особено близък за родната публика, но чуждестранните реакции показаха, че проблемите са универсални. Асаяс предложи елегантен, но равен поглед към Русия, със силно присъствие на Пол Дейно в ролята на разказвача и Джуд Лоу като Путин.
Вечерта завърши с най-странното изживяване – The Testament of Ann Lee, исторически мюзикъл за квакерите, преливащ от музика, ирония и визуална вакханалия. Филм като трескав сън, който се молиш само да свърши. А краят не идва. Все пак трябва да се отчете огромния труд зад проекта.
Акценти от ден пети
По-спокоен ден. Лентата на Сафди (The Smashing Machine) се колебае между спортна, любовна и драма за зависимости. Дуейн Джонсън прави опит да излезе от клишето, а филма го чака дълга кампания към Оскарите.
Истинско удоволствие бе новият Гас Ван Сант – Dead Man’s Wire – с характерната му субективност и маргинални герои, но този път поднесени с хумор и лекота. Ах, този Бил (Скарсгард)!
Акценти от ден шести
Две срещи на кино и литература с разностранен ефект. Да екранизираш Камю (с филма „Чужденецът„) е като да уловиш белия кит. Невъзможно, но и неудържимо.
Изкушеният Франсоа Озон ни прелъстява с чернобяла визия и деликатност.
В другия край беше In the Hand of Dante на Шнабел, който поднесе звездна каша, лутаща се между пародия и лош вкус. Понякога и провалът е част от пътя.
Акценти от ден седми
Последният ми ден бе слънчев и вече с усещане за край. The Voice of Hind Rajab разтърси публиката и мнозина го обявиха за фаворит за Златния лъв. Журито избра по-умерено заглавие, но емоцията остана.
За десерт остана Дузе – филм с несъвършенства, но с титаничната Валерия Бруни Тедески.
Вместо заключение
Киното е едновременно интимно и общо изживяване. Очаквам с нетърпение някои от тези заглавия да стигнат и до българските фестивали – Cinelibri, Киномания, София Филм Фест. Там ще мога да сверя впечатленията си с приятели и непознати, и може би отново да преживея онези истории на екрана.
Коментари