Родопи филм фест за първи път с онлайн селекция в Neterra.TV+

Родопи филм фест е международен документален фестивал в Смолян, който събира в себе си и старото, и новото.

Старото, защото възражда едно от важните филмови събития от времето на социализма в България, което е давало поле за изява на младите документалисти.

Новото, защото през 2024 г. ще се случи неговото четвърто издание в съвременния му вид, което пък означава, че винаги може да се очакват свежи промени и съвсем актуални документални заглавия.

Родопи филм фест онлайн

Тази година RIFE (както е абревиатурата на английски език от Rhodope International Film Festival) ще бъде представен и в Neterra.TV+. Ще имаме възможност да гледаме специална онлайн селекция на най-доброто от фестивала.

Филмите от Родопи филм фест ще бъдат достъпни онлайн в Neterra.TV+ от 11 до 31 юли включително. Сега обаче ще ви разкрия повече информация за някои от най-хубавите заглавия в онлайн селекцията.

Българското присъствие в Родопи филм фест

Българският представител сред акцентите от Родопи филм фест е филмът „Войник на съдбата“. Режисиран от актрисата Касиел Ноа Ашев, документалната продукция е разказ за отишлия си без време неин колега от актьорския бранш Йосиф Шамли.

Чрез спомените на неговите колеги, сред които Владимир Карамазов, Юлиан Вергов, Иван Радоев, Владимир Пенев и др., както и чрез нейните лични истории с Йосиф, Касиел Ноа Ашер се опитва сама да стигне до отговора на въпроса „Защо…?“.

Защо толкова млад – едва на 47 години, Йосиф реши, че е време да приключи земния си живот. Защо бе винаги търсещ, но сякаш никога доволен от това, което е открил? Какво го правеше щастлив и какво убиваше щастието му?

Филмът „Войник на съдбата“ е неочаквано драматичен, не само защото разкрива искрената тъга на актьорската гилдия у нас по загубата на един талант и приятел, но и защото ни показва нелицеприятната страна на тази иначе много романтична професия.

Среднометражни филми

Сред заглавията в Международния конкурс за среднометражни филми (превеждам: филми със средна продължителност между 30 и 60 минути) попадат някои, на които ще е хубаво да обърнете особено внимание, защото действително си струват.

Първото, за което ще ви кажа няколко думи, е „Оса и орхидея“ – копродукция на Тунис и Франция. Документалният разказ разглежда какво е влиянието на телевизията върху хората, живеещи в селските райони.

Продукцията на режисьора Сабер Заамури проследява пътя на хората, решили да напуснат селата си, за да заживеят във Франция. Успели ли са открият телевизионните герои и изобщо намерили ли са това, което търсят, напускайки дома си?

„Свят за претворяване“

„Свят за претворяване“ пък идва от Нидерландия, за да се опита да ни даде решение на най-трудната задача: Да спасим планетата си.

Възможно ли е да трансформираме сегашната система или трябва да оставим всичко и да започнем отначало? Ако по-голямата част от хората не правят нищо, за да спасят Земята, то какъв е ефектът от усилията на онова активно малцинство, на което все пак му пука?

Режисьорът Тон ван Зантворт ни кара да си задаваме подобни въпроси, но и ни дава пример чрез главните му герои Дейв и Ниенке. Те дават своите решения на въпроса „Как да спасим планетата?“, въпросът е готови ли сме да им се доверим?

Смъртоносен риск

„Анама“ също е част от Международния конкурс за среднометражни филми на Родопи филм фест. Документалната продукция от Азербайджан на режисьора и сценарист Мурад Ибрахимбеков ни показва какво е всеки ден съзнателно да поемаш изключителен риск.

Смъртоносен риск, защото това е работата ти. Историята ни запознава с ежедневието на хората, които търсят и неутрализират боеприпаси. А защо в Азербайджан? Защото именно тази държава е на първо място в света по брой на минираните територии. Общият брой мини, заровени из земите на Азербайджан, е 1 500 000.

Последният филм от този конкурс, за който ще ви разкажа, е със заглавие „Третото и четвъртото поколение“.

Продукцията ни среща с дяконисата Силвия, която почти през целия си живот е част от религиозната общност. В последно време обаче тя все по-често ходи там, където дядо ѝ е бил командир и е служил в нацистки концентрационен лагер.

На същото място Силвия „поема отговорност“ от негово име чрез специален пърформанс, но неочаквано в живота ѝ настъпва повратна точка. Режисьор на „Третото и четвъртото поколение“ е Лукас Зюнд, а филмът е швейцарски.

Пълнометражно и късо кино

Разбира се, няма как в акцентите от Родопи филм фест в Neterra.TV+ да няма и пълнометражен филм. В случая това е „Раят може да почака – живеем сега“. Немската продукция на режисьора и сценарист Свен Халфар ще ви спечели с необичайната си тема, която ще остане с вас дълго, след като сте гледали филма.

Става дума за един хор в Хамбург. Но това не е обикновен хор, а такъв, в който певците са на най-малко 70-годишна възраст. Смелост ли се изисква, за да излезеш и да пееш пред публика или това е естественият ход на нещата? Гледайте „Раят може да почака – живеем сега“ и ще научите отговора.

Полъх от Италия в Родопи филм фест

Завършвам коментара по филмовата селекция с едно късометражно заглавие от Италия. „Радио Перла – Тирено“ ни пренася през 1975 г. в Калабрия, когато се случват първите пиратски опити за излъчване на радио в страната.

Мимо Вилари тогава е на 29 години и си прави сам FM предавател, като така дава началото на радио „Перла – Тирено“. С историята на Мимо и неговия град се запознаваме чрез хронологията на записите.

Гласовете от онези години ни разказват за философия, политика и гражданско образование, давайки ни точен портрет на тогавашното общество и на една епоха, която е безвъзвратно отминала.

Както сами разбирате, филмите на Родопи филм фест са разнообразни не просто като вид, но и като тематика. А в Neterra.TV+ селекцията е внимателно подбрана и достъпна – може да се гледа по всяко време и на всяко устройство, което пожелаете. Така де – лято е, на човек трябва да му е комфортно.

Коментари

Сподели
Аз съм Неда Ковачева и обичам да пиша за кино, телевизия, изкуство, а понякога и за всичко останало. Завършила съм "Кинознание" в НАТФИЗ и съм работила във вестници, списания и различни онлайн медии. Вярвам, че пишещите хора в България трябва да са откровени, дори когато истината не е в съзвучие с масовото мислене.
Коментирай

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *