Едва ли има по-подходящ момент за излизането на сатиричен филм за политици от този сега. А може би винаги е подходящ момент! Сатиризирането на властимащите е една от любимите теми на киното, откакто киното се помни. На някои филми им се получава добре, на други не чак толкова. Но осмиването на хората с власт е любима тема и независимо какви са времената тя ще съществува.
Жълт Олеандър
„Жълт Олеандър“ си поставя задачата хем да има политически нюанс, хем смешното, черното и дори страшното да преобладава като краски във филма. Камерна черна комедия, така може да определим „Жълт олеандър“. Екипът в основното си звено съставен от Лъчезар Христов, като режисьор, Димитър Стоянович, като сценарист и Китодар Тодоров, като изпълнител на главната роля, решава да разкаже преиначена и дори малко кървава история и се справя доста успешно.
Сюжет
Затворен в тясното пространство на едно имение публиката се среща със съмнителен и егоцентричен политик с много висок пост в Брюксел – златната гъска на политиците от този ранг. Той се оказва замесен в доста съмнителен заговор с жена си, нейния любовник, бивш италиански премиер – също толкова съмнителен, една тайна среща и едно убийство. Какво може да се обърка? Общо взето всичко.
Стоянович и Христов обаче водят зрителя като умели разказвачи с всичките похвати, които киното позволява, за да му разкажат една… нека бъдем честни – почти абсурдна история. История, в която безумията се нижат едно след друго. А Китодар Тодоров стои в центъра и изнася всичкото действие на гърба си.
Ролята на съмнителния политик е писана специално за Китодар и това си личи. Добре наместен в костюма за публичните си изяви и в собствените си лудости, когато е насаме. Неговият образ е сатиричен и същевременно плътен хаховец. Зрителят хем го харесва, хем не го понася от началото до края. Няма да ви издавам финала, нито основната част от действието натъпкато до горе с ненормалници и обрати, защото смятам, че не е редно.
Главният герой
Китодар Тодоров обаче, е създаден да прави кино. Той показва стоицизъм и умерени емоции на екран. Хем може да е драматичен, когато жанра го налага, хем забавен. Тук дори е абсурден в реакциите си, както се предполага от ситуацията, която се разиграва на екран. Дълго време Китодар не можеше да намери подходящи изяви нито в киното, нито в телевизията. Гледахме го в някакви неща, но дали те му пасваха така добре… някои да, някои не. Тази роля му отива, като рокля на абитуриентка. Хем има натруфеност, хем стои добре.
Китодар се беше наместил удобно в „Петък точно в пет“ – онлайн формат, който може да гледате и тук, режисиран отново от Лъчезар Христов. Все пак в киното Китодар Тодоров е в стихията си. Редно е по-често да се появява там. Действието е добре разказано и смешните моменти са балансирани успешно с тези на лудост, на зловещи обрати и дори на драма. Тук силно се усеща доброто разказване на Дими Стоянович, който все пак е писал и други филми като „Снимка с Юки“. Част от екипа на този филм работи и по „Жълт олеандър“, което е логично.
Гледайте филма в Neterra.TV+
Трагизъм и абсурдност се смесват на екран в тази почти диаболична история за предателство и подмолни тайни. А ако сте я изпуснали на голям екран, може да я гледате в Neterra.TV+. Не се колебайте, а прекарайте една вечер в страшното имение и компанията на по-зловещата страна на Китодар Тодоров. Едва ли ще съжалявате.
Ако искате да прочете интервюто с Китодар Тодоров, което той даде за блога на Neterra.TV, вижте ТУК.
Коментари