За първия игрален филм за една от най-големите легенди на българския футбол – Георги Аспарухов – Гунди, се изписа много. Много хора го похвалиха, други го осъдиха, но повечето щастливци го гледаха на голям екран – именно там, където е мястото на киното.
За онези, които по една или друга причина не успяха да видят „Гунди – Легенда за любовта“ по кината в България и по света, сега идва нова възможност. Възможност, която за нищо на света не бива да се пропуска. Първият игрален филм за Георги Аспарухов e достъпен за гледане онлайн в Neterra.TV+.
Разбира се, и аз, и вероятно повечето зрители, които са гледали филма, пак бихме го гледали. Не защото не сме го разбрали, а защото искаме да го почувстваме отново.
За „Гунди – Легенда за любовта“ като феномен
Първият игрален филм за Гунди, създаден от Иван Христов и Андрей Арнаудов като продуценти и Димитър Димитров като режисьор, счупи множество национални рекорди за гледаемост и вече официално е най-гледаният филм в България за последните 30 години. И това го превърна в абсолютен феномен.
Но още преди продукцията дори да бъде официално започната, у публиката започна да расте едно трепено очакване. Първо беше важен актьорът, който трябваше да се превъплъти в образа на Гунди, после актрисата, която да изиграе жена му Величка Маркова – Лита.
А после?
Изникна един тежък въпрос: Възможно ли е изобщо да се направи филм за човек, останал на върха дори и след смъртта, поради ужасното решение на съдбата да го отнеме на 28-годишна възраст? Оказва се, че е възможно с всички тежки отговорности, които неминуемо идват с решението да се създаде такава продукция.
Немалко хора се притесняваха, че Гунди не може да бъде изигран, а историята му не може да бъде разказана. Но филмът генерално оправда всички очаквания и накара огромна част от публиката да плаче, което е знак, че си е свършил работата.
От една страна причината е екипът. В него са едни от най-изявените съвременни кинаджии – освен режисьора, задължително споменавам оператора Борис Славков, без когото този филм можеше да бъде една обикновена въздействаща история, а не това емоционално цунами, което връхлита зрителите.
Този филм нямаше да стане феномен, ако и сценаристът му Емил Бонев не беше вложил значително време и прецизност в разговори и проучване. Музика, специални ефекти, костюми, грим. Всичко е подбрано, измислено и съчетано по максимално точен начин, за да постигне епохата, която много от нас не познават от собствения си живот.
„Гунди – Легенда за любовта“ нямаше да стане тази универсална приказка за любовта, ако не ни беше разказана чрез младите актьори Павел Иванов и Александра Свиленова.
Именно тази любовна нишка, изградила реалния живот на Гунди и Лита, е една от причините филмът за Георги Аспарухов да се радва на такъв успех. Защото това не е просто една футболна продукция, създадена да зарадва левскарите или феновете на великата игра. Това е филм, който говори на всеки по различен начин.
За кого е подходящ „Гунди – Легенда за любовта“?
Няма да е пресилено, ако кажа, че е подходящ за всички. На първо място, разбира се, слагам левскарите, за които Гунди е символът на левскарщината като саможертва, честност и целеустременост.
Но феновете на всички други отбори също трябва да го видят, защото една легенда като Георги Аспарухов няма как да се изгради, без да съществува в определена историческа и футболна епоха. А и из целия филм се прокрадват много симпатични чисто футболни куриози, предназначени за истинските фенове на този спорт.
„Гунди – Легенда за любовта“ ще разплаче и всички романтични души (и дами, и господа). Да, най-великата игра е повод и способ да се разкаже историята на Гунди, но генерално филмът е за любовта. За онази любов, която те кара да продължаваш въпреки зверската болка. Да търпиш въпреки огромните трудности и в крайна сметка да останеш верен на себе си, колкото и невъзможно да изглежда.
А онези, които нямат никакво понятие от футбол? За тях „Гунди – Легенда за любовта“ си е направо задължителен. Защото е универсален и ни разказва за любовта на двама млади, която среща не едно и две житейски, спортни и политически предизвикателства.
Бил ли е истинският Гунди като този във филма?
Отговорът е ясен – най-вероятно не съвсем. Но това не е документална продукция, нито е биографичен очерк. Това е художествен поглед върху живота на едно момче от квартал Редута, което се превръща в жива легенда на българския футбол. Така че критики от рода – Гунди не се е усмихвал точно така или се е държал по-различен начин, например, са разбираеми, но по-скоро ненужни.
Не бива да забравяме, че легендарен образ като Гунди живее свой живот у всеки, който го пази в сърцето си. Както винаги се случва с легендите, всеки сам „дооправя“ образа на идола по свой „тертип“. И точно затова създаването на филм за подобна легендарна личност е адски риск за това да не би да се окаже, че екипът представя идеализиран образ, който е твърде далеч от също идеализираната, но все пак различна представа на публиката.
И да, може би Гунди не е бил абсолютно еднакъв с екранния си образ, макар сценаристът Емил Бонев да е разговарял часове наред със съпругата на Георги Аспарухов и да се е водил по нейните спомени и разкази.
А не можем ли да допуснем, че колкото повече се опитваме да опознаем този легендарен български футболист, толкова повече изграждаме своята лична представа за него, която със сигурност е различна от реалността?
Къде е футболът в „Гунди – Легенда за любовта“?
С една дума – навсякъде! Няма как да разказваш за Гунди и да не уважиш собствената му саможертва за този велик спорт. Но нека зрителите, които не са футболни фенове, не се стряскат. Да, футболът присъства по-малко или повече по време на целия филм, но не доминира, защото, както вече казах, основната и най-здрава нишка е нишката на любовта. Любовта към човека до теб, любовта към спорта, любовта към родината.
За всички левскари, а и не само, из целия филм са заложени важни „кукички“. Някои от тях са предназначени за любителите на историческата правдивост и пресъздават футболни лафове и ситуации, реално случили се по терените в онези времена.
Всички знаем биографията на Гунди и как завършва животът му. Все по-малкото живи свидетели на неговата игра никога не могат да забравят „магията му“. Всички останали разчитаме на архивни кадри, свидетелски разкази и всички документални филми (впрочем „Балада за Гунди“ от 2003 г. е задължителен за всеки, който иска да навлезе в максимална дълбочина в биографията на Георги Аспарухов), създадени за легендата.
„Гунди – Легенда за любовта“ онлайн
А вече имаме и „Гунди – Легенда за любовта“ – изключителен проект, създаден за максимално широка публика и направен с целия огромен професионализъм. Гледайте го, вече и в Neterra.TV+. Така ще разберете защо появата на този филм в България се оказа с предизвестен триумф. Триумф на таланта, на любовта и на футболната страст, която се предава от поколение на поколение.
А от 9 май в Neterra.TV+ за българите в чужбина (месец по-късно и за България) ще е достъпен и документалният филм за създаването на този мащабен проект, а именно „Филм за филма: Гунди – Легенда за любовта“.
Коментари