България ще има малко повече представители на игрите в Париж 2024 от тези в Токио 2020. Това е една от малкото положителни новини за спорта ни преди старта на XXXIII летни олимпийски игри.
Близо 30-годишната държавна политика за съсипване на спортните бази, допринесла за методичното унищожаване на традиционни български дисциплини, доведе до най-слабото ни присъствие на най-голямата световна сцена – олимпийските игри.
В Токио през 2021 г. делегацията ни бе от едва 42-ма състезатели в 13 вида спорт и това бе най-малкият ни отбор от Берлин 1936, когато България има 23-ма олимпийци в шест спорта.
Делегацията – длъжностните лица са повече от спортистите
За Париж 2024 има леко количествено подобрение – квоти спечелиха 46 състезатели в 15 вида спорт. Но тенденцията за стопяване на българските олимпийци, засилила се драстично след т.нар. демократични промени се запазва.
Абсолютният рекорд за най-масово българско присъствие е в Москва `80 – 278 състезатели в 20 вида спорт. От тогава олимпийският ни тим постоянно оредява – 182-ма в Сеул `88, 149 в Барселона `92, 114 в Атланта `96, 101 в Сидни 2000, 98 в Атина `04, 70 в Пекин `08, 63-ма в Лондон `12, 51 в Рио де Жанейро `16 …
Затова и на трети поредни игри треньорите, техническите и длъжностните лица са повече от спортистите в делегацията. За последно балансът бе в полза на състезателите в Лондон`12 – 63-ма олимпийци и 50 придружаващи. В Рио`16 съотношението бе 51/56, в Токио 2020 – 42/44.
В Париж делегацията е 116-членна. Освен 46-имата спортисти в нея са 40 треньори, 8 водачи на отбори и шефове на федерации, 13 медицински лица, 4-членно ръководство и петима за оперативно управление.
Статистиката е лоша, надеждите – големи
В Токио 2020, с най-малката си делегация, България постигна малко очакван успех. След 13-годишна пауза имахме златен медал (последният бе на гребкинята Румяна Нейкова в Пекин`08), и то не един, а три. Те принадлежат на ансамбъла по художествена гимнастика, на боксьорката Стойка Кръстева и на каратистката Ивет Горанова. В добавка дойдоха сребърното отличие на Антоанета Костадинова в стрелбата с пистолет и бронзовите на боркините Тайбе Юсеин и Евелина Николова.
Сега няма поводи за кой знае колко по-голям оптимизъм. Като изходна база може да послужи представянето на спортистите ни на световни форуми през настоящия олимпийски цикъл, който, по изключение, (заради провелите се година по-късно „ковид игри“ в Токио) е 3-годишен (2022-24 г.).
След Токио 2020 България има всичко на всичко 8 медала от световни първенства по олимпийски дисциплини, спечелени в пет вида спорт. Титлите са само две: на щангиста Карлос Насар от есента на 2021 г. и на ансамбъла в многобоя от София 2022 (на олимпийски игри има само многобой).
Другото е два сребърни медали – на борците Едмонд Назарян и Кирил Милов от 2022 г., плюс 4 бронзови – на Стилияна Николова (худ. гимнастика от 2022 г.), Семьон Новиков (борба, 2023), Йоана Илиева (фехтовка, 2023) и Светлана Станева (бокс, 2023).
Статистиката от последните Олимпийски цикли
При сравнение между настоящия олимпийски цикъл (2022-2024) с предходния (2017-2021) се набива на очи намаляването на световните медали. Между Рио 2016 и Токио 2020 българи завоюваха 11 големи отличия в олимпийски дисциплини. Сред тях една титла – на боркинята Тайбе Юсеин през 2018-а и общо 4 медала на борците. Ансамбълът донесе 3, боксьорите 2, щангистите и каратистите – по един.
Впоследствие представянето в Токио оправда тази предолимпийска равносметка наполовина – 3 златни, 1 сребърен и 2 бронзови медала.
Сега, преди Париж 2024, българските отличия са с близо 1/3 (27%) по-малко (8 срещу 11). С оглед моментното състояние и представяне на олимпийците ни имаме шансове, които на хартия са дори за по-успешно представяне, включващо поне две титли и още 7-8 медала.
Българските олимпийски надежди В Париж
На първо място сред фаворитите за злато е щангистът Карлос Насар. 20-годишният феномен спечели убедително всяко състезание, на което участва в последните година и половина, като на повечето постави световни рекорди. Това отказа настоящата сила №1 в щангите – Китай, да изпрати в неговата категория (89 кг) рекордьора в двубоя Ли Дайин и олимпийския вицешампион от Токио 2020 Тиан Тао.
Така Насар е с най-добър резултат в двубоя от всички 10 участници, което го прави явен фаворит за златен медал на игрите в родния си град (Карлос е роден в Париж от баща ливанец и майка българка).
Шанс за отличие има и европейският шампион в долната олимпийска категория – до 73 кг, Божидар Андреев, който влиза в игрите с пети резултат от 10-имата участници, но със силно подобрени постижения на тренировките.
Обичайните заподозрени
Сред „обичайните заподозрени“ не просто за медал, а за титла са грациите от художествената гимнастика. Абсолютната европейска шампионка от 2024 г. Стилияна Николова и Боряна Калейн имат всички шансове за първо индивидуално отличие за България от среброто на Адриана Дунавска в Сеул`88. Особено в отсъствието на фаворизираните от съдийките рускини и беларускини.
Обновеният като състав ансамбъл, воден от треньорката Весела Димитрова, показа доста спадове и нервна игра на големите турнири, но така бе и преди Токио 2020, а там бе спечелена така жадуваната олимпийска титла. Което остава цел и за Париж.
Най-успешният ни олимпийски спорт – борбата (16 златни, 32 сребърни, 23 бронзови отличия), никога не е оставал без медал от дебюта си в Мелбърн `56. Сега обаче ще има най-малкия отбор в историята – едва от шестима, но шансовете за отличие си остават солидни.
На тепиха в „Гран Пале“ очакванията ще са най-вече към 4-кратната еврошампионка Биляна Дудова (кат. 62 кг), бронзовия световен медалист от 2023 г. – украинеца с наш паспорт Семьон Новиков (87 кг, класическа борба) и двукратния медалист от световни шампионати – арменеца с наш паспорт Айк Мнацаканян (77 кг, класическа борба).
В тима е и един от най-силните борци на планетата Кирил Милов, но той спечели двата си сребърни световни медала и четирите европейски в кат. 97 кг.
В Париж обаче ще се бори при най-тежките – 130-килограмовите, след като България получи една допълнителна квота заради отказването на руснаците и нашата федерация я даде на Милов, за да го обезщети за пропуснатите заради контузия олимпийски квалификации.
Петимата ни боксьори, които са втората най-голяма група български олимпийци, също може да допринесат към досега спечелените от този спорт 5 златни, 5 сребърни и 9 бронзови отличия.
Женското присъствие на Олимпийските игри
При жените Станимира Петрова, която ще участва на трети поредни игри, и Светлана Станева са призьорки от големи първенства. От мъжкия тим пък изпъква еврошампионът от тази пролет Рами Киуан, който тази година е загубил само един мач.
За един от най-сигурните медалисти на България в Париж е считана световната звезда в женското таекуондо Кимия Ализаде. Родената в Иран бронзова медалистка от Рио`16 и четвърта в Токио 2020 получи български паспорт по бързата процедура през април и от Отбора на бежанците на МОК, се озова в нашия олимпийски тим. А през май спечели убедително европейската титла, която прибави към двата си медала от световни първенства.
И още шансове
Шансове за пробив при определени обстоятелства съществуват и в няколко други спорта, в които имаме малко, но класни олимпийци. Като спортната стрелба. Там един от двамата ни участници в Париж ще е вицешампионката от Токио 2020 Антоанета Костадинова. Тя вече над десетилетие е в световния елит, миналата година спечели титлата на Европейските игри в Полша в стрелбата с пистолет от 25 м, а през тази изведе женския ни тим до бронза на Евро 2024.
Сабльорката Йоана Илиева стана миналата година в Милано първата българка с медал (бронзов) от световно първенство по фехтовка и редовно прави пробиви на турнирите за Световната купа.
Гимнастичката Валентина Георгиева ще участва само на прескок, но там е една от най-добрите изпълнителки в момента, като редовно печели медали от авторитетните турнири, включително и сребро на Евро 2024 в Римини през май.
Нова надежда в леката атлетика
Ппрез последните два месеца в леката атлетика блести ново голямо име, даващо надежди за първо отличие от от сребърното на Мирела Демирева в скока на височина в Рио`16. 19-годишната световна шампионка за девойки в скока на дължина Пламена Миткова остана на косъм от медал на Евро 2024 през юни в Рим. Оттогава обаче подобрява невероятно бързо резултатите си.
С 6.97 метра от 30 юни тя излезе на второ място във вечната българска класация и на четвърто в световната ранглиста за 2024 г. и мечтае за олимпийски медал на „Стад дьо Франс“.
Всеки от останалите в българския отбор мечтае за същото, макар шансовете да не са особено големи. Но всяко представяне на скромната ни 46-членна група, което надхвърли онова от Токио 2020 ще бъде великолепно постижение. Също така ще даде индикации, че българският спорт може би се оттласква от дъното, до което пропадна.
Българският отбор в Париж 2024:
Бадминтон: Калояна Налбантова (сингъл), Габриела и Стефани Стоеви (двойки);
Бокс: Станимира Петрова (кат. 54 кг), Светлана Станева (57 кг), Хавиер Ибанес Диас (57 кг), Радослав Росенов (63.5 кг), Рами Киуан (71 кг);
Борба: Биляна Дудова (62 кг), Юлиана Янева (76 кг), Айк Мнацаканян (77 кг, кл.борба), Семьон Новиков (87 кг, кл. борба), Кирил Милов (130 кг, кл. Борба), Магомед Рамазанов (86 кг, св. борба);
Вдигане на тежести: Иван Димов (61 кг), Божидар Андреев (73 кг), Карлос Насар ((89 кг);
Гимнастика: Кевин Пенев (прескок), Валентина Георгиева (прескок);
Гребане: Кристиян Василев (скиф), Десислава Ангелова (скиф);
Джудо: Ивайло Иванов (90 кг), Марк Христов (73 кг);
Кану каяк: Памела Иванова (К1);
Лека атлетика: Мирела Демирева и Тихомир Иванов (скок височина), Божидар Саръбоюков и Пламена Миткова (скок дължина), Габриела Петрова (троен скок);
Модерен петобой: Тодор Михалев;
Плуване: Габриела Георгиева (100 и 200 м гръб), Петър Мицин (400 м св. стил; 200 м бътерфлай), Йосиф Миладинов (100 м бътерфлай), Любомир Епитропов (100 и 200 м бруст);
Стрелба: Антоанета Костадинова (25 м спортен пистолет), Кирил Киров (10 м въздушен пистолет);
Таекуондо: Кимия Ализаде (57 кг);
Тенис: Виктория Томова;
Фехтовка: Йоана Илиева (сабя)
Художествена гимнастика: Стилияна Николова и Боряна Калейн (индивидуално), София Иванова, Камелия Петрова, Рейчъл Стоянов, Маргарита Василева и Магдалина Миневска (ансамбъл).
Олимпиадата в Париж започва на 26 юли и ще продължи до 11 август. В платформата Neterra.TV Може да гледате състезанията на живо и на запис, на всякакви устройства и на удобно за вас място.
Коментари