Олимпийските игри в Париж 2024 родиха нови истории за легендарни спортисти и изгряващи звезди. Видяхме световни рекорди, невиждани триумфи и исторически постижения, които едва ли ще бъдат подобрени скоро.
Чудото Джокович
Може би едно от най-запомнящите се събития бе успехът на Новак Джокович в тенис турнира, игран на кортовете на „Ролан Гарос“. Триумф, постигнат след победа над стария съперник Рафаел Надал във втория кръг и над новия испански герой Карлос Алкарас на финала.
Така, на 37 г., сърбинът прибра единствената титла, която липсваше в бляскавата му кариера и вече наистина е №1 по постижения в историята на мъжкия тенис с 24 титли в турнири от Големия шлем, 7 в АТР финалите и 40 на „Мастърс“ турнири – все рекордни постижения.
Но безспорно най-голямата звезда на Париж 2024 бе Леон Маршан. 22-годишният плувец спечели най-много титли от всички 10 500 участници на игрите и се превърна в икона за френските почитатели на спорта. Неслучайно организаторите му повериха важната задача да загаси олимпийския огън на церемонията по закриване.
Звездите в плуването
Маршан започна състезанията в „Ла Дефанс Арена“ като 5-кратен световен шампион, а ги завърши с 4 златни и 1 бронзов медал и публика, която изпадаше в екстаз при всяко негово загребване във водата.
Французинът се превърна в едва четвъртия плувец (мъж или жена), спечелил 4 индивидуални титли на едни игри след Майкъл Фелпс (САЩ – 5 в Пекин 2008 и 4 в Атина 2004), Кристин Ото (ГДР – 4 в Сеул 1988) и Марк Шпиц (САЩ – 4 в Мюнхен 1972).
В спортната история на Франция има само още един спортист с 5 медала от една олимпиада – фехтовачът Роже Дюкре в Париж 1924 (3 златни и 2 сребърни). И още – Маршан е единственият в историята, спечелил злато на бътерфлай и бруст на едни игри – нещо, считано досега за невъзможно, което го издигна до ранга на супергерой.
А втората мегазвезда в плуването при мъжете се казва Пан Джанлъ. Китаецът буквално прелетя 100 м във финала на свободния стил и остави 2 млрд. зрители пред ТВ екраните с увиснали ченета с феноменалния си световен рекорд от 46.40 сек., коригирайки с цели 40 стотни предишното върхово постижение.
Рекордът
19-годишният Пан стана първият мъж, спечелил олимпийските 100 м кроул със рекод след Джим Монтгомъри (САЩ, 49.99 сек.) в Монреал 1976 г.
А поправката с 40 стотни е най-голямата на 100 м, откакто Джонти Синер (ЮАР, 49.44) счупи именно постижението на Монтгомъри. В добавка – китаецът победи подгласника си Кайл Чалмърс (Авл) с 1.08 сек. – най-голямата разлика на олимпийски финал на 100 м кроул от 96 години (през 1928-а легендата Джони Вайсмюлер (САЩ) печели с 1.2 сек. пред унгареца Ищван Барани).
Сънародничката на Пaн – Юфей Джън, пък стана единственият спортист на тези олимпийски игри с 6 медала, макар да няма нито една титла и да приключи с 1 сребърно и 5 бронзови отличия. С по три титли са американката Тори Хъски и австралийката Моли О`Калахан, но те ги спечелиха в щафетните плувания.
Но не така стои въпросът с представянето на единствената жена и въобще друг плувец, спечелил 3 индивидуални титли. 17-годишната канадка Съмър Макинтош е първата спортистка, станала трикратен олимпийски шампион преди да навърши 18, откакто отново плувкиня – унгарката Кристина Егерсеги стори това в Барселона 1993.
Кейти Ледецки пък спечели 2 златни, сребърен и бронзов медал и се превърна в едва вторият плувец с поне 13 олимпийски медала след рекордьора Майкъл Фелпс (28).
В колекцията си американката вече има 8 златни, 4 сребърни и 1 бронзово отличие, което я изведе на 3-о място сред всички жени в олимпийската история – след руската гимнастичка Лариса Латинина (18 медала), норвежката ски бегачка Марит Бьорген (15) и наравно с нидерландската легенда в кънки бягането Иреен Вюст (13).
Великаните в класическата борба
И като споменаваме Вюст – един великан от Куба пристъпи до нея в Пантеона на олимпийската слава като едва втория спортист с 5 титли в индивидуални дисциплини на 5 игри. Той е Михаин Лопес и две седмици преди 42-ия си рожден ден спечели златото в тежка категория (130 кг) на класическата борба.
Нито един друг борец не е постигал такова нещо, вероятно няма и да постигне. Направи го само Вюст (38 г.), която в Пекин 2022 също взе своята пета титла. А кубинският гигант стана и най-възрастният олимпийски шампион в бойните спортове, подобрявайки рекорда на финландеца Адолф Линдфорс – шампион в кат. 96 кг на класическата борба през 1920 г., когато беше на 41 г. и 193 дни.
Рекордите при жените
И още един рекорд за забележително спортно дълголетие: вратарката на Норвегия Катрине Лунде помогна на своя тим да спечели трета олимпийска титла по хандбал при жените.
С 42% спасени удари тя се превърна в двоен рекордьор. Лунде вече е хандбалиста с най-много медали (3 златни и 2 бронзови), а също и най-възрастният хандбалист с отличие от олимпийски игри, защото във финала срещу Франция бе на 44 г. (досега най-възрастният медалист бе руснакът Андрей Лавров, който спечели бронз в Атина 2004 на 42 г. и 156 дни).
В Париж видяхме още едно постижение, което буди възхищение. Ездачката Изабел Верт е спортистът с най-много титли в една дисциплина, макар и не индивидуална. 55-годишната германка вече е 7-кратна шампионка (1992, 1996, 2000, 2008, 2016, 2020, 2024) в отборното състезание по обездка, пропускайки златото само в Атина 2004.
Съвсем близо до нея е американската баскетболистка Даяна Таураси. Тя пък изравни постижението за поредни титли в един спорт, след като тимът на САЩ стана олимпийски шампион за 8-и пореден път. Таураси бе в състава на последните шест игри и така се присъедини към унгарския фехтовач Аладар Геревич, спечелил 6 отборни титли на сабя между 1932 и 1960 г. Таураси е и спортистът с най-много златни олимпийски медали в отборен спорт.
Американският „Dream Team“
Нейните сънародници от поредния американски „Дрийм тим“ също станаха шампиони – за 17-и път. А Кевин Дюрант прибра 4-ия си златен медал, изпреварвайки Кармело Антъни (3), за да стане баскетболиста с най-много титли в олимпийската история.
В тази поредица има запазено място и за джудиста Теди Ринер. Той имаше привилегията да запали олимпийския огън на откриването, защото бе 3-кратен шампион. А в Париж удължи своята серия, печелейки още два златни медала – индивидуално в супертежката категория и при смесените отбори. Така вече има 5 титли (и 2 бронзови отличия) и се изравни с биатлониста Мартен Фуркад. А по общ брой олимпийски медали е №2 за Франция след фехтовача Роже Дюкре, който има 8 (3-4-1) и редом до Фуркад (5-2-0).
Царицата на спортовете
Царицата на спортовете също имаше своите големи звезди. И най-ярката от тях заблестя на височина 5.26 м. Точно толкова прескочи Арманд Дуплантис за втория си триумф в овчарския скок. 24-годишният швед направи деветата си поправка на върховото постижение, което започна да коригира, когато то бе 6.16 м. Предишният му бе от 6.24 м, поставен в Диамантената лига през април.
Мондо постави едва третия световен рекорд в овчарския скок на олимпийски игри след поляка Владислав Козакевич, станал шампион в Москва 1980 с 5.78, и американеца Франк Рос в Антверпен 1920 с 4.09. Освен това той е и едва вторият скачач с повече от един златен медал в дисциплината – другият е Боб Ричардс (САЩ), триумфирал в Хелзинки 1952 и Мелбърн 1956.
А в последния ден на игрите целият свят видя подвига на Сифан Хасан, която спечели маратона с олимпийски рекорд от 2:22:55 ч. 31-годишната етиопка, представяща Нидерландия от 2013 г., вече има три олимпийски титли (в Токио 2020 спечели на 5000 и 10 000 м и взе бронз на 1500 м).
В Париж тя добави още два бронза в колекцията си. Тези на 5000 и 10 000 м, и стана първият лекоатлет в историята (при мъжете и жените) с олимпийски медали на 1500, 5000, 10,000 м и маратон.
Хасан се присъедини и към легендарния чех Емил Затопек, който до момента бе единствен с медали от маратон, 5000 и 10 000 м в рамките на едни олимпийски игри (три титли от Хелзинки 1952).
Постиженията в спортната гимнастика
В това представяне няма как да отсъства спортната гимнастика. Защото там Симон Байлс се завърна след психологическия срив и напускането на игрите в Токио 2020, за да спечели нови три титли плюс един сребърен медал. С това 27-годишната американка събра общо 7 златни, 2 сребърни и 2 бронзови отличия в бляскавата си кариера. Байлс се изравни с единствените две гимнастички с по 2 титли в многобоя (2016 и 2024) – легендите Лариса Латинина (СССР, 1956-60) и Вера Чаславска (Чехия, 1964-68).
4 медала спечели и бразилката Ребека Андраде, която единствена победи Байлс във финал на уреди. А към златото на земя тя добави още 2 сребърни и 1 бронзов медал. Изгонената от националния отбор на Франция 17-годишна Кайлия Немур пък премина в тима на Алжир и бе безапелационна шампионка на смесена успоредка. Тя се превърна в първия гимнастик от Африка (мъж или жена), спечелил въобще медал.
А при мъжете най-ярко се представи 20-годишният Шиносуке Ока. Той помогна на мъжкия тим на Япония за титлата, а после грабна още две титли и един сребърен медал. Но и едно момче от Филипините прикова вниманието. 24-годишният Карлос Юло стана национален герой, след като спечели първите олимпийски медали за страната си в гимнастиката, при това златни – на земя и прескок.
Шампионите в колоезденето
В колоезденето на шосе блесна звездата на Ремко Евенепул – шампион и в индивидуалното състезание по часовник, и в общия старт. 24-годишният белгиец е първият колоездач, спечелил бягане по часовник на всяка от трите големи обиколки (на Франция, Италия и Испания), плюс световно първенство и олимпийски игри.
В пистовото колоездене пък се изяви Хари Лаврейсен, който единствен успя да вземе три титли. Така нидерландецът вече има пет (плюс един бронз от Токио) и излезе трети във вечната ранглиста. Пред него са само британците Джейсън Кени (7 златни медала) и Крис Хой (6).
А на гребния канал най-ярката звезда бе Лиса Карингтън. Новозеландската каякарка спечели на втори поредни игри три златни медала – единично, в двойка и четворка, и вече има общо 8. Това я направи №1 в историята на каяка, заедно с легендарната Биргит Фишер (ГДР, 1980-2004).
Световните рекорди в турнира по вдигане на тежести
Няма как да бъде подминато постижението и на грузинския гигант Лаша Талахадзе. Два дни по-рано Карлос Насар постави единствените световни рекорди на турнира по вдигане на тежести и бе обявен за новата голяма звезда на този спорт. Но 170-килограмовият Лаша вече е жива легенда на щангите, след като завоюва третото си злато при най-тежките.
30-годишният грузинец, който няма загубено състезание от 2014 г., се присъедини към едва петимата трикратни олимпийски шампиони в този спорт – Наим Сюлейманоглу и Халил Мутлу (Тур), Пирос Димас и Акакиос Какиашшвилис (Гър) и Лю Сяодзюн (Кит).
Още постижания от целия свят
Игрите видяха и друг спортист, който увековечи своя легендарен статут. Китаецът Ма Лун помогна на своята страна да спечели отборното злато в тениса на маса и стана 6-кратен олимпийски шампион. Той не просто вече е спортистът с най-много титли в китайския спорт, а и пингпонистът, триумфирал най-много пъти на олимпийската маса. Единственият друг състезател с 6 олимпийски медала (но 2 сребърни и 3 бронзови) в този спорт е Дмитрий Овчаров (Гер).
Своите герои на игрите имат и южнокорейците, които са сила №1 в стрелбата с лък и на тези игре отново не допуснаха някой да победи. Там Ким У-Джин (при мъжете) и Лим Ши-Хьон (при жените) завоюваха по три титли – индивидуално, отборно и в смесения тим.
Запомнящ се бе и третият пореден триумф на Сърбия във водната топка. Само още два отбора са правили това – на Великобритания (1908-1920) и Унгария (2000-2008). А пък сръбските звезди Сава Ранделович, Душан Мандич и Никола Якшич се присъединиха към само 12-те ватерполисти с по три олимпийски златни медала.
За финал
Париж 2024 видя и общо 31 световни рекорда в 7 вида спорт. Най-много бяха в колоезденето на писта – 12, а най-малко – един, в кану-каяка (на кануиста от Румъния Каталин Чирила). Във вдигнето на тежести те бяха два – все на Карлос Насар. По три върхови постижения бяха записани в леката атлетика и модерния петобой, четири имаше в плуването, а пет в спортното катерене.
Като бройка тези 31 световни рекорда са повече и от поставените в Токио 2020 (22), и от тези в Рио 2016 (27).
Мултимедалистите на Париж 2024
6 медала (0-1-5) – Юфей Джън (Кит, плуване)
5 медала (4-0-5) – Леон Маршан (Фр, плуване)
5 медала (3-2-0) – Тори Хъски (САЩ, плуване)
5 медала (3-1-1) – Моли О`Калахан (Авл, плуване)
5 медала (2-3-0) – Реган Смит (САЩ, плуване)
5 медала (2-1-2) – Кейли Макиоун (Авл, плуване)
4 медала (3-1-0) – Съмър Макинтош (Кан, плуване)
4 медала (3-1-0) – Симон Байлс (САЩ, гимнастика)
4 медала (3-0-1) – Шиносуке Ока (Яп, гимнастика)
4 медала (2-2-0) – Ариарне Титмус (Авл, плуване)
4 медала (2-2-0) – Кейт Дъглас (САЩ, плуване)
4 медала (2-2-0) – Гретшен Уолш (САЩ, плуване)
4 медала (2-1-1) – Кейти Ледецки (САЩ, плуване)
4 медала (1-2-1) – Ребека Андраде (Браз, гимнастика)
4 медала (0-1-3) – Ян Джъншен (Кит, плуване)
3 медала (3-0-0) – Ким У-Джин (Кор, стрелба с лък)
3 медала (3-0-0) – Лим Ши-Хьон (Кор, стрелба с лък)
3 медала (3-0-0) – Хари Лаврейсен (Нид, колоездене на писта)
3 медала (3-0-0) – Лиса Карингтън (НЗел, каяк)
3 медала (3-0-0) – Габриел Томас (САЩ, плуване).
Забележка от автора: Още 19 спортисти имат по три медала (но по 2 или по-малко златни), а други 154 състезатели са спечелили по повече от едно отличие.
Коментари