XXXIII олимпийски игри в Париж ще бъдат едни от най-евтините в съвременната история, но и едни от най-проблемните и напрегнати, на фона на политически, етнически и екологични проблеми и все така оставащата сериозна опасност от тероистични актове.
Френската столица бе обявена за домакин на 13 септември 2017 г. от 131-ата сесия на МОК в Лима (Перу). Тогава тя спечели с представения план без огромни разходи, в който огромна част от от олимпийските обекти са вече съществуващи, а много други бяха замислени като временни съоръжения.
Олимпиадата в евро
Официално обявеният бюджет бе 4.38 млрд. евро, но през годините той бе надхвърлен почти двойно и достигна 8.4 млрд. Около 80% от финансирането е часно и идва от медийни права, спонсорство и продажба на билети. Също така и от инвестиции в инфраструктура (тук се включва и приносът на МОК от 1.56 млрд. евро). Останалата част е публично финансиране и обхваща основно проекти, засягащи дългосрочните нужди на местните общности.
Сумите изглеждат внушителни, но това е втората най-евтина олимпиада през XXI век. По-малко пари бяха похарчени само от Австралия за Сидни 2000 – 7.45 млрд. евро. Всъщност, средният бюжет на всички 7 летни игри през този век е 17.76 млрд. евро, като най-скъпо струваха тези в Пекин 2008 – 48.5 млрд. евро.
Същевременно Париж очаква значителен икономическият ефект. Проучване на Center de droit et d’économie du sport (CDES) към университета в Лимож сочи, че игрите ще генерират между 6.7 и 11.1 млрд. евро нетни икономически ползи само за региона на Париж в приода 2018-2034 г.
Икономическият ефект
Според доклада, всяко евро публични разходи ще има три евро икономически ефект – най-вече в сферата на туризма, в строителството и организацията на игрите, съставляващи съответно 30, 28 и 42% от нетното икономическо въздействие. В столицата ще пристигнат между 2.3 и 3.1 млн. души, около 64% от тях – французи. Тези туристи ще похарчат поне 2.6 млрд. евро, според Парижката туристическа служба.
Що се отнася до публичните инвестиции, 80% от тях отиват в Seine-St-Denis, един от най-младите и досега необлагодетелствани департаменти във Франция. Построеното там Олимпийско село, например, осигурява 2800 жилищни единици и две нови училища, от които след игрите ще се възползват общо 6000 души.
Още положителни ефекти
Сред положителните ефекти са също: нови икономически възможности, насърчаващи местната заетост и предприемачество (78% от доставчиците на стоки и услуги за Париж 2024 са малки и средни предприятия – общо около 500 на брой).
50% намаление на въглеродните емисии; новата социална харта между бизнес и синдикати, подписана през 2019 г. и очертаваща 16 ангажимента. В това число образцови условия на труд, социално включване и фокус върху малкия и среден бизнес.
Издигане на профила на местните компании в световен мащаб; увеличаване на работните места (близо 181 000 души работят или ще работят във връзка с игрите, като организаторите се стремят да превърнат тези възможности в трайна и приобщаваща заетост).
Множество и разнообразни проблеми
На фона на всичко постигнато досега, Париж 2024 до последно решава проблеми от всевъзможно естество. Бюджетът за сигурност бе определен на 300 млн. евро, но три месеца преди игрите бе увеличен, по признание на шефа на оргкомитета Тони Естанге.
Една от най-тревожните заплахи е от ислямистки терористични атаки. В предишния текст описахме какви мерки Франция е предила, за да бъде на високо ниво сигурностт.
Правителството повиши опасността до най-високото ниво след атаката в „Крокус Сити Хол“ в Москва на 22 март, отговорността за която пое клон на Ислямска държава. Тази спешна мярка позволява на властите да разположат допълнително 7000 военни.
Те ще се присъединят към вече обявените 35 000 полицаи и жандармеристи и други 18 000 военни. Наети са също над 17 000 служители на частни охранителни фирми. А правителството поиска допълнително помощ от 45 държави за общо 2000 полицаи. България пое конкретен ангажимент да изпрати служители от „Гранична полиция“, „Охранителна полиция“ и при необходимост – от „Криминална полиция“.
Сигурност от най-високо ниво
Високото ниво на сигурност в и около олимпийските обекти обаче се очаква допълнително да мотивира отделни лица или малки терористични клетки за атака по време на състезанията или на други свързани места, включително фен зони, хотели, ресторанти и транспортни възли.
В тази връзка френските служби за сигурност са проверили детайлно до края на март общо 380 000 души, които е трябвало да участват по един или друг начин в организацията. Това са доброволци, транспортни и строителни работници, служители на фирми по поддръжка и доставки и т.н.
От тях са били отсети общо 902-ма съмнителни, съобщи вътрешният министър Жералд Дарманен, Той подчерта, че сред отстранените е имало ислямисти и радикални екоактивисти, които „очевидно нямат добри намерения“.
Висок риск от протести
Съществува също така и висок риск от протести, които може да попречат на пътуването и на достъпа до събития в цялата страна. От години срещу игрите се изявяват открито различни групи, като екологични и антиправителствени организации и профсъюзи изразиха намерение да ги осуетят.
Някои от тях отправиха публични призиви активистите им да се запишат доброволци и да правят саботажи като не се появят на работа, стачкуват или организират необявени протестни действия. Други активисти заплашиха да атакуват офисите на фирмите, спонсориращи игрите, включително чрез проникване в помещенията им.
Големи са опасенията и от кибератаки, насочени към критична национална инфраструктура, публични и частни компании и активи, свързани с игрите и правителството.
Организаторите работят в тясно сътрудничество с експерти по киберсигурност, защото прогнозите са, че кибератаките по време на игрите в Париж 2024, ще са до 10 пъти повече, отколкото в Токио 2020.
Сред потенциалните рискове се разглеждат и саботажи спрямо жп линии, летища, оптични връзки и кабели, електрическа мрежа и служби за спешна помощ.
Проблемът с търсещите убежище
В опита си да намалят рисковете властите предприеха и драстични мерки, които бяха силно критикувани от организациите за човешки права. В последните 15 месеца от Париж и околностите са изведени хиляди бездомници.
Сред тях и лица, търсещи убежище, цели семейства и деца, сочи доклад на организацията Le Revers de la Médaille (Обратната страна на медала). И допълва, че полицията репресира проституиращите и зависимите от наркотици, премахвайки ги от обичайните им райони, в които могат да получат жизненоважни здравни грижи и подкрепа.
Според Le Revers de la Médaille експулсирането и разрушаването на палатковите лагери в и около града са се засилили от април 2023 г. и вече са изселени 12 545 души. Според властите това не е свързано с игрите, но през юли 2023 г. бе приет нов закон, налагащ тежщи глоби и дори затвор за незаконно обитаване.
Въпреки всичко, целият свят е в трепетно очакване на XXXIII олимпийски игри в Париж, които започват на 26 юли. България също ще има свои представители в различни дисциплини. Кои са те и какви са шансовете ни за медали ще ви разкажа следващия път. Не забравяйте, че в периода 26 юли – 11 август може да гледате всички състезания от Олимпийските игри на живо на запис, подредени в удобни категории, в платформата Neterra.TV.
Коментари