Гледаме модерната екранизация „Шибил“. Това е най-новият български филм, който се появи паралелно в кината и онлайн в платформата Neterra.TV в началото на месеца. Лентата препраща към корените на българското. Изборът как ще гледате филма остава във ваши ръце. Важното е обаче, че лично имате възможност да се потопите в хайдушката легенда, умело разказана преди много години от един от майсторите на словото Йордан Йовков.
Йордан Йовков и разказа
Разказът е писан през 1925 година и излиза за първи път именно тогава в списание „Българска мисъл“. Текстът на Йордан Йовков, който един от най-значимите български писатели пише, е вдъхновен от реална личност. Най-важното е, че сюжетът вплита любимите теми на Йовков – селото, любовта и истинската чест. Дори и днес, век по-късно, Йовков е все така четивен и достатъчно интересен, за да му дадете шанс. А „Шибил“ е един от кратките му разкази, които се четат буквално на един дъх. Може би ще искате да си го припомните преди да седнете да гледате филма. Аз лично ви препоръчвам да го направите.
В главната роля: Шибил
Вдъхновен от Шибилоглу Мустафа или Мустафа Шибилията, който е бил реална историческа личност по българските земи в Османската империя от средата на XIX век, Йордан Йовков създава своя Шибил. Освен в името, разликата между оригинала и хартиената версия е още една. В действителност Мустафа Шибилията е бил разбойник, докато Йовков прави своя Шибил хайдутин. И макар в онези години за османските владетели едното да е било еквивалент на другото, то българската душа знае, че разликата е драстична.
Йовков, разбира се, изгражда образа на Шибил по доста романтичен начин, не го съди и не го кори. Поставя го в центъра на вихрушка от събития, като най-преломният момент е срещата му с красивата Рада. Много хора смятат, че „Шибил“, поради една или друга причина, е история за хайдути, но те бъркат. „Шибил“ е любовна история. Защото като истински майстор на перото, Йовков умело преплита любимата си тема за любовта – към хората, между хората и към селото – с реални истории и браненето на българската чест. И така се случва „Шибил“.
Разказът на Йовков става водещ в сборника му „Старопланински легенди“ от 1927 години. Толкова лета по-късно, след като Рада и Шибил се срещат на онова поле, около ония гори и се взимат, влюбвайки се един в друг, докато тя му кърпи ризата, „Шибил“ следва естествения ход на модерната култура и се превръща във филм.
Модерната екранизация на разказа
Най-новият киноразказ е дело на Никола Бозаджиев, който признава, че е започнал да пише сценария едва 17-годишен. Днес „Шибил“ вече е факт. Филмът на Бозаджиев следва сюжета на Йовковата романтика неотлъчно, като преплита в себе си чрез езика на киното, метафори и визуални алегории, за да дообогати онова, което Йовков е създал. Дали се справя успешно, смятам, че е въпрос на лична гледна точка. Сред тучните зелени поляни и красиви гори, докато Шибил и неговата група хайдути ходят, звучи разкошната музика на Георги Стрезов, който смесва народни мотиви, фолклорна орнаментика с модерно звучене и почти оркестрово усещане. Това придава донякъде чувството за призрачност, донякъде за обреченост на цялата история и на целия филм.
Преди филмът на Никола Бозаджиев да се появи, „Шибил“ е адаптиран през 1968 година от режисьора Захари Жандов и сценариста Магда Петканова. В ролите на Шибил и Рада влизат Петър Слабаков и Доротея Тончева и филмът се радва на завиден успех сред публиката. За разлика от модерната си версия сега, филмът от 68-ма е доста по-битов и доста по-семпъл.
Независимо от всичко обаче, „Шибил“ е един от изключителните разкази на майстора Йордан Йовков. И ако искате да си го припомните никога няма да сбъркате. А после може и да го гледате – на кино или на платформа. Подобно на новата адаптация и киното е станало модерно и доста по-достъпно.
Така че, дами и господа, „Шибил“ ви очаква.
Ако ви е любопитно да разберете какви мисли се въртят в главата на един 20-годишен режисьор, прегледайте интервюто, което Никола Бозаджиев даде за блога на Neterra.TV.
Коментари