През 2024 г. българският спорт постигна най-доброто си класиране на олимпийски игри от началото на XXI век. В Париж нашите състезатели спечелиха три титли, сребърен и три бронзови медала. В добавка – бяха завоювани още 39 отличия от големи първенства, от които 12 златни, но цялата година на практика мина под знака на едно име – Карлос Насар.
Щангист №1 в света за спортната 2024
Феноменът във вдигането на тежести, който преди година и половина бе отписван от големия спорт заради срязано ахилесово сухожилие, започна с европейска титла в София през пролетта. След това спечели олимпийско злато №13 за българските щанги, за да завърши триумфално като световен шампион на първенството в Бахрейн в началото на декември.
Така 20-годишният тежкоатлет от Червен бряг събра трите основни титли в рамките на 2024 г. и се изравни с четири истински легенди във вдигането на тежести. Преди него олимпийски, световен и европейски шампиони за година бяха само Йордан Биков (1972 г.), двукратният олимпийски първенец Норайр Нурикян (1976 г.), Янко Русев и Асен Златев (1980 г.).
Но Насар го направи още по-убедително – в три отделни състезания, докато четиримата ни славни щангисти – в по две, тъй като в миналото световната федерация IWF не провеждаше световни първенства в олимпийски години, а присъждаше и световна титла на олимпийските шампиони.
В тази триумфална за него 2024-а Карлос подобри 4 пъти световните рекорди – два пъти в изхвърлянето и по веднъж в изтласкването и двубоя, а на Евро 2024 в София и на световното в Бахрейн бе обявен за щангист №1 сред всички участници на първенствата.
Натурализираните медалисти през 2024
Някак в сянката на Насар, но също с великолепно представяне в Париж завършиха и двама борци – натурализираните у нас Семен Новиков и Магомед Рамазанов. Роденият в Украйна Новиков се превърна в първия ни борец със злато от олимпиада след Армен Назарян също в класическия стил (от Сидни 2000). Дагестанецът Рамазанов пък стана първият наш олимпийски шампион в свободната борба след Валентин Йорданов (от Атланта 1996).
И още двама натурализирани спортисти донесоха отличия от Париж. Родената в Иран Кимия Ализаде спечели бронз в кат. до 57 кг на таекуондото – първи олимпийски медал за страната ни в това бойно изкуство. А месеци по-рано Кимия грабн и европейската титла.
Боксьорът от Куба Хавиер Ибанес също донесе на страната ни бронз от Париж, а преди това стана и европейски вицешампион.
Отказванията
Щангистът Божидар Андреев (кат. 73 кг) оформи най-успешната си година, след като първо стана европейски шампион (втора титла след 2019 г.), а после взе и бронз в Париж. След което подаде официални документи в спортното министерство за отказване от спорта заради неразбориите във федерацията.
От активна състезателна дейност се отказа и Боряна Калейн. Но не и преди да изпълни целта си – олимпийски медал. Нейното сребърно отличие е от изключителна важност за художествената ни гимнастика, защото Калейн стана едва втората българска грация с олимпийски медал в индивидуалния многобой.
Преди нея това беше правила само Адриана Дунавска – втора в Сеул 1988. През тази година Калейн прибави към богатата си колекция още злато и бронз на отделните уреди от европейското първенство в Будапеща.
Ансамбълът не успя да защити титлата си от Токио 2020 и, макар да показа отново сложни съчетания, за малко изпусна медалите, оставайки четвърти в Париж. А след това колективът Магдалина Миневска, София Иванова, Камелия Петрова, Рейчъл Стоянов и Маргарита Василева се разпадна, след като четири от петте момичета обявиха край на кариерите си, а в отбора остана само Иванова.
Медалистите на големи първенства
Може би най-големият български успех извън Париж 2024 бе на плувеца Любомир Епитропов. На Евро 2024 в Белград през юни 25-годишният великотърновец спечели златен медал на 200 м бруст и стана едва втория българин еврошампион по плуване в 50-метров басейн. Епитропов се нареди до легендарната Таня Богомилова, която единствена досега такова злато – на 200 м бруст от София през 1985 г.
Всъщност, именно европейските първенства се оказват показател №2 за представянето на българските спортисти през 2024 г., защото огромна част от федерациите не провеждат световни в олимпийска година. И ако погледнем континенталните форуми ще видим, че от тях имаме общо 12 титли, 9 сребърни и 18 бронзови отличия, макар не всички да са в дисциплини, които бяха и в програмата на Париж 2024:
Призьорите през 2024 Г. в Олимпийските спортове
Париж 2024
Златен медал: Карлос Насар (щанги), Семен Новиков (кл.борба), Магомед Рамазанов (св.борба)
Сребърен медал: Боряна Калейн (художествена гимнастика)
Бронзов медал: Кимия Ализаде (таекуондо), Хавиер Ибанес (бокс), Божидар Андреев (щанги)
Световни първенства
Златен медал: Карлос Насар (щанги)
Европейски първенства
Златен медал: Карлос Насар (щанги), Божидар Андреев (щанги), Ангел Русев (щанги), Габриел Маринов (щанги), Кимия Ализаде (таекуондо), Любомир Епитропов (плуване), Светлана Станева (бокс), Рами Киуан (бокс), Стилияна Николова (худ.гимн., многобой), Боряна Калейн (худ.гимн., обръч), София Иванова, Магдалина Миневска, Камелия Петрова, Рейчъл Стоянов и Маргарита Василева (худ.гимн, ансамбъл), Художествена гимнастика (отборно).
Медалите за 2024
Сребърен медал: Хавиер Ибанес (бокс), Златислава Чуканова (бокс), Радослав Росенов (бокс), Стилияна Николова (худ.гимн., обръч), Габриела и Стефани Стоеви (бадминтон), Валентина Георгиева (гимнастика), Иван Димов (щанги), Христо Христов (щанги), Евелина Николова (борба)
Бронзов медал: Йордан Ернандес (бокс), Себахтин Ергюнал (бокс), Ясен Радев (бокс), Севда Асенова (бокс), Аслъхан Мехмедова (бокс), Венелина Поптолева (бокс), Миглена Селишка (борба), Юлияна Янева (борба), Мими Христова (борба), Рамазан Рамазанов (св.борба), Ален Хубулов (св.борба), Едмонд Назарян (кл.борба), Кирил Милов (кл.борба), Абу Муслим Амаев (кл.борба), Антоанета Костадинова, Мирослава Минчева и Адиел Илиева (стрелба с пневм.пистолет, отборно),
Джан Зарков (щанги), Елвира Краснобаева (худ.гимн, лента), Боряна Калейн (худ.гимн., бухалки)
Другите големи звезди на България
Успехите обаче не са само на големи първенства, защото имаме звездни спортисти, които, по една или друга причина, не участват в такива, но същевременно са в световния елит.
И както винаги пръв такъв пример е Григор Димитров. Най-добрият ни тенисист се наслади на една от най-добрите години в кариерата си. Още в началото на сезона той спечели титлата на турнира в Бризбън (Авл) – негов 9-и трофей и първи след повече от 6 години „суша“. След това Григор достигна до три финала (в Марсилия, на „Мастърс“ в Маями и в Стокхолм), два пъти бе на 1/4-финала в Големия шлем (на „Ролан Гарос“ и US Open), а накрая завърши годината в Топ 10 на световната ранглиста едва за втори път след пиковата за него 2017-а.
Спортист №1 на България в последните две години – Александър Везенков, се завърна с гръм и трясък по европейските терени след един вял сезон в НБА с екипа на „Сакраменто Кингс“. Той използва, че бе изтъргуван в „Торонто Раптърс“ и оттам се премести обратно в „Олимпиакос“. В Пирея Саша отново е двигателят на гръцкия баскетболен гранд и регулярно е MVP както в местното първенство, така и мачовете от Евролигата.
В края на годината видяхме и завръщането в професионалния бокс на Кубрат Пулев. Бившият претендент за титлите в тежка категория сбъдна мечтата си да спечели световен шампионски пояс, макар и второстепенен. На 43 г. той взе т. нар. регулярен колан на WBA (Световната боксова асоциация), отнемайки го от досегашния шампион Махмуд Чар в зрелищен двубой пред 12 000 зрители в „Арена София“.
И още спортни успехи
Макар и спорадични такива имахме и в зимните спортове. И този път най-големите са в сноуборда. Там станахме свидетели на ренесанса в кариерата на 34-годишния Радослав Янков, който бе носител на Световната купа през 2017 г.
През януари той стъпи на подиума за първи път от 6 г., завършвайки трети в паралелния слалом в Пампорово. А през декември спечели първата си победа от близо 8 години – в паралелния гигантски слалом в Кареца (Ит). По ирония на съдбата този четвърти триумф в кариерата на Янков дойде в същата дисциплина, на същото място и на същата дата след първия, който бе точно 9 години по-рано – на 12 декември 2015 г.
Най-добрият ни скиор алпиец Алберт Попов пък вече е константна величина в жестоката конкуренция на десетки звездни състезатели в Белия керван. През тази календарна година той успя да се класира общо 6 пъти в Топ 20 на слаломи за Световната купа, като най-доброто му представяне бе 12-ото място в Шладминг (Ав) през януари.
И шахматът ни продължи възходящата линия на представяне. През април Нургюл Салимова игра за първи път в Турнира на кандидатките за световната титла в Торонто, а Надя Тончева се класира 7-а на Евро `24 и така получи право да играе на Световната купа.
През ноември пък Иван Чепаринов пък за малко не успя да спечели едва втория в историята медал за България от европейското първенство за мъже, като завърши 4-ти и също се класира за Световната купа. Женският ни отбор (Антоанета Стефанова, Нургюл Салимова, Виктория Радева, Белослава Кръстева и Гергана Пейчева) пък зае 10-о място на шахматната олимпиада в Будапеща.
Футболът през спортната 2024
От 15 март 2024 г. БФС има нов президент – Георги Иванов-Гонзо замести обралия де що имаше негативи Борислав Михайлов.
Бившият голмайстор на „Левски“ увери, че започва реформи, смени някои ключови ръководни кадри, включително изп.директор Борислав Попов и шефа на съдийската комисия Давид Борбалан, и се обгради с млади хора. Започна също така да подготвя прехвърлянето на администрирането на футболното ни първенство от БФС към Професионалната футболна лига (ПФЛ).
Но… Скандалите със съдийски грешки и тенденциозни отсъждания не стихнаха. Първенството ни си остава все така неатрактивно и безинтересно. Националният отбор уж тръгна за първо място в Лига С на Лига на нациите, но след тежко 0:5 от Северна Ирландия остана втори. Да, има още един шанс за изкачване в по-горната лига В (пътят минава през два мача срещу силния тим на Ирландия), но на практика не помръдна в световната ранглиста – започна годината като №83 и я завърши като №82.
Статистиката сочи, че в 10 официални мача националният отбор, селектиран от треньора Илиан Илиев, има три победи с по 1:0 (над Танзания, Северна Ирландия и Люксембург), една загуба – онзи разгром с 0:5 в Белфаст, и 6 равенства.
С оглед играта няма и кой знае колко поводи за оптимизъм за задаващите се световни квалификации, където съперници в групата са Турция, Грузия и един измежду европейския шампион Испания и друг колос – Нидерландия.
Евротурнирите 2024
Евротурнирите отново приключиха набързо за всичките ни участници, с изключение на шампиона за 13-а поредна година „Лудогорец“, който единствен стигна до мачове през зимата – в групите на Лига Европа. Но пък в тях липсата на конкуренция у нас за пореден път изигра лоша шега на разградския отбор – три равенства и нито една победа, с което шансовете за класиране на 1/8-финалните плейофи изтляха.
На този фон „Лудогорец“ отново крачи уверено към титла (14-а поред), а под него, вече сякаш по традиция, другите се боричкат да запълнят квотата за европейско участие, което вероятно отново догодина ще е твърде за кратко…
Коментари