В края на август се проведе 82-то издание на най-стария кинофестивал в света – Biennale Cinema 2025. Той е повече от форум, той е въплъщение на любовта към киното. Неповторим като локация, емоционално освободен, традиционен, но и отворен към новото.
Предварителната заявка беше силна
След като пропуснаха Кан, новите творби на любимите ни режисьори – Парк Чан-Ук, Йоргос Лантимос, Джим Джармуш, Катрин Бигълоу, Франсоа Озон и Гийермо дел Торо – се очакваха като коледни подаръци.
Американското кино обещаваше корнукопия от блясък и холивудски звезди. Традиционно италианците представиха най-доброто от родното производство, начело с Паоло Сорентино, който откри фестивала с Помилване.
Плодовитият Лука Гуаданино пак се разписа с нов англоезичен филм – After the Hunt с Джулия Робъртс и Андрю Гарфийлд, изследващ темата за #MeToo. Французите бяха по-малобройни, но качествено представени от Чужденецът на Озон и лиричния À pied d’œuvre на Валери Донзелли. За наша радост географията се разпростираше от Ирак до Южна Корея, през Унгария и чак до Еквадор.
Акцентите от ден първи – Бугония, Джей Кели, After the Hunt
Разочароващ старт, донякъде заради високите очаквания от предходните години. Бугония поведе крак на поредица от черни комедии – лайтмотива на фестивала.
Историята за отвличането на директор на корпорация идва от вселената на Благи деяния с корейски привкус. Все пак е римейк на южнокорейската научнофантастична комедия Спасете зелената планета.
Отзивите бяха смесени. Особено вълнуваща беше физическата трансформация на Джеси Племънс с помощта на небезизвестен фармацевтичен препарат. Джей Кели определено ще угоди на феновете на Джордж Клуни, но чувството бързо отминава.
Акцентите от ден втори: No Other Choice и The Last Viking
Отново черни комедии с неудачници, които излизат от орбитата на битието си, за да ударят шамар на системата. Хумор имаше, къде повече, къде по-малко. Но за разлика от Бугония, тук имаше човеколюбие.
Акцентите от ден трети: Баща, майка, сестра, брат и Франкенщайн
Определено най-очакваните заглавия. Лирично и лично, Джим Джармуш показа камерен триптих на тема семейството – ползи и вреди. Първите две новели са безупречно изградени, третата част отстъпва в лекотата и сарказма, но не и в любовта към персонажите. Удивителното е, че още докато гледаш, неизбежно припознаваш себе си и близките си. И ти става топло и носталгично.
На другия полюс, Франкенщайн се развихри на едро. Филмът възбуди много зрители, предимно сред американската аудитория. Останалите го приеха по-резервирано. Докато някои сюжетни трактовки бяха любопитни и амбициозни, визията не смайва по стандартите на Дел Торо.
След първите интензивни дни фестивалът бе в разгара си и следващите дни обещаваха още много емоции, за които ще разкажа следващата седмица.
Коментари