Интервю с Ники Станоев

Той е забавният водещ на предаването „Събота вечер с БНТ“, което гледате всяка събота в ефира на БНТ1 от 21:00 часа. Притежава цветно, сочно и жизнеутвърждаващо чувство за хумор. Познавате го от родната театрална сцена, а телевизионната му кариера стартира в предаването „Шаш“. Виждали сте го да репортерства в „Полет над нощта“ по БНТ. Голямата популярност пристига, след като печели кастинга „Народен артист“ в предаването „Шоуто на Слави“. Участва в телевизионни филми и сериали (игралния филм „Номер 1“, късометражната лента „Новата кола на татко“, любимия сериал „Домашен арест“ и хитовия сериал „Порталът“), както и в международни продукции („Бодигард на убиеца“, „Хелбой“ и „Конан Варварина“). Освен това се изявява и като стендъп комик с поредицата „Ники говори“, като с нея реализира над 50 спектакъла, повечето от които биват предварително разпродадени.

Как се чувства Ники Станоев на екрана и на сцената, ще разберем от самия него. 👇

Не се подвеждайте по образите!

Животът в телевизора

Не може да си играеш на надуваем басейн, когато басейнът ти се намира по средата на океана.

Каква ти бе първата реакция, когато те поканиха за водещ на „Събота вечер с БНТ“?
Първо ме поканиха на кастинг и беше много интересно. Супер се изкефих, защото това е нещо, за което всеки актьор мечтае – да участва в КЪСНО шоу. Вярно е, че това не е моето късно шоу, което съм създал от нулата. Влизам във вече установено предаване, но заедно с екипа на „Събота вече с БНТ“ и продуцентите движим нещата така, че лека полека шоуто да придобие образ и подобие на моя безобраз и безподобие. Все пак нали това е идеята на едно такова шоу? Когато има шоу с водещ, да се получи една хубава амалгама.

Neterra.TV · Интервю с Ники Станоев, водещ на „Събота вечер с БНТ“ – част 1

Хортуваш с всякакви творци – музиканти, артисти – виждаш ли някаква прилика между успелите хора?

Май си приличат по страстта, особено при онези успели хора, които наистина врят и кипят в това, което правят. Дефиницията за успял човек, особено в България, е малко особена и много изкривена. Може да не си се уял с кинти, но да си успял в областта, в която си. Малко е шашаво тук. От другат страна, има и такива успели хора, или такива, които искат да стигнат върха, които дават всичко само и само да са ТОП. Там ми се струва, че освен страст, има и доза меркантилност. Проблемът е, че не си ти този, който е създал нещо, а теб са те създали. Рано или късно това ще се обърне срещу теб, ако ти липсва оригиналност и идентичност.

Ники Станоев с плеядата от звезди, с които се среща всяка събота в забавното предаване „Събота вечер с БНТ“ /фото кредит: БНТ/

Животът на сцената

Стендъп комедията – как и защо се открихте с нея?

Стендъпът ври и кипи в мен още докато бях в „Шоуто на Слави“. Когато подгрявах публиката, нямах конкретно време, в което да знам, че мога спокойно да си разположа скеч, виц или история. Имам някакво никакво време – изобщо не се знае колко, след което излиза бендът и свири едно парче. Там развих едно такова умение, в което хем има импро, хем има и много психология в цялата хава. Та, там се зарибих. После осъзнах, че неща, които вече съм гледал, явно са били стендъпи, но просто тогава не бяха модерни и доста хора не са знаели за тях. Например, Еди Мърфи. Започнах да се ровя в нета и се зарибявах все повече и повече. Тогава си казах, че това е моето нещо, което искам да правя.

Стендъпът всъщност е доста трудно и хлъзгаво нещо. В същото време не е комедиен моноспектакъл, в който разказваш истории от името на персонаж в дадени обстоятелства. Всъщност твоите лични истории са в дадени обстоятелства. Ето тук идва голямата шашкъния – колкото и да ти звучи лесно, че като разкажеш едни твои истории ще са смешни и забавни, толкова може и да не са. Те може да са забавни за теб и твоята компания, защото имате един контекст. Но да ги пресъздадеш пред абсолютно чужди хора, това е друго нещо.

Освен това обстановката, в която са хората, е доста важна. Зала или клуб – и двете имат плюсове и минуси. В залата е пълно с фенове, които знаят какво ще получат. Виж, в клуба е голямото предизвикателство. Там е въпросът дали ще завладееш аудитoрията, защото ако нещо не ги накефи, стават като малките деца – малко по-груби и по-нацепени.