Героичните филми, които винаги харесваме

Героичните филми, които винаги харесваме. Можем да ги гледаме отново и отново. Кои са тези филми? Знаем, че изпуснахме празника на героите и армията – 6 май, но смятаме, че героите могат да бъдат празнувани винаги. Затова днес ви припомняме онези героични филми, които си пускаме пак и пак. С повод или без.

1917

Епичният филм на Сам Мендес, който му донесе втори „Златен глобус“, e нещо като задължителен, ако обичате жанра. „1917” разказва историята на две млади момчета по времето на Първата световна война. Те получават задача да занесат писмо до друг батальон и да спрат 1600 човека да влязат в битка, която е капан. Нищо и никаква история, ще кажат хората. Само че историята е вдъхновена от мемоарите на дядото на Мендес – Алфред Мендес, в които той описва свои лични преживявания от войната. Историята, разбира се, е измислена, но е посветена на всички онези хора, които носят съобщения по време на битките. Това е първият филм в кариерата на режисьора, в който той се включва активно и в писането на сценария, заедно с Кристи Уилсън-Кеърнс.

“Винаги са ми били интересни историите за войната на дядо ми, но тогава бях много малък и не мисля, че съм разбирал какво точно значи война. Нашият филм е художествен, но с много сцени и аспекти, повлияни от историите на дядо ми и на неговите приятели. Идеята един човек да занесе съобщение от едно място на друго беше останала с мен през годините и стана основа на “1917”., споделя Алфред Мендес.

Дюнкерк

През 2017-а, в края на лятото, „Дюнкерк“ беше първият филм от онзи филмов сезон, който направи силно впечатление на всички и беше един от ясните претенденти за награди. И макар да не взе никакви от по-важните статуетки, епичността, мащабността и любовта, които този филм излъчва във всеки кедър, остави хората запленени. Великолепен филм за войната, за който мащабът е огромен. Ефектът от филма не е типично по Кристофър Нолан и представлява ново течение в творчеството на режисьора. В случая основен персонаж няма, а времето е онова, което е от най-голямо значение. „Дюнкерк“ успява да накара зрителят да следи внимателно историята и същевременно да работи на три различни времеви линии и няколко фланга. Резултатът е истински шедьовър и шапките за Кристофър Нолан отново са долу.

Спасяването на Редник Райън

Епичният военен филм на Стивън Спилбърг се отличава с много неща, но най-вече с първите си 27 минути, които показват десанта в Нормандия на плажа Омаха на 6 юни 1944 година. Освен това актьорският му състав е не по-малко впечатляващ – Том Ханкс влиза в ролята на капитан Джон Милър, към него се присъединяват Едуард Бърнс, Мат Деймън и Том Сайзмор. Капитан Милър и още седем мъже търсят редник Джеймс Франсис Райън, чиито трима братя вече са загинали на фронта. Сценаристът на филма Робърт Родат измисля сюжета, когато през 1994 година вижда паметник, посветен на четиримата сина на Агнес Алисън от Пенсилвания. Братята са убити в Американската гражданска война. Родат обаче решава да напише подобна история, но за Втората световна война. „Спасяването на Редник Райън“ печели 481.8 милиона по света, превръщайки се в най-печелившия филм на годината. Академията го номинира за 11 награди, като Спилбърг печели своя втори „Оскар“ за режисура. През 2014-а филмът е включен в Националния филмов регистър към Библиотеката на конгреса на САЩ.

Най-мрачният час

Филмът на Джо Райт обхваща конкретен момент от британската история – встъпването в длъжност на Уинстън Чърчил като министър-председател. В ролята влиза Гари Олдман. (вижте интервю, в което обсъжда филма и неговата роля) Филмът е разкошна, почти документална минималистична история, за която Олдман получи първата си номинация и първи „Златен глобус“ в кариерата си, както и първия си „Оскар“. Под тоновете грим и пластовете костюми Гари е почти неузнаваем и заслужава големи аплодисменти за изпълнението си. Както самият той каза, когато получава Златния си глобус: „Уинстън Чърчил е казал: „Не искам много, стига ми просто най-доброто“. Именно това е този филм.

Възражение по съвест

След близо 10 години изгнание от Холивуд, Мел Гибсън се завръща на режисьорския стол именно с този филм. Годината е 2016-а, а преди това Гибсън режисира „Апокалипто“ през 2006-а. Филмът, базиран на истинска история, се фокусира върху Втората световна война и преживяванията на младия Дезмънд Дос. Той е американски пацифист, боен лекар и християнин от църквата на адвентистите от седмия ден. Дос категорично отказва да използва огнестрелни оръжия от всякакъв вид и въпреки това, рискувайки собствения си живот, спасява 75 души над Окинава. Филмът е кървав, но и някак трогателен.

Героичните филми, които винаги харесваме. Това бяха нашите предложения. А кои са вашите? Пишете ни и ни споделете.

Предлагаме ви още една селекция от филми, този път актуална. Селекция от филми от Киномания, която може да гледате до 14-ти май включително, за територията на България.

 

 

 

 

 

 

Коментари

Сподели
Открих писането, когато бях в гимназията. Четенето, когато бях на 5 години. Киното ме откри някъде между двете. Към тях добавяме котки, пътувания, бързо каране на коли и безобразно дърдорене. Заради последното аз и още двама мои колеги имаме подкаст за кино „Тихо, филмът започва“ в webcafe.bg. За останалите си страсти има различни платформи. Тази тук е една от тях. Надявам се да ви бъде толкова интересно, колкото и на мен.
Коментирай

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *