Йордан Радичков в „Черказки хроники“! Филмът „Черказки хроники“ е достъпен на Neterra.TV+ по повод 92-годишнината от рождението на писателя Йордан Радичков. Радичков е може би един от най-талантливите български автори, представител на магическия реализъм у нас. Ако трябва да го сравним с някое име от световната литература може би това ще е Борис Виан.
Филмът – локацията
Филмът „Черказки хроники“ е създаден през 1999 година, 10 години преди Радичков да си отиде. Филмът не е впечатляващ с кинематографията си, а със съдържанието си. Лентата дава толкова много информация за човека, за когото разказва. Зрителят има възможност да види и чуе самия Йордан Радичков в автентични кадри.
Радичков е на 66 години в двете големи и пространствени интервюта, които дава и които служат за основа на филма. Едната половина е снимана в дома му в София. А другата – на любимото му място – родното му село Калиманица, в което на бял свят на 24 октомври 1929г, се появява Радичков. Самият той казва, че Калиманица е мястото, което обича най-много и винаги се връща там. Още тогава селото вече не същестува на картата на България и е трудно откриваемо, ако решите да го потърсите онлайн. Малкото селце до Монтана обаче е мястото, в което Радичков прекарва 20 години от живота си, преди да се премести. То е и локацията, което е наситено с много случки и ситуации, развили въображението на автора.
Филмът – размислите
Самият Радичков споделя, че той нищо не е измислил в живота си. Всичко, за което е писал е нещо, което е видял. Във филма писателят разказва за детството, семейство си, смъртта на баща си, за майка си. Споделя откровено за годината, в която не може да говори след уплаха от съседското куче. Говори още за децата и съседските села. Размишлява на глас за вдъхновението, Бог, мистицизма, който не му е чужд, нещата, които са го плашили едно време и тези, които са му любопитни днес. Признава, че никога не е порасвал и че не е подготвен за света на големите. Дори и на 66 години, пишейки той гледа на света по детски начин. Може би именно заради това онова, което пише си, остава толкова хубаво.
Разказва и за една случка от негово пътешествие в Сибир. Там се среща с местен шаман, който му казва: „Бог може да го има, може и да го няма. Но ти живей тъй, все едно го има.“ Това се превръща и във философията на живота му. Темат за тоталитаризма също е засегната в лентата. По този подов Йордан Радичков споделя със съжаление, че литературата и изкуството като цяло се опитват да угодят на властта.
Четене и писане
Може би най-ярки в творчеството на Радичков, освен сборниците му с разкази, си остават „Ние, врабчетата“, пиесата „Суматоха“ и сборника с гротески „Свирепо настроение“.
Книгата „Ние, врабчетата“ Радичков пише и илюстрира сам. Според него това е една от най-ярките и трудни в творчеството му творби. А за сборника с гротески „Свирепо настроение“ споделя: „С тоя сборник мога да кажа, че започнах да правя литература.“ Това е четвърта или пета книга в библиографията на Радичков. Както той казва, чак тогава започва да се чувства самостоятелен автор, със стил и посока, а не като чирак на някой от големите имена, които споменава като Емилиян Станев и Иван Вазов. До тогава той се чувства, като човек, който се вдъхновява и подражава на тях, но „Свирепо настроение“ променя това.
Същото се случва и със „Суматоха“ – „първата пиеса, която пиша и която Методи Андонов поставя на сцена“. Пиеса абсурдистка и донякъде най-близо като звучене и усещане до политическите течения по онова време. История, която разказва за мъж, който получава половин кралство само на цената на коня си. И той започва да управлява със замах и води след себе си саморазрушение.
Във филма „Черказки хроники“ има и един кратък откъс от времето на по-младия Радичков. Тогава той е още с тъмна коса и костюм и дава интервю за чужда медия. На въпроса, коя е най-ярката и важна книга, която е написал, той отговаря, че за всеки автор това е ненаписаната. Така както най-великата любовна история е тази, която още не си преживял.
Като за финал
За Йордан Радичков се е изписало и изговорило много. Най-силно за него обаче говори самото му творчество. Най-ценното във филма „Черказки хроники“ е фактът, че за Радичков говори самият Радичков. От детски страхове и простички желания до политика, мистицизъм и литература. Радичков, разбира се, е най-добре да се чете. Филмът за него със сигурност ще ви вдъхнови. А след като го гледате, ще ви се прииска и вие да се потопите в оня магичен свят, за който говори писателят. И както самият той казва: „Четенето е такъв процес – авторът говори с читателя. Поверително.“
Може да гледате филма в платформата Neterra.TV+ ето тук.
Повече цитати от Йордан Радичков може да прочетете тук. Ей така, за вдъхновение!
А тази статия в блога е посветена на култовите български детски филми.
Коментари