Човешкото съзнание никога не е напълно спокойно.
То е изтъкано от безброй коридори, лабиринти, кръстовища. Всеки ъгъл, всяка задънена улица или затворена врата в него е въпрос, оставен без отговор.
И това едва ли е случайно.
Авторите на „Вездесъщият“ и „LOVE.NET“ задават следните въпроси: Какво щеше да се случи, ако знаехме всичко един за друг? Ако виждахме истинските си лица, скрити зад маските, калъпите, зад които ежедневно украсяваме. Ако нямахме тайни – тъмни, дълбоко скрити, на които тайно да се наслаждаваме, какво щеше да се случи?
Готова съм да се обзаложа, че няма човек, не съществува разумно същество, което откровено да си признае, че не пази тайни.
Аз имам. Емил от „Вездесъщият“ има.
Мъжът ми има, майка ми също.
Убедена съм, че и Захари Бахаров, който изигра Андрей в „LOVE.NET“ също!
И толкова. Свикваме с това, живеем с тази истина, зад която се крият безброй лъжи. Свикваме и така сме щастливи.
„Вездесъщият“ като Сартр: „Адът – това са другите!“
Отключим ли само една от тези врати в съзнанието си, опитаме ли се само малко да проправим път към вселената от въпроси, сме изгубени. Защото сладостта на това да имаш контрол, да имаш достъп до тайните и живота на другите, е наркотик. Дрогата, която може да те превърне в Господ, и силата, която те праща директно в пъкъла.
Това се случва с главния герой във филма „Вездесъщият“. Емил е човек, обичан от семейството си, реализиран писател и собственик на рекламна агенция. Емил, който дръзва да превърне невинно хоби с една камера в Ад за много хора. Емил, който приема себе си в ролята на Вездесъщият, но вкарва в казана на Дявола всички, които обича.
„Не ти ли стига това, което имаш?“
Няма да чуете тази фраза в „LOVE.NET“, но през цялото време, в главата на зрителя този въпрос ехти.
Защото желанието да знаеш всичко за всеки е причината да не сме щастливи. А това е така, защото никога не бихме се харесали без маските, в които се оглеждаме. Иначе защо бихме ги носили?
Желанието да знаеш всичко за всеки е точно толкова катастрофално, колкото и необузданото желание за безнаказаност.
„Чудил ли си се някога как се чувства Господ, след като знае всичко за всеки?“, попита умиращият баща на Емил във „Вездесъщият“. Оставям на Вас да помислите съществува ли отговор на този въпрос след като изгледате филма.
Интернет е безкрайна вселена на животи. Повечето фалшиви, но красиви. Самата необятност на виртуалния свят прави неговите последователи интересни. Фактите сочат, че откакто социалните мрежи обзеха социалният ни живот, процентът на разводите е многократно увеличен. И как иначе? Нищо вече не е такова, каквото е. Тайните вървят ръка за ръка с безкрайния нет.
„Капанът за мръсни тайни.“
Желанието да вкусиш всички благини на този необятен свят, желанието да избягаш от реалността със скучната съпруга, с досадните приятели, с рутината на ежедневието е безмерно. Възможностите да останеш скрит, инкогнито, да изградиш таен свят от своите слабости и потискани влечения са толкова примамливи. Нуждата да избягаш от досадата прати много хора на дъното на виртуалната яма. Но най-вече изгарящата нужда на човека да обича, да бъде обичан, и плътското измерение на тази нужда изваждат наяве сценаристите на „LOVE.NET“. От времето, когато facebook не бе така популярен, за instagram почти никой не бе чувал, a Elmaz.com беше мястото, където тайните отключваха вратите си за всички, които търсеха някакво измерение на любовта.
Освен режисьорското присъствие на Илиян Джевелеков в двата филма, „Вездесъщият“ и „LOVE.NET“ имат и друга допирна точка. ЖЕЛАНИЕТО! При това неконтролируемото желание и неспособността да бъде овладяно, когато излезе извън допустимите граници.
Краят на Великденските пости е точното време да изгледате тези 2 филма. Или непосредствено след като въздържанието приключи. Вие избирате, но не пропускайте да разберете защо е важно да знаеш само толкова, колкото можеш да понесеш!
Коментари