Разноликият Китодар Тодоров. Вижда ли сте го да играе всякакви роли. Участва във филми, сериали и в поредицата „Петък точно в пет“, която може да гледате безплатно онлайн в Neterra.TV+. Там може да си припомните всички предишни сезони. Може и да изгледате последният епизод от сезон 7 както в нашата платформа, така и в YouTube канала на „Петък точно в пет“.
Докато чакаме добрата новина за сезон 8, решихме да направим едно интервю с Китодар Тодоров и да разберем какво се върти в главата му.
Слушане с Китодар Тодоров
Четене с Китодар Тодоров
Хуморът – как го намираш? Кое за теб е смешното?
Това е много особена тема, защото комедията не ми е любимият жанр. В крайна сметка изобщо не харесвам комедията. Тя често се подиграва на нещо, на което не е задължително да му се подиграем. Да не говорим за по-семплите начини да се прави хумор от типа на кривоглед, гърбав, заекващ и т.н. тоест, да се базира на недъзите на хората, които не са виновни за тези недъзи. Тогава ми се струва още по-отвратителен хуморът. Всъщност хуморът е надсмиване, а то не е нещо позитивно в крайна сметка.
Ако хуморът обаче е насочен към теб самия и твоите проблеми, тогава го възприемам като някакво осъждане на самия себе си или на недъзите, които имаш, или изобщо на пороците в обществото, а не на конкретна личност. Тогава е допустимо. За мен хуморът трябва да идва от абсурда, а не от надсмиването – колко аз съм готин пич, а другите са нещастници.
Завършил си Кукли в НАТФИЗ. Какво ти даде кукленият театър, което е по-различно от драматичния?
Куклите в НАТФИЗ са били втора ръка актьори, те не са драмата и това е много важно. Куклите ти дават липса на самочувствие. Не казвам, че човек не трябва да има самочувствие. Просто то не трябва да е базирано на това, че превъзхождаш другите от това, че си драматичен актьор или че си от знатен род. А трябва да идва донякъде от твоята самооценка, че може би разполагаш с нещо по-различно или пък имаш достатъчно какво да кажеш. Дори и самочувствието трябва да е доста умерено и да идва по-скоро от спокойствието да изразиш себе си. Така че не бих използвал думата самочувствие. Смятам я за негативна.
Смешното на екрана
Определено играеш доста често роли, които са на странни, на моменти луди, ексцентрични хора. Как намираш тези персонажи?
От собствения си опит. В крайна сметка всичките лоши и хубави неща сме ние. Всеки един от нас. Затова ненавиждам осъждането на когото и да е било. На каквото и да е било е ок. В православието има нещо изключително важно – мрази греха, не грешника! Тотално вярвам в това. Разликата е огромна. Трябва да се водим от това да мразим лошото, а не хората, които извършват лошо. Хората са добри, но понякога извършват лоши неща. За съжаление понякога твърде често, но това не ги прави лоши хора, а хора, които правят лоши неща. Как да ги спрем тези лоши неща? Също е особена тема. Защото кой спира и от позицията на кого? На чистия? От позицията на обожествения Китодар аз ще осъждам нищожните, грешащи хора?
Казваш, че предпочиташ негативните персонажи пред позитивните? С какво те са по-цветни и по-интересни за теб?
Тъкмо поради тази причина. Защото те СА хора. Особено във филмите, които нямат претенции за философски възглед към живота или за по-специална творческа гледна точка, позитивните персонажи са уж съвършени, а пък негативните са лоши. Определението лош-добър не ми допада. Затова харесвам негативните, защото те са много по-човечни в крайна сметка от позитивните. Понякога има положителни персонажи, които заради тяхната кауза, която е „добра“, имат право да вършат зли неща, което е отвратителен похват за насаждане на грешка.
Агресията в ролите? Когато си толкова спокоен, откъде намираш агресията, насилието, за да го изиграеш?
Ние всички имаме от всичко. Имаме и агресия. Аз предпочитам агресията да изтича в изкуството. Всъщност основното, което харесвам в изкуството е агресията и грозотата. Винаги съм ги търсил, може би напук на общоприетото търсене на красотата в изкуството. Изкуството позволява да покаже грозотата и агресията в живота с цел да провокира хората да НЕ бъдат грозни и агресивни. Просто харесвам този подход на противоречието.
Актьорът в живота/живота на актьора
Смесваш ли играта на актьора с играта на Китодар в живота?
Възможно е. Може би се получава понякога такава шезофрения. В някакви моменти, когато персонажът е твърде интересен, е възможно той да започне да влияе на ежедневието на Китодар.
Можеш ли спокойно да се разхождаш по улиците и да хапваш в заведение без да те притесняват хората?
Това не ме притеснява изобщо. Харесвам, когато се запознавам с хора. Това не ми пречи и никога не ме е смущавало. Хапването в ресторант не е само ядене, а общуване с хората. Дали тези хора са стари приятели или непознат човек, всъщност за мен не е толкова важно.
Консуматорското отношение на потребителите и изкуството – в противоречие или в хармония си с него?
Да, това е проблем. Едната страна на монетата е, че се получава едно излишество и така се обезценява изкуството. Другата е, че авторите на каквото и да е било изкуство са принудени, в името на този потребителски момент, в който се намира нашата цивилизация, непрекъснато да произвеждат нови и нови неща, почти на всяка цена, за да не бъдат забравени. Отношението на хората към изкуството е като към еднодневки. Това води до производство на нещо, което бива забравено след два дни, независимо дали е било харесвано или не. Това е проблем. За сега не виждам неговото решение, защото информационните потоци идват отвсякъде. Толкова е огромно производството на тези неща, че всъщност става стока за един лев. Вярвам обаче, че този проблем ще бъде разрешен в някаква посока един ден.
Китодар Тодоров – искрено и лично
Открито казваш, че си православен християнин. Какво за теб е вярата?
Православието е любов. Общо взето православието изповядва любовта като най-важната ценност. Апостол Павел казва, че и вярвата, и надеждата, и любовта са много важни, но от тези трите, най-важна е любовта. Тоест, без любов каквото и да правиш, всъщност няма смисъл. Затова хората трябва да се любуват един на друг. Обичта е много важна. Ето защо осъждането е много грозно. В момента, например, сме свиделите на случващото се във Фейсбук – хората се разделят и се мразят, изтриват всичките си приятели, ако не мислят като тях. Тази гордост е проблем на днешното време. Всеки се чувства прав и иска системата да докаже, че той е правият, а другите заслужават наказание. Няма търпимост и няма любов. Има задължително изтъкване на правата ми и то е само аз, аз, аз. Това е много неприятно.
Имаш ли мечтана роля, която искаш да изиграеш?
Много. Преди време исках и сега още бих желал да изиграя главната роля във филма „Лошият лейтенент“ на Абел Ферара, персонажът ми е много любим. Скоро обаче гледах сериала „Семейство Сопрано“ и открих, че персонажът на Тони Сопратно много ми допада. Нито добър, нито лош. А просто човек! Такива роли харесвам, където човекът, който уж е лош, страда, другите го разбират, можеш да му симпатизираш, независимо какви гнусотии прави, защото истината е, че ние всички сме такива.
Ако харесвате забавните интервюта, ето ви още едно с нашия блогър Зорница Аспарухова.
Коментари