Знаете ли, кое му е хубавото на лошото време? Стоенето на топло, сгушени на дивана, когато пред очите ви – на голям екран – се разиграва истинска сюжетна вихрушка или поне отявлена мистерия. Този месец в Neterra.TV+ имате възможност да преживеете нещо такова. В смисъл, там и е пълно с филми, ние знаем това, но ако сте фенове на книгите и филмите едновременно, значи нашата селекция в този пост няма да ви остави безразлични. Защото този месец може да гледате четири, повтаряме – четири, чудесни филма от фестивала Синелибри.
Развълнувахте ли се? Ние също. Затова сега ви представяме тези четири филма и ви оставяме на спокойствие, за да си изберете кой от тях искате да гледате.
Лято 85
Филмът е номиниран за наградата „Сезар“ в една купчина категории за миналата година. Това е последният филм на младото и лошо момче на френското кино – разкошния Франсоа Озон. А „Лято 85“ ще ви впечатли с две неща – разкошни гледки, дълбоки отношения и изненадващи обрати още преди да сте стигнали до финала. Озон е безспорен майстор на елегантната провокация. Освен това е и едно от най-ярките имена на модерната френска кинематография. Ако не познавате творчеството му, горещо ви препоръчваме още „Осем жени“, „Басейнът“ и „Франц“.
Повече за сюжета
Този път режисьорът е заложил на адаптация по романа на Ейдън Чембърс „Танцувай на гроба ми“. За какво може да мечтаеш, ако си на 16 години и се намираш в морски курорт в Нормандия през 80-те? Може би за най-добър приятел? Тийнейджърско споразумение за цял живот? Приключения с лодка или мотор? Живот с главоломна скорост? Е, някои си мечтаят за смърт. Защото не могат да получат по-голям ритник от смъртта. Тази история разказва как едно момче пораства вътре в себе си и всичко започва през едно лято. „Лято 85“ е вещо композирана младежка драма, проследяваща историята на едно съзряване. Мъдър, суров, носталгично красив разказ за първата любов и загубата, който не оставя зрителя равнодушен.
На плажа Чезъл
Ако съществува автор, който може със стържещ ужас, спокоен тон и плавно, като паяжина, разстилащ се сюжет, да разлисти пред очите ви неочаквана история, то този автор ще да е Иън Макюън. Почти всеки роман на Макюън може да бъде превърнат в кино. Майстор на психологическите образи, на тънките метафори, на богато изградения свят и на неочакваните обрати. Препоръчваме още книгите „Изкупление“, „Неумолима любов“ и „Почивка в чужбина“. А сега и „На плажа Чезъл“.
Повече за сюжета
Англия, 1962 година. Време, когато зрителите пушат в кината, жените не носят панталони, мъжете носят вратовръзки от ранна възраст, женят се млади, а писмата и новините пристигат с пощальони. Флорънс и Едуард са млади и влюбени, умни и талантливи, но с различен произход. Флоранс е цигуларка от богато и претенциозно семейство. Едуард е беден студент. Любовта им е идилична и красива. Настъпва денят на сватбата, а след нея предстои и меденият месец в луксозен хотел на плажа Чезъл. Двойката има различни представи за сексуална свобода и обществени порядки. Първата им брачна нощ е необикновена и съдбовна. Произходът и предразсъдъците се отразяват на интимността им. Първото желание, нетърпението и отвращението са изпитания между чисти души, в които всеки прави опити да промени себе си, но някои граници остават завинаги…
По действителен случай
Романът на Делфин дьо Виган предизвиква най-различни чувства у своите читатели. Никой обаче не остава безразличен. Включително и Роман Полански, който решава да го филмира. Основната роля поверява на съпругата си Емануел Сение, а срещу нея – Ева Грийн. „По действителен случай“ свързва въображение и реалност в отношенията между две жени като двойка и като индивидуалности – с чувства, темперамент, кризи, късмет и разни таланти и намерения… В романите на Виган винаги има лека биографична нишка и ако сте почитатели вече знаете – всички те са свързани.
Повече за сюжета
„По действителен случай“ не прави изключение. Цялата история тук е основана на международния бестселър „Силна е нощта“, роман за чаровната и нестабилна психически майка на писателката, завършила живота си със самоубийство. След поредното представяне на новата си книга, притеснена от големия й успех, авторката се запознава с красивата и елегантна Л. Двете се сприятеляват все повече и постепенно от приятелка и утешителка, Л. се преобразява в демонична фигура и обсебва живота и душата на писателката. Започва да прилича на нея, да работи вместо нея, да се облича като нея, да си служи с лявата ръка като нея… изяжда я, поглъща я. След малък нелеп инцидент двете се оказват затворени в провинциална къща, където истинската природа на Л. се разкрива в цялата си чудовищност. Или може би не? Или може би не е точно така? А как е всъщност? Кое е истина и кое фикция – и в живота, и в литературата?
Ще се видим там горе
През 2018-а фантастичната френска комедия с елементи на фентъзи – „Ще се видим там горе“, става големият победител на кино-литературния фестивал „Синелибри“. Книгата, на която е базиран със същото заглавие, дело на Пиер Льометр му носи награда „Гонкур“ през 2013-а.
Повече за сюжета
Ноември 1918 година. Няколко дни преди Примирието войникът Едуар Перикур, талантлив художник, обезобразен на бойното поле, спасява живота на Албер Маяр, бивш счетоводител. Двамата мъже нямат нищо общо помежду си освен войната. След края на военната касапница двамата едва свързват двата края. Лейтенант Прадел пък, за да забогатее и направи ремонт на наследственото си имение, се възползва от държавните поръчки, за да пренася разпръснатите по полето мощи на войниците в държавни гробища, като при случай пълни ковчезите с пръст и дори с костите на германски войници. Съдбите на тримата се преплитат, а покрай тях се появяват образите на сестрата и бащата на Едуар, на чаровното момиченце Луиз, на любимата на Албер… С няколко думи – не пропускайте!
А знаете ли, че може да гледате фестивално кино от Близкия Изток, Северна Африка и Централна Азия? Да, точно така, Sofia MENAR продължава още малко време. Време, което може да оползотворте, като изгледате няколко филми. А кои да са те, разберете от ЧАСТ 1 и ЧАСТ 2 от нашата селекция.
Коментари