Треска за Оскари 2022

Наградите „Оскар“ ще бъдат раздадени до дни. Ето защо днес ви споделяме най-важното за церемонията тази година, какво и кои са нашите (разбира се, субективни) фаворите в основните категории.

Треска за Оскари вече 94 години!

Наградите „Оскар“ навършват 94 години. Независимо какво казват хората за тях и до днес това се води една от най-престижните филмови награди, които светът познава. „Оскар“ е статуетката, символизираща успеха в света на киното. Покрита е с 24 каратово злато и е разположена върху черен мрамор. Това е най-старото отличие за кино в Холивуд.

2021 година, подобно на предишната и най-вероятно на предстоящата 2022-а, не са години, каквито някой е очаквал. Холивуд буквално куца под натиска на пандемията. Много кина бяха затворени за година, две, а някои дори завинаги спряха да работят. Стрийминг платформите за сметка на това се наложиха като основен доставчик на кино съдържание. Логично, както миналата година, така и тази сред номинираните виждаме много заглавия, които идват от тях.

Ако обаче има едно правило, към което филмовият бизнес се придържа, то е, че шоуто трябва да продължи. И точно заради това, хората, които правят, разпространяват, гледат, популяризират и пишат за филми, за пореден път се готвят за най-голямото и комерсиално филмово събитие в света – раздаването на 94-тите награди „Оскар“.

Категория: Най-добър филм

Филмът „Белфаст“ е дело на режисьора Кенет Брана. Той е посветен на детството му в Ирландия и борави умело, както с актьорите вътре, така и със сюжета. А съжетът представя зловещо събитие, пречупено през детския поглед. Нашият любимец е малкият Джуд Хил, който изиграва главната роля на Бъди.

Следват го още девет филма. „CODA„, което от английски е съкращение на дете на глухи възрастни. Лентата разказва за Руби, която е единственият чуващ в нейното семейство на глухи. Риболовният бизнес на семейството й е застрашен. А Руби се разкъсва между преследването на любовта си към музиката, като иска да отиде и да учи в Бъркли, и страха си да изостави родителите си.

В тази категория попадат още филми. Като вездесъщия „Дюн“ на Дени Вилньов. Също така „Методът Уилямс“ или King Richard. Както и страшният „Улицата на кошмарите“ на Гийермо дел Торо, пищният „Уестстайдска история“. Има и още – новият филм на Пол Томас Андерсън, който се завръща след 4 години пауза, с Licorice Pizza. Това е една драматична романтична комедия с дебют за сина на Филип Сиймур Хофман – Купър Хофман. Към тях се нареждат апокалиптичната сатира „Don’t Look Up“, която бележи завръщането на Дженифър Лорънс на екран в компанията на Леонардо Ди Каприо, Мерил Стрийп и Джона Хил.

На финала са двата ни фаворита. Единият е японският „Drive my Car“ на Рюсуке Хамагучи. Филмът взе „Златен глобус“ тази година за „Най-добър чуждоезичен филм“ и адаптира разказ на Харуки Мураками. Другият е „The Power of the Dog“ на Джейн Кампиън.

Категория: Режисьор

Прогнозите са, че Кампиън (The power of the dog) ще е третата жена режисьор, която ще прибере статуетката за най-добра режисура. До този момент жените режисьори, които са били номинирани за наградата са: Лина Вертмюлер за „Седемте красавици“, Джейн Кампиън през 1994-а за „Пианото“, когато печели наградата за сценарий на същия филм, София Копола за „Изгубени в превода“ и Грета Геруик за „Лейди Бърд“.

Катрин Бигалоу става първата жена режисьор, която взима наградата в тази категория с „Войната е опиат“. А миналогодишната победителка Клои Жао е номер 2. Освен Кампиън сред номинираните режисьори виждаме и имената на Стивън Спилбърг, Рюсуке Хамагучи, Кенет Брана, като това е втора номинация в категория режисура за британския актьор, и Пол Томас Андерсън.

Сред пропуските забелязваме липсата на Маги Джиленхол за работата й по адаптацията на романа на Елена Феранте „Непознатата дъщеря“ и липсата на Дени Вилньов в категория режисура за лентата „Дюн“.

Категория: Актриса в главна роля

Местата за най-добрите актриси почти изцяло се дублират с тези на наградите „Златен глобус“. В категория най-добра актриса в главна роля откриваме имената отново на Джесика Частейн, която тук е в топ петицата за изпълнението си в „The Eyes of Tammy Faye„. Втора е Оливия Колман за „Непознатата дъщеря“.

Макар британската академия и наградите BAFTA да пропуснаха сред номинациите си тази година името на Колман, тя определено се нарежда сред нашите фаворити. Оливия Колман (гледайте компилация от появите на Оливия в Шоуто на Греъм Нортън) се е доказала като методична актриса и като жена, която може да изиграе всичко – от убийца, през объркана дъщеря, до нещастна писателка, тръгнала на дълго самотно пътуване, за да открие себе си.

Колман е следвана от Никол Кидман, която е абонирана за награди. Тази година тя получава поредна номинация за ролята си в „Being the Ricardos„, където си партнира с Хавиер Бардем. Голямата изненада идва с първа номинация за Кристен Стюарт за ролята й на принцеса Даяна в „Спенсър“. Филм, който възхити част от критичната маса в Америка, тук мина и замина, а нас остави скептични и дори безразлични. Под номер 5 се нарежда чувствената Пенелопе Круз с безупречното си изпълнение в драмата „Паралелни майки“ на Педро Алмодовар.

Категория: Поддържаща роля

В поддържаща женска роля намираме нашата любимка тази година, която прави дебют на наградите въобще – Ариана Де Боз, която влиза в образа на Анита в „Уестсайдска история“. Любопитно е да се отбележи, че римейкът на класиката от 1961-а на Стивън Спилбърг направи лош боксофис, но е посрещнат възторжено от критиците. Както и от тези, които дават награди. Също така за ролята си на Анита в оригинала Рита Морено печели „Златен глобус“ и „Оскар“. Може би Ариана Де Боз ще повтори това? Мюзикълите никога не са били масово явление по кината и никога не са правили достатъчно пари, но прогнозите бяха, че филмът на Стивън Спилбърг ще промени това. Не се получи точно така, но критиката и академията го обичат и това също е важно.

Подобно на номинациите за „Златен глобус“ и тук откриваме името на Кирстен Дънст, номинирана за „The Power of the Dog“. Към нея в категорията стои чернокожата актриса Онжаню Елис за ролята на Бранди Уилямс – майката на сестрите Уилямс в „Методът Уилямс“. Финалната изненада е Джуди Денч за „Белфаст“. Това е 8-ма номинация за „Оскар“ и ако победи ще е нейната втора статуетка – първата й награда е за „Влюбеният Шекспир“ през 1999-а.

Категория: Актрьор в главна роля

В мъжките актьорски категории откриваме сякаш повече разнообразие. В категория „главна мъжка роля“ стоят имената на Хавиер Бардем за Being the Ricardos, Уил Смит за „Методът Уилямс“ и вездесъщият Дензъл Уошингтън за ролята му като Макбет в „Трагедията на Макбет“ на Джоел Коен. Този филм бе пропуснат от всякакви други важни номинации и категории, с изключение на Дензъл Уошингтън и операторската работа на Бруно Делбонел, която е безупречна. Актьорът, който наскоро навърши 67 години, е в топ форма, и е номиниран за 10-ти път за наградата.

Към тази тройка се присъединява дебютантът на Оскарите Андрю Гарфилд за мюзикъла „Tick, Tick … Boom!“ и Бенедикт Къмбърбач за „The Power of the Dog“. За фаворит е сочен Къмбърбач. Жонглиращ умело между комерсиалното и авторското кино, Къмбърбач е един от актьорите, които предизвикват масова истерия сред жените и похвали и аплодисменти от критиците. Това е неговата втора номинация за „Оскар“. Поддържащата мъжка категория на Академията доста се различава от тази на Съюза на чуждестранната преса. Приликите свършват с Киърън Хайндс за изпълнението му за „Белфаст“, глухонемият актьор Трой Коцур за „CODA“ и порасналия Коди Смит-Макфий за „The Power of the Dog“, който е нашият фаворит. Към тях изненадващо се настаняват съпругът на Кирстен Дънст – Джеси Племънс за „The Power of the Dog“ и Дж. К. Симънс за Being the Ricardos.

Категория: Международен игрален филм

Завършваме това своебразно преброяване с категория за чуждестранно кино. Там се намират личният филм на Паоло Сорентино – „The Hand of God„, където той за пореден път прави препратка към любимия си Федерико Фелини и неговия „Амаркорд“. Също така Бутан за първи път е номинирана за драмата Lunana: A Yak in the Classroom, японският „Drive my Car“ присъства също така и тук, а скандинавците са се отчели с цели два филма – Flee от Дания и „Най-лошата личност на света“ – новият филм на Йоаким Триер, който може да гледате по кината у нас и който е един от любимите филми на повечето критици.

След всичко казано не забравяйте, че въпреки наградите и целия шум, сълзите и донякъде кича, най-важно си остава киното.

И тъй като говорим за филми, които ще очакваме и гледаме през 2022, ето ви още малко по темата ТУК.

 

 

Коментари

Сподели
Открих писането, когато бях в гимназията. Четенето, когато бях на 5 години. Киното ме откри някъде между двете. Към тях добавяме котки, пътувания, бързо каране на коли и безобразно дърдорене. Заради последното аз и още двама мои колеги имаме подкаст за кино „Тихо, филмът започва“ в webcafe.bg. За останалите си страсти има различни платформи. Тази тук е една от тях. Надявам се да ви бъде толкова интересно, колкото и на мен.
Leave a Comment

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *