Индустриалната революция от средата на 18-и и началото на 19-и век дава тласък и на процесите в културата и изкуството. Театърът става основно забавление. Все повече хора започват кариера на сцената.
Театър – ембрион
Стилът на актьорите в първите години e смесица от преувеличени жестове и движения, помпозни ефекти, пищни драми, физически смешки, неочаквани импровизации и чудати костюми. Постепенно тези порядки започват да се променят. Сценичното изкуство се насочва все повече към аудитория от средната класа. Пасторалните драми стават много търсени, заради усъвършенстваната сценография, добре проучените костюми и нарастващия интерес към историята и археологията. По същото време театърът в САЩ е воден от духа на национализма. Повечете сюжети там се въртели около теми, свързани с патриотизъм, оптимизъм и идеализъм.
В средата на 19-ото столетие театърът по света започва отчетливо да бъде под влиянието на английската школа, като пиесите на Шекспир и други класически британски произведения са доминирали на сцената. Раждат се и първите актьори – звезди. Днес ще ви разкажем за някои от тези, чиято кариера започва през епохата на нямото кино.
ЖОРЖ МЕЛИЕС (1861 – 1938)
Парижкият професионален илюзионист е един от първите, открили, че киното може да сбъдва мечти. Интересът му към движещите се образи започва, след като гледа първия филм, създаден от братя Люмиер. Вече в ролята на актьор и режисьор, той открива невероятния потенциал на киното като изкуство и започва да експериментира. По този начин допринася за техническото и сюжетното развитие на историите. Сред стотиците късометражни неми филма, създадени от него, е и “Пътешествие до Луната” (1902), който по-късно ще си припомним в “Изобретението на Хюго” (2011).
ЛАЙЪНЪЛ БАРИМОР (1878 – 1954)
Един от първите представители на известната кино фамилия остава най-полулярен с ролята си на злодея г-н Потър в „Животът е прекрасен“ (1946) на Франк Капра. За разлика от потомците си, той композира и музика. Лайънъл Баримор е удостоен с две звезди на Холивудската алея на славата, заради приноса си към киното и радиото.
ДЖОН БАРИМОР (1882 – 1942)
А ето го и Джон Баримор, дядо на известната Дрю. Наричали го “Великият профил” по името на едноименния филм от 1940 г., в който участва. Кариерата му започва на театралната сцена с пиеси като “Хамлет”. Както и много други от фамилията Баримор обаче, освен по изкуството, е бил увлечен и по алкохола през целия си живот.
ЧАРЛИ ЧАПЛИН (1889 – 1977)
Името му се е превърнало в синоним на актьор. Немите му комедийни сцени са легендарни. Филмите „Модерни времена“ (1936) и „Треска за злато“ (1925) са жива класика. Освен знаменит актьор, Чарли Чаплин е бил сценарист, режисьор и продуцент.
ДЮК КАХАНАМОКУ (1890 – 1968)
А това е легендата на Хаваите. Роден в Хонолулу, плувец, сърфист, актьор, състезател по водна топка, той е бил нещо като Скалата днес. Идол! Има три златни медала по плуване от две различни олимпиади. Заради различните му таланти името му е почетено в три отделни зали на славата.
БАЗИЛ РАТБОУН (1892 – 1967)
Това е актьорът, известен като най-добрия Шерлок Холмс в историята на киното. Участвал е в 14 филма за детектива, създадени в периора 1939 – 1946 г. Признат е за майстор в изиграването на герои с морално противоречив характер. Носител е на награда „Тони“ и е отличен с три звезди на Холивудската алея на славата.
ЧАРЛЗ ЛАФТЪН (1899 – 1962)
„Първият Поаро на театралната сцена“ е един от най-добрите изпълнители на Шекспир. Има награда „Оскар“ за „Личният живот на Хенри VIII“ (1933) и номинация за изпълнението си в „Свидетелят по обвинението“ (1957). Остава знаменит и като Квазимодо.
С талант, мускули и мустаци тези седмина актьори са дали своя принос за превръщането на киното в магия!
А какво се е случило, когато киното е било още в ембрионалното си развитие, разберете от този ЛИНК.
Коментари