Спомням си първия път, когато чух, че се започва работа по филм за Петя Дубарова. Беше отдавна. После стана ясно, че филмът по скоро ще е вдъхновен от Петя Дубарова и творчеството й и ще се опита да пречупи животът, съдбата и стиховете на Петя през днешна гледна точка.
Много време мина преди филмът най-накрая да се появи по кината у нас. А днес той е достъпен и онлайн за всички, които не са имали възможност да го видят на голям екран. Чудо на технологията и споделеното гледане.
„Петя на моята Петя“ е по детски емоционално пътуване през поезията, та чак до наивната вяра, че човек може да пребори статуквото с малки битки.
Петя Дубарова – бурна като морето
Сниман в Бургас – родния град на Петя Дубарова, но в модерни времена, „Петя на моята Петя“ е вдъхновен както от творчеството на поетесата, така и от съдбата й. Не случайно името му е вдъхновен от един от нейните разкази.
В него историята разказва за две Пети – една затворена и тиха, а другата – буйна, бурна, саможива, като морето. Конфликтът е породен, когато едната Петя започва да завижда на другата и се опитва да я измести от центъра на вниманието.
Най-синьото вълшебство
Разказът се намира в сборника „Най-синьото вълшебство“, който препрочитах като тийнейджър и който отворих отново малко преди да гледам филма. В този сборник, който е настолна книга на всички, които обичат поезията, морето и искат да се занимават с писане един ден, се съдържат ценни моменти от живота и творчеството на Петя Дубарова – стихове, импресии, множество разкази, нейният дневник и писма от автори за нея след нейната смърт.
„Най-синьото вълшебство“ е дебел учебник за хората, които обичат да пишат и да четат. И все още може да бъде открит, ако не в книжарниците, то в музея на Петя Дубарова в Бургас, който се управлява от нейната сестра и се намира в родната й къща. Препоръчвам и него, и книгата, и разказа.
История за младежки бунт
Подобно на историята написана преди много години от Петя Дубарова и във филма имаме две момичета с името Петя – едната отдавна превърнала се в символ, а другата тепърва създавайки своя път и място под слънцето. Донякъде вдъхновен от разказа за два свята, които се сблъскват, донякъде от живота на Петя Дубарова, „Петя на моята Петя“ ни поднася една история за младежки бунт, наивна вяра, че доброто винаги побеждава и смесица между реалност и чиста фантазия.
Много може да се разказва за Петя Дубарова, но най-добрият разказвач на живота й е самата тя. Приемете филма като модерен паралел между онова, което е било и това, което е днес.
Поезията отново на фокус
Освен, че се превърна в най-гледания филм у нас в месеца, в който излезе по кината, „Петя на моята Петя“ поде и социална кампания. Не знам дали филмът ще ви хареса или не, но независимо от всичко той със сигурност е изпълнил една от основните си цели – желанието младото поколение да се чете отново Петя Дубарова. А тя заслужава да бъде четена.
Макар да ни делят десетилетия и да живеем в различни времена, творчеството на Петя Дубарова е наивно, изпълнено с надежда и символика. Леещо се като река и нежно като допир до коприна.
Както вече казах – вече може да „Петя на моята Петя“ онлайн. Така че, направете го, със сигурност няма да съжалявате за времето, което ще прекарате следейки сюжета на един младежки бунт и слушайки част от стиховете на Петя Дубарова. А след това може да отворите и „Най-синьото вълшебство“ и ще се потопите в светове на измислени герои, стихове за море, сол и котки, в разсъждения за момчета и неспирни купони, за уроци по китари и младежки съдби. А това винаги си струва.
Гледайте филма тук.
Коментари