Интервю на Neterra.TV със Стаси Айви

Интервю на Neterra.TV със Стави Айви. Откъде ли познавате това момиче? Може би от малкия екран. Преди време даде началото на култовото предаване „Като на кино“ като автор и водещ. А може би се сещате за нея покрай някоя от книгите й? Последната й, „Въображаема реалност“, е за „малка“ конспиративна теория. Написала е още документалната книга „Като на кино“, романите „Фалшът е начин на мислене“ и „Повикът на щастливата случайност“.

Не, не. Може би я познавате като създател на филми. След късометражните й „Знам какво направи“ и „Ехо“, вече работи с пълна пара върху пълнометражната версия на дебютния й късометражен филм като режисьор – „Знам какво направи“ („I know what you did“). О, чакайте малко… Тя има и влог, където заедно с нейния екип създават документалната поредица Cinema Confidential. Е, няма да подминем и ТВ й изяви. Може да гледате и слушате нейните кино коментари в „На кафе“ по НОВА, както и по БНТ1 в предаването с Георги Любенов „Денят започва“.

Хей, знаете ли, че Стаси Айви от няколко месеца организира интервюта с популярни и обичани български творци, специално за Neterra.TV. Сега е време и нея да я интервюират, затова четете и слушайте едно интервю на Neterra.TV със Стаси Айви.

Завършила си в Лондон. Пътувала си в много страни по света. Липсвал ли ти е домът? Липсвала ли ти е България?

Да живееш и пътуваш по света е едновременно щастие и проклятие да искаш все повече. Колкото повече пътуваш, толкова по-големи стават плановете и мечтите. Докато учех в Лондон, много ми липсваше България. Истината е, че там е трудно да се издържаш докато си студент. Но днес, като изключим екстремните обстоятелства, в които живеем, всъщност светът е все с по-малко граници и повече възможности.

А когато си в България, кои неща ти липсват от живота навън?

Основно мащабът на пътуванията и пазар, когато става въпрос за работа. В момента, например, много ми липсва Ел Ей, както и Италия. Две места, в които съм прекарала доста време и ми се иска отново да попадна там за по-дълго време. Две много различни едно от друго места, но всяко ме зарежда по различен начин.

„Ще изяде ли мишката книжката“ – култoва журналистическа фраза. Ако трябва да я перефразираме: „Ще изядат ли онлайн платформите кината и гледането на ТВ – такова, каквото го познаваме преди пандемията?“

Не мисля. Според мен нещата се видоизменят според ситуацията и технологиите, но киното си е кино. Няма равно като преживяване.

С какво пандемията промени твоята работа, особено когато трябва да правиш интервю онлайн с някого? Какво ти дава ZOOM и какво ти взима?

Човешкият контакт на живо никога не може да бъде заменен и това ми липсва най-много. Да си в едно помещение с човека, с когото говориш. Не подценявам ролята на Zoom, защото със сигурност е в пъти по-добре от нищо. Истината е, че имам страшно забавни и приятни преживявания с онлайн интервютата.

Пандемията вдъхнови вече достa филмови творци. Не подина и теб. Коя е любимата ти конспиративна теория, която би била добра основа за някой сюжет?

Да, филмът ни “Ехо” е вдъхновен от пандемията и показва отраженията й върху менталното здраве на хората в изолация. Гледам обаче да не затъвам в конспиративните теории, намирам ги за опасни, като плаващи пясъци са. Героят ни в “Ехо” може да потвърди това.

Завършила си режисьорски курс към световноизвестната New York Film Academy. Какво научи там и с какво ти помага в сегашното ти амплоа на създател на кино съдържание?

Научих страшно много там! От сценарий, заснемане, монтаж, действие на снимачната площадка, актьорско майсторство. Много ми помогна всеки момент и упражнение там, тъй като от самото начало те хвърлят в дълбокото и практиката. И трябва да се ориентираш как да си направиш задачата.

Каква е разликата да пишеш книги и да пишеш сценарии?

Огромна! Книгата дава много повече свобода, докато сценарият има много специфична структура. Трябва да визуализираш всичко, за което говориш. По съвсем друг начин строиш светове в книгите, там въображението може да се развихри извън всякакви граници.

Имаш ли си най-любима творба, създадена от теб и твоя екип? Творба, с която много се гордееш?

Гордея се и с двата си късометражни филма, какти и с поредицата си Cinema Confidential, която снимаме с фотографа Диляна Флорентин по света.

Каква е разликата в правенето на филми в Холивуд и в България?

В сценариите, размаха и финансирането. Истината е, че имаме прекрасни екипи и нещата, които се правят в България, стават все по-добри. Просто имаме нужда от още малко структуриране, за да се стигне до по-близък резултат като този в Холивуд.

Кои са хората, с които си направила най-ярките си интервюта и с какво са се отпечатали в съзнанието ти?

Толкова са много и толкова прекрасни – Антъни Хопкинс, Гийермо Дел Торо с искреността си, Кейт Уинслет – с естественото си поведение, Чарлийз Терон – с впечатляващата си красота, Том Хидълтън – как може някой толкова красив, да е толкова готин.

Прекарала си доста време в Лос Анжелис и по-специално в Холивуд – как изглеждат през твоите очи?

Всъщност разликата между Холивуд и Лос Анджелис е огромна. Холивуд е претъпкано, мръсно място, пълно с имитатори и туристи, докато Лос Анджелис е много повече от това. Обожавам да пътувам из Ел Ей – да гледам залеза в Санта Моника, просто да прекарвам време в Марина Дел Рей, да пия коктейли в Студио Сити, да тичам в Шърман Оукс. Прекрасно място е, в което можеш да имаш прекрасен живот и възможности, но може и да бъде трудно от гледна точка на истински приятелства. Аз обаче съм щастливка да съм попаднала на много истински приятели там и е привилегия!

Имаш куче на име Лазар. Колко често той става част от твоите интервюта и ти помага да се сближиш още повече с този, когото интервюираш?

Не че е моят най-любим другар в живота, но Лазар обезоръжава с поглед и поведение всеки, срещнал го. С Аманда Сейфрийд сме разменяли истории за кучетата си, а Жан-Жак Ано го запознах с Лазар по Zoom.

Следва аудио продължение на интервюто със Стаси Айви…