Между книгите и филмите Жаклин Вагенщайн

Между книгите и филмите Жаклин Вагенщайн. Името й определено се свързва с кино индустрията. Тя е изпълнителен директор на издателство „Колибри“ и основател на единствения в света кино-литературен фестивал „Синелибри“. Магистър по „Културология и филология“ в Сорбоната, както и доктор по Хуманитарни науки. Тя се казва Жаклин Вагенщайн. А поводът за срещата ни е 7-то издание на фестивала “Синелибри” и фактът, че част от филмите му ще бъдат достъпни и онлайн на Neterra.TV+. Ако се чудите кои филми да гледате от фестивала, вижте какво е написал нашият блогър Зорница Аспарухова и ще разберете

Жаклин Вагенщайн и детството

Жаклин Вагенщайн, фото кредит: Диляна Флорентин, списание „Дива“

Защо Жаклин? На кого си кръстена?

Кръстена съм на баба ми Жаклин, която е родена в Париж. Едно време, както добре знаеш, децата са се кръщавали на бабите. Всъщност баба ми е била осиновена в България и така идва тук. Това е простичката причина да се казвам Жаклин, а не защото съм кръстена на Жаклин Кенеди, например.

Знаеш ли, че Жаклин е традиционно, френско име, което обаче в момента все по-рядко се използва за новородени. Смешното е, че на срещи с французи винаги очакват да съм по-възрастна, защото името е по-архаично. Хубавото на името ми е, че е международно и лесно се разбира от всички националности.

Когато баща ти (кинокритикът, сценарист и издател Раймонд Вагенщайн) и дядо ти (Анжел Вагенщайн – писател, сценарист и режисьор) са толкова изявени личности, как точно протича детството ти?

Като детството на всяко дете. Не съм имала представа кой е известен и кой не. Като дете си спомям как дядо ми работеше много и все пътуваше. Баща ми също отсъстваше много, заради пътуванията си. Той бе кинокритик и му се налагаше да обикаля кино фестивалите. Когато се прибираше у дома, винаги ми носеше много хубави подаръци.

Има ли популярни българи, които са присъствали в детството ти?

Родителите ми, както бабите и дядовците ми, са общували с много интересни хора. Дядо ми, например, бе много близък с Валери Петров. Неговата внучка и до ден днешен ми е близка приятелка, като и двамата си ги спомням още от детството ми. Прадядо ми, бащата на баба ми Жаклин, бе писател, есеист, преводач, който имаше много близки хора от литературните кръгове. Един от тях бе Елисавета Багряна. С две думи, имам щастието да съм израснала сред талантливи хора.

Жаклин Вагенщайн и филмите

Жаклин Вагенщайн, фото кредит: Темелко Темелков

Даваш достъп на българската аудитория до качествени европейски и световни филми. Какво ти носи това?

Носи ми удовлетворение от вършенето на смислена работа. Безкрайно много обичам фестивала „Синелибри“. Колегите се майтапят с мен, че това ми е любимото дете. Чрез него се свързвам с двете изкуства, с които съм закърмена. Това са киното и литературата. Цялата ми фамилия е била и продължава да е обвързана с тези две изкуства и, логично, за мен те са неразривно свързани. Така че идеята за фестивала дойде напълно естествено.

Освен, че са ми любими, за мен са и изкуствата, които предават най-много послания. Има страхотни примери, които са невероятна комбинация от двете. Освен, че изпитвам естетическо удоволствие за лично ползване, то не би било така удовлетворяващо, ако не бе споделено. Стремим се да покажем на българската публика най-добрите образци от киното и литературата. Фестивалът не предлага случайни филми, а винаги прецизно избрани.

След като си завършила образованието си във Франция, означава ли, че си пристрастна към франкофонското кино?

Няма как да съм безпристрастна, след като мога да гледам филмите без субтитри. Шегата настрана, Франция е държава, която инвестира изключително много в киното и реално годишно много кино продукции виждат бял свят. Освен това, Франция има традиции в правенето и писането на кино, в актьорската и режисьорската професия. Имат традиции и във финансирането, което не е без значение. Нормално е един фестивал, който е европейски, да акцентира върху френското кино. А то е силно застъпено на тазгодишното издание на „Синелибри“.

Жаклин Вагенщайн и разговорите

Как убеждаваш популярен режисьор/актьор да дойде в София и да се срещне с българската публика?

Обещавам му голям купон. Най-често това, което съблазнява нашите гости, е оригиналната идея на фестивала. С две думи, в творчеството на въпросната личност така или иначе е застъпено взаимодействието между филмите и книгите. Хората припознават идеята и им е приятно да участват на такъв кино форум. Освен това повечето творци искат да покажат изкуството си пред публика и в този смисъл България е доста атрактивна страна. Честно казано, винаги гледаме да ги заобиколим с други интересни хора, а и трябва да кажа, че доста се грижим за гостите си.

Какъв дипломат си и как водиш преговори?

Мисля, че холистично и комплексно подхождам към преговорите. Важно ми е още в началото да се подходи с уважение и поканата да бъде добре формулирана. С екипа ми се стараем гостите да са добре обгрижени и да бъдат заобиколени от професионалисти. Решението на госта дали да приеме поканата зависи от времето, агентите, ангажиментите му и др. А иначе преговорите за филми и книги се водят като най-обикновени преговори.

Гледането на филм на екрана или от дивана?

Мисля, че магията на киното все още продължава да се случва на големия екран. Не, че не обичам да гледам филми в хоризонтално положение, но магията в залата е друга. Кристалният образ, качественият звук, споделената атмосфера – незаменимо преживяване. Човек някак си повече потъва и се концентрира по-добре в тази обстановка. Вкъщи си с идеята, че по всяко време може да превъртиш, да сложиш филма на пауза, да ядеш, да си играеш с кучето и какво ли още не, което реално много разфокусира.

Жаклин Вагенщайн и книгите

Как точно решаваш, че една книга си заслужава да бъде преведене и маркетирана в България?

Станаха 31 години откакто издателство „Колибри“ се занимава именно с това. Ако трябва да съм честна и до ден днешен това не е въпрос с еднозначен отговор. За 31 години не сме намерили правилния отговор.

При нас водещият критерии винаги е бил качеството. Има значение дали книгата е световен феномен, който заслужава да бъде представен на българската публика. Важно е също така книгата да има потенциала да бъде възприета и разбрана на нашата територия и съответно да има някакъв успех сред публиката. Това не означава, че комерсиалният успех е водещ на всяка цена. Например, ако е високо литературна, тогава няма как да търсим комерсиален успех. Ако пък е заложена обратната стратегия, това не означава, че книгата не може да бъде хубава. Имаме издателски комитет, който селектира, чете, преговаря.

Имаш ли любима книга?

Бях някъде петгодишна, когато баба ми ме накара да чета на глас „Малкият принц“. Спомням си го почти като мъчение, защото ми бе много трудно, сричайки и препъвайки се над думичките. Въпреки това храня голяма обич към героите на Екзюпери. Всъщност „Малкият принц“ бе първата книга, която прочетох в живота си, и с която сложих началото.

Жаклин Вагенщайн и изкуството

Жаклин Вагенщайн, фото кредит: Диляна Флорентин, списание „Дива“

Ти самата пишеш. Кога да очакваме книга или филм от теб?

Не се възприемам като пишещ човек, но работата с писаното слово не ми е чужда. Написах един сценарии за късометражен филм с близък мой приятел, който заснех като режисьор и продуцент. Това е 20 минутен филм, посветен на 120 години от рождението на Борхес, и който ще бъде излъчен на фестивала. Заради пандемията филмът не успя да види бял свят досега.

Филмът не е претенциозен. Борхес е плетеница от измислици и препратки, което е голямо предизвикателство да се екранизира. Лентата е доста специфична и трудна за превод. Имаше някакъв международен интерес към него от фестивален характер. Прожекцията на филма по време на фестивала ще бъде по скоро за приятели и за онези, които имат интерес да го видят, но не е част от конкурсната програма.

Дигитализирано изкуството – оксиморон или допълнение?

Не виждам противоречие между дигиталното и аналоговото, когато говорим за изкуство. Изкуството обикновено бива вдъхновено от реалността, която го заобикаля. Дигитална е средата, в която живеем в момента. Естествено е изкуството да се вдъхновява и да черпи от тази среда. От друга страна, нормално е дигиталните способи да са инструменти на изкуството. Филмите са цифровизирани, книгите са в аудио или електронни формати, изпращаме си информация по линкове, гледаме на компютър, говорим си с колегите в Zoom и т.н.

Ако харесвате интервютата, ето ви още едно с актьора Китодар Тодоров

 

 

 

Коментари

Сподели
Обожавам изкуството. Киното, театъра, книгите, музиката, танците. Хубавите истории винаги са ме вдъхновявали. Това, което винаги ме оставя без дъх, е ДОБРАТА история и КРЕАТИВНОСТТА на човешкия дух и ум. 😄
Коментирай

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *