ИнтервюСтефан А. Щерев – винаги 100% буден

https://blog.neterra.tv/wp-content/uploads/2021/11/zaglavna-kartinka-na-intervyuto.jpg

Стефан А. Щерев – винаги 100% буден. Може би познавате Стефан А. Щерев от делничното предиобедно предаване на БНТ 1 „100% будни“. Може би предполагате, че сте го виждали в театралното изживяване „Опиянение и гняв. Изследвания върху авторитарния характер“. Или го асоциирате с различни филмови заглавия като „Лошо момче“, „Прогноза“, „Мисия Лондон“, „Живи легенди“. Сигурно знаете, че и режисира спектакъла „Нонумент“, който получи националната награда ИКАР. А дали не го свързвате с проекти като “Нощ на театрите”, „Тайно радио“, фестивала за съвременен танц и пърформанс „Антистатик“, „Мобилни студиа“?

Стефан обича да дава идеи и да вижда реализацията им. Пример за това е поредицата на БНТ „Подкастът на Нощта“, която се завръща с втория си сезон, посветен на деветото издание на „Нощ на театрите“.

Новият ТВ сезон вече тече с пълна пара, а Стефан и неговата екранна половинка, Мария Андонова, всяка сутрин посрещат зрителите с усмивки. Толкова много и толкова искрени, че, логично, биват номинирани от публиката в категорията „Популярни двойки“ в предаването „Любимците на България“.

За това дали изкуството има форма и може ли да се побере в нея говорим със Стефан А. Щерев.  

Стефан А. Щерев в различен контекст 🧩️

Какво се върти в главата на Стефан А. Щерев?

Въртят се мисли като на всеки човек, който живее тук и сега. Въртът ми се и тревожни мисли –какво ще се случи или няма да се случи утре. Какво съм или какво не съм направил до този момент. С кого ще продължа в този живот – професионално, лично. Много неща се въртят в главата на Стефан. Хич не е само едно. Собствената ми филтрационна система някак не може да обеме всичко. Може би точно тук допускам грешка, но търся начин как да го регулирам.

Успяваш да се замесиш в доста креативни и различни проекти. Как усещаш, че нещо би било интересно за хората? Как решаваш кога и в какво да участваш/реализираш?

Свързано е точно с тази филтрационна система, която човек е изградил. Нарича се култура, образование, социален кръг може би. Обграждаш се с хора и идеи, с които се припознаваш. Човекът е социално животно. Ние се приобщаваме към тези, които са ни близки идейно, ментално. Може би това е единственият признак, по който хората можем да се съюзяваме интелигентно и разумно. Усетил съм отвътре, че с тези хора и зад тази кауза мога да застана или не. С годините се научих да казвам и „НЕ“. Мисля, че това е много важно. Това го казвам и на повечето хора. Да кажеш „Не“ не е обида към другия. Това е начин да кажеш „аз знам къде мога“, тоест, това е уважение към теб самия.

Как се възприемаш – като ТВ водещ, актьор, продуцент или иноватор-визионер с артистичен дух или просто полимат?

Първо да уточня, във всички проекти, в които съм се замесил, аз не съм сам. Има много други хора, с които работим заедно. Мултитаскинг, ако кажа, ще сбъркам. Не умея да го практикувам, като повечето мъже. Не мога да върша много неща едновременно, което не ми пречи да се захващам с много неща. Криво, ляво гледам да ги подредя. Ако мога да дам нагледен пример, аз съм като Windows – едно по едно. Възприемам се като артист, защото не мога да кажа, че правя само това или само онова. С други колеги артисти създаваме контекст за други артисти да правят това, което обичат. Така че бих казал, че се възприемам като контекстор.

Обичаш да изработваш лампи с ръцете си. Как ти хрумва да комбинираш различни педмети, от които да направиш нещо трето?

Когато човек е застанал пред огромна зала, без написана реч, кое е онова нещо, което му помага да предаде съобщението си на хората? Единствено подготовката отпреди това. Същото е и с тези лампи. Виждам предмети и колкото по-несъчетаеми са те, толкова са ми по-интересни. Да изкопираш нещо е лесно, когато следваш някой в различни социални канали. На мен това не ми е достатъчно. Аз искам да му дам още нещо, да го надградя и да му дам моя почерк. Знаеш ли, аз не ги наричам лампи, а обекти за съзерцание и наблюдение. Лампата е функцията, защото има крушка. Всъщност, това което правя аз, е нещо друго. Така го възприемам аз. Обичам светлината като цяло.

Обектите за съзерцание на Стефан Щерев
Обектите за съзерцание и наблюдение, създадени лично от Стефан 

Стефан и ТВ  📺

Актьорите не са известни с това, че стават рано. Ти как се справяш с предизвикателството?

Кой е казал това? Това не е вярно! Пълна заблуда! Това се отнася за тези артисти, които работят нощна работа – певци, танцьори. Работата на актьора, ангажиран в театъра, е да стане рано, защото първата му репетиция започва в 10:00 часа! Ако си на снимки, работният ден е повече от 12 часа. Ставането рано е най-малкият проблем. Особено, ако това, което правиш, си го възприел сериозно. Занятието артист включва и работно време, и тежък физически труд. Никой няма да те пита дали си ял или си се наспал. Имаш да свършиш работа. Продуктът, в който участваш, ще седи много дълго време в някоя платформа. Всички ще оценяват ролята, която си направил. Дисциплина е много ключова дума, защото е много лесно да се отпуснеш.

Кога си сигурен, че си 100% буден?

На физическо ниво за целите на събуждането ми съм си изработил цяла система. Лампите светват автоматично. Имам три аларми, които настройвам да звънят по различно време. Например, първата се включва в 7 и 28. Винаги ги сменям, защото мозъкът привиква. А аз не обичам да свиквам с нещата. Обичам кафе, но не съм зависим от кофеина. Голям фен съм на различните начини за филтрация на кафето. Пия го след ефир. Сутрин, като се събудя, си правя чай. Може да звучи малко странно, но сутрин, след кафето, пия и зелев сок, защото е добър пробиотик.

Как реши, че искаш да си водещ на сутрешен блок?

Не съм решил, а бях поканен. Преди сутрешния блок „100% будни“, имах някакъв телевизионен опит. Първият по-сериозен бе в едно предаване, което се казваше, „Да разлаем кучетата“ по НОВА. Там за първи път се сблъсках с това какво е ефир и каква подготовка изисква. Това бе директно пускане в дълбокото. Говорих с политици от ранга на Миглена Кунева и Надежда Михайлова. Изобщо не знаех какво се случва. Това бе голям срес-тест за мен. След което ми се обадиха Иван и Андрей и започнах да работя с тях. Докато един ден не ми се обади Мария Андонова. Между другото аз съм бил гост в нейните предишни предавания по БНТ. Водили сме даже една новогодишна вечер с нея. Като ми се обади, ме покани за проба с камери. Харесаха ме и така започна тази авантюра. Вече 4 сезона.

Кое е по-готино да задаваш или да отговаряш на въпроси?

И в двете неща показваш различни неща. Като говориш, можеш да изпиташ доколко си искрен с хората и със себе си. А като задаваш въпроси, може да провериш доколко твоята исреност кореспондира с искреността на отсрещния човек. Така ми се струва, че се получава качественият разговор. Съдържанието е важно, независимо какъв е подходът – хумористичен или сериозен.

Как успяваш да си информиран по всички актуални теми от деня – криптовалути, пандемия, имотен пазар, политика?

Чета и гледам подходящите, правилните медии. Това ми е много важно да го кажа! Дезинформацията е ужасен проблем в целия свят, която ражда кошмарни чудовища. Плъзват всякакви теории. За мен е абсолютно неразбираемо как така тези информационни недоразумения получават гласност в публичното пространство. Човешкото съзнание е проектирано така, че да търси простичките решения. Това е голямата аларма, която искам да отправя като послание! Ако някой ви предложи лесно решение в три стъпки, да знаете, зад това стои голяма лъжа. Няма лесни решения. Лесните решения са били взимани по време на сталинизма и фашизма.

Стефан А. Щерев и Мария Андонова на екрана в сутрешния блок на БНТ - 100% будни
Стефан А. Щерев и Мария Андонова на екрана в делничното предиобедно предаване на БНТ 1 „100% будни“.

Толкова добре се сработвате с Мария, че даже публиката ви номинира за любима двойка. Как ви се получава ТВ химия?

Да ти кажа честно и аз се питам, защото напоследък зачести този въпрос. Даже не сме сядали с Мария да го анализираме. Струва ми се, че нейното и моето его не си пречат. Не се конкурираме, не се съревноваваме помежду си. Ние с Мария не делим нищо – нито слава, нито зрители. Освен това ми се струва, че и доста добре се слушаме.

Стефан и театъра 🎭

Какво прави Стефан, когато е зад кулисите и чака представлението да започне?

Нищо. Опериран съм от сценична треска както преди представление, така и преди ТВ ефир. Кръвното ми е 120 на 80, а пулсът ми – 74. Научих се да упражнявам съзнателен контрол над тялото си, защото неконтролираната емоция може да ми изиграе лоша шега и да звуча глуповато. Обаче тука има нещо друго. Да изляза пред цял стадион или площад, пред препълнена зала Арена Армеец не е проблем.

Проблемът настъпва обаче, когато залата е малка и в нея има 20 души. Тогава имам истинска сценична треска – с треперенето на коленете, пресъхването на гърлото, учестения пулс. Защото дистанцията става толкова мъничка и в този момент усещам хората супер близо до себе си. Колкото е по-малък форматът, толкова по-притесняващо ми действа.

Привнасяш ли театралния си образ вкъщи?

Това го правех като бях малък и по-млад. Сега, всичко свършва, когато чуя аплодисментите или освиркванията. Краят е край, както за публиката, така и за хората на сцената.

Как и кога реши, че освен актьор, искаш да бъдеш и режисьор?

Първо, трябва да искаш да се случи, за да елиминираш вътрешната съпротива.

Как актьорът и продуцентът се сработват в душата ти така, че да решиш проблемите и на двата фронта?

Душата ми не страда и не е болна от това. Всичко, което правя, безкрайно много ме радва.

Стефан на връх Бузлуджа - една интересно място за провеждане на представление. А кое е следващото интригуващо място
Стефан на връх Бузлуджа – едно интересно място за провеждане на представление. А кое ще е следващото нестандартно място? Продължете да четете и ще разберете. 

Спектакълът „Нонумент“ се случи на връх Бузлуджа миналата година. Защо точно там?

Мястото не е избрано самоцелно, защото сме искали да се направим на интересни и сме се чудили как да сме по-нестандартни. Бяхме поканени от „Дома на хумора и сатирата“ в Габрово с моите колеги от медия колектив от Германия, „ЛИГНА“, да се включим в един проект за „Нонументите“. Това са онези монументи, които са загубили своето идейно значение. Това е голям, европейски проект и включва още 4-5 държави. България участва в него с връх Бузлуджа. Бяхме поканени като артисти да изкажем как ние възприемаме този спуснат на върха паметник. Стилистиката и жанрът, в който работихме, бе така нареченият радио-балет. Публиката получава слушалки и представлението се случва чрез тях. Заедно минаваме един път, който е драматургично разписан. Това е цяло представление – с начало, среда и край.

Кое е следващото нестандартно място, на което искаш да случиш представление? 

Следващото място, за което ме питаш, ще бъде Варна. Паметникът на българо-съветската дружба, намира се по пътя за Дружба в ляво. Това е обект, който е предмет на нашия артистичен интерес. Изровихме много любопитни неща от държавния арих и този във Варна. За мен темата е безкрайно интересна: защо нещо губи смисъла си и през какво сме минали, за да го виждаме или да не го виждаме по определен начин.

Деветото издание на европейската инициатива „Нощ на театрите“ бе на 20-ти ноември. Какво ти дава тя и защо си съорганизатор?

Девет години вече се опитваме тази нощ да приобщава театъра и да го прави малко по-човечен. Особено след края на всяко представление, идеята е да срещаме публиката с артистите на неформални срещи. Форматът се случва, където хората наистина могат да видят другата страна на театъра. Искаме да покажем машинарията, която движи тази магия, наречена театър. Стремим се да покажем другата му страна. Благодаря безкрайно много на колегите ми, които са посланици на тази идея – Юлиян Вергов, Ованес Торосян, Луиза Григорова, Весела Бабинова, Теодора Духовникова, Владо Пенев, Марта Петкова, Никола Хаджитанев. Моля ви, колеги, ако съм забравил някого, извинете ме! Благодарен съм на всеки, който е бил част от нощта.

Как се зароди любовта ти към танците?

Говорим за съвременния танц като естетическа категория, нали така? А не за танци в края на работния ден за удоволствие… В „4ХС“ работехме много с хореографии и с телата си. Това няма как да не остане като афинитет през годините. Преди 15 години с моите колеги, Вили Прагер и Ива Свещарова, решихме, че трябва да създадем такъв форум. През 2008 г. организирахме първия фестивал с този профил в България. Тогава поканихме големи имена в тази област, експериментатори, които да станат част от културния контекст у нас, да дават творчески работилници и ателиета, да се срещат с колеги танцьори, хореографи, артисти. И по този начин наистина да се случват големи неща.

Антистатик освен това има две много успешни инициативи, с които се гордее. Едната е българската танцова платформа, където каним програматори, селектори, директори на театри от чужбина да видят на живо български продукции, да се запознаят кои са хората, които стоят зад тях. Това е формат, който се прави от години в света, но просто в България нямаше кой. И понеже в природата няма вакуум, ние сами го създадохме. Много се радваме, че някак си Антистатик “повлече крак“ и се появиха още други фестивали с подобен профил и интерес. Като „Оne Dance Week“ в Пловдив, „Вода“ и „Ерата на водолея“ в Бургас, „Радар“ във Варна, появи се DNK-пространство за съвременен танци и пърформaнс, Сцена Дерида. Радваме се, че има нужда от такива платформи и пространства. Сега ще се появи и Топлоцентрала. Другото, с което Антистатик е много горд, е че издава „Списание за Танц“ – списание съвременен танц, балет и съвременна култура.

Стефан А. Щерев - Човекът, който работи като контекстор
Стефан А. Щерев – човекът, който търси различен творчески контекст 

Стефан и киното 🎥

Как се подготвяш за ролите? Какъв е твоят процес?

Бавно и полека. Последно снимах в Сърбия. Това бе в началото на годината. Един проект, който в момента е някакси временно замразен. От българска страна ко-продуцент е Агитпроп с Мартичка Божилова. Подходът е като към всяка работа. Подготвям се бавно, методично, систематично и дисциплинирано.

Коя е отличителната страна на сръбското кино?

Трябва да не забравяме нещо много важно. Сръбското кино е много свързано с Югославското. Югославия притежаваше една много мощна идеологическа, пък и не само, машина, която  се обслужваше и от киното. Тито, като един голям любител на киното, не е жалил средства за него. Само да припомня гостуванията на Елизабет Тейлър и Ричард Бъртън, и не само, в Белград. В този смисъл там има все още един почерк, в добрия смисъл на думата, имперски. В Сърбия са си позволявали неща, които тук сме си позволили само веднъж с филма „Хан Аспарух“ за 1300 години в България, като мащаб става дума.

Иначе като артистични решения там има безкрайно любопитни неща, случвали се и през 60-те и през 70-те години. Режисьори, които са оставили толкова ярка следа. Въобще не говоря само за Кустурица. Той е само един от видимите върхове, може би защото е по-популярен у нас. Сръбското кино е много самобитно, много специално. Актьорите са супер цветни и грандиозни фигури, като започнеш от Люба Тадич, минеш през Раде Маркович и стигнеш до Борис Исакович, Сергей Трифунович, Небойша Глоговац. Това са грандиозни фигури. Горд съм, че с някои от тях съм се засичал и на сцена.

Коя е онази подправка, без която киното не може?

Истината! Не житейската, а онази, която е логична и не стои глупаво на екрана. Не лесните и смилаеми неща: ахо-ихо и после тихо.

Ти самият колекционираш подправки. Усещане за глобализъм или за сюжет?

Ние помним с носа си, но си мислим, че помним с очите си. Мога да продам апартамент на всеки един човек в света, стига преди това да съм опекъл питка в него. Обичам подправките и затова ги събирам, защото помня с носа си. Ароматите ни дават много фино усещане, което започва да работи на друго ниво в мозъка ни. Много съм капризен на подправки и обичам да готвя с тях.

Чуйте техники за загряване на гласа, демонстрирани лично от Стефан А. Щерев: 

Ако искате да чуете с кого съм си говорила предния път, може да го направите ЕТО ТУК

Ако ви се четат интересни книги, свързани с истински дестинации, може да го направите ЕТО ТУК

Ако пък се чудите какво да гледате от филмите, които в момента вървят на голям екран, кликнете ЕТО ТУК

Ако искате да научите повече за правенето на киното и нещата, които помагат зад и в кадер, кликнете ЕТО ТУК. 

Коментари

Албена Стоянова

Обожавам изкуството. Киното, театъра, книгите, музиката, танците. Хубавите истории винаги са ме вдъхновявали. Това, което винаги ме оставя без дъх, е ДОБРАТА история и КРЕАТИВНОСТТА на човешкия дух и ум. 😄

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

© Neterra.TV е за кино и телевизия. Блогът ви дава идеи кои филми да гледате. Разказва ви за световноизвестни актьори, техните кино и ТВ постижения и много други любопитни моменти. Тук ще намерите интервюта, дадени специални за блога на Neterra.TV, както и да слушате ТВ и кино подкаст продукции. Освен това блогът ви разкрива кои са най-новите български ТВ продукции, филми и кино фестивали в платформите на Neterra.TV и Neterra.TV+.

Контакти

Посетете ни

neterra.tv logo

Neterra.TV © 2019