1878 – важна в историята на България и за киното

1878 е важна в историята на България. 19-и век обаче се оказва и ключов за развитието на киното. С напредването на фотографията започва и интересът към статичните образи, които в поредица могат да създадат усещане за движение.

От статични към динамични картинки

Експериментите започват още от трийсетте години на века, когато са били използвани въртящи се цилиндри, във вътрешната част на които са били разположени пиктограми. Те изобразявали един и същи обект в различни пози и при завъртане се създавало илюзорно движение. В тази област е имало не малко иновации, които следвали същия принцип – образи, наредени в последователност, които при скорост от 24 кадъра в секунда започват да се сливат в едно неделимо движение. Първите цилиндри, стробоскопите, са изобретени в Австрия. В Белгия те били известни като фенакистоскопи, а във Великобритания – зоотропи. През 60-те години на 19 век е създаден и зоопраксископът.

Има още много опити, докато се стигне до 1878 г. Годината на Освобождението на България е и годината на големия пробив! Има истории, че всичко започнало с бас между двама, които спорели дали кон в галоп винаги докосва земята поне с едното си копито или не. Отговорът идва с работата на пионера в областта на кинематографията Едуард Мейбридж. Той успява да заснеме движението на кобилата Сали Гарднър, разполагайки 24 камери, улавящи различни фази, по дължината на трасето.

Годините, в които страната ни започва да се съвзема, са белязани от нови открития в света на киното.

Инициаторите за киното

• През 1882 г. французинът Етиен Жул-Маре изобретява своето хронофотографско оръдие, което улавя до 12 кадъра в секунда.
• През 1888 г. френският инженер Луи Льо Принс патентова еднообективна камера, с която филмира моста в Лийдс, Англия, от прозорец на местната водопроводна компания. Според много изследователи това може би са били първите успешни кинокадри в световната история. Затова смятат Льо Принс за “истинския откривател на киното”. В популярната хронология на технологиите Томас Едисон и братята Люмиер се считат за пионерите в областта, докато името на френския изобретател е замесено в мистериозно изчезване във влак за Париж.
• Малко след това в САЩ, през 1891 г., шотландският изобретател Уилям Кенеди Диксън, под надзора на Едисън, създава своя кинетограф – уред, който улавя движението на образите върху 35-милиметрова целулоидна лента. Две години по-късно ученият изобретява и кинетоскопа за прожектиране на кадри, благодарение на който заснетият материал вече може да бъде преглеждан.
• Обратно в Европа. Идва 1895 г., когато братята Огюст и Луи Люмиер създават своя кинематограф и организират първата публична прожекция в света. Зрителите в Париж дори си плащат! И така се поставя началото на цяла една индустрия.

Киното става индустрия

Първата въртяща се камера на статив е изобретена през 1897 г. През същата година е отворено и едно от първите филмови студия, в което последствие са направени над  500 късометражни филма. Негов създател е фокусникът и режисьор Жорж Мелиес, първообраз на героя от „Изобретението на Хюго“ (2011).

В края на 19-и и началото на 20-и век страната ни започва да наваксва с тенденциите. Отново през 1897 г. в заведението на Марин Чолаков в Русе се е състояла първата кинопрожекция в България. Собственикът на кинематографическата машина и организатор на събитието Георги Кузмич прожектира „Пристигането на влака“ (1896) на братя Люмиер, както и филм за посрещането на цар Николай в Париж. Месец по-късно, на 22 март, се организира и първата прожекция в София.

На световно ниво киното търпи бурно развитие и през следващите години. А през 1908 г., малко след обявяването на Независимостта на България, в столицата е и открит първият киносалон у нас. Няколко години по-късно е прожектиран и първият роден игрален филм „Българан е галант“ на режисьора и изпълнител на главната роля Васил Гендов. Разбира се, в синхрон с технологиите и възможностите в областта на киното от началото на века, продуктът е черно-бял и ням.

Повече за актьорите от епохата на нямото кино очаквайте скоро. Дотогава нека подобаващо отпразнуваме както Баба Марта, Освобождението на България и Денят на жената, така и един от големите пробиви в света на киното!

От тази ретро тема ви предлагаме да се пренесете към една абсолютно модерна, която на всичкото отгоре, е и актуална. Темата е за наградите Оскар и за това как се избират номинираните. А автор е отново Галина Дъбова. Четете и се забавлявайте!