Август месец е тук. А за всички нас, вярваме и за вас, лятото винаги е било идеалното време за кино. Не говоря просто за кино, което да гледате на голям екран, а за да гледате старо, ново, добре забравено и красиво остаряло кино.
Затова и този месец в NeterraTV+, подобно на юли, сме ви приготвили няколко приятни кино забавления, на които може да се отдадете по всяко време на деня и няма да съжалявате. Гледайте 20 нови филма – комедии, фестивални хитове, европейски заглавия и какво ли още не…
Ето ви няколко акцента, които ще ви се усладят. Приятно гледане!
Акценти
В тази категория влизат пет филма, които ще се харесат и на най-претенциозните зрители. От руската драма „Болшой“ през драмата на Асгар Фархади с Хавиер Бардем и Пенелопе Круз – „Всички знаят“ и романтичния „История на любовта“ до биографичния „Ван Гог: Пред портите на вечността“ с Уилям Дефо.
Много трудно избрахме акцент в тези акценти, но все пак се спряхме на „Младост“ на Паоло Сорентино, който винаги е бил един от нашите абсолютни фаворити на италианския режисьор.
„Младост“ е първият англоезичен филм на Сорентино, който му носи световно признание, няколко номинации и се появява непосредствено след филмът, който го направи звезда – „Великата красота“.
„Младост“ излиза през 2015 година и е емоционалното кроше на Сорентино, вдъхновено от шедьовъра на Фелини „8 ½ “. Доста по-различен от „Великата красота“, с която Сорентино печели „Оскар“ за Италия през 2013-а, „Младост“ отново прави паралели с теми, които са вечни и някак успява да ви влезе под кожата.
Може би това се дължи на стила на Сорентино, който подобно на Фелини, често борави с визуални метафори, алегории, символи и паралели с живота, смъртта и любовта. Може би се дължи на Харви Кайтел и Майкъл Кейн, които заемат централните роли. На което и да е, „Младост“ е абсолютно задължителен.
Комедия
Петте комедии, които ще намерите в тази категория не са класическите комедии със смешки. Както можете да предположите преобладават френските комедии. Защото ако има чувство за хумор, което харесваме адски много е това на британците и това на французите.
Започваме с „Будю“, който е френска комедия от 2005-та, режисиран от Жерар Жюньо и е римейк на филма на Жан Реноар от 1932 година – „Будю спасен от удавяне“. След него идва френската романтична комедия „Влюбен в жена си“, в който прилежен съпруг се отдава на фантазии с новата любовница на свой стар приятел.
Френската комедия „Изискана кухня“ от 2012 година е базиран на истинската история на Даниел Мазет-Делпо, когато тя е назначена за частен готвач на Франсоа Митеран.
Четвъртата ни комедия разказва за Луис Коста – ерген, на 43 години, който много харесва живота си. Но не така мислят майка му и петте му сестри, които решават да го оженят на всяка цена. Луис обаче, има план, който да го отърве от непрекъснатите им опити да го обвържат с някоя от многобройните си познати. Комедията е „Как да се ожениш и да останеш ерген“.
И за финал в тази категория – нещо за най-малките. „Ваканцията на малкия Никола“ е базиран на известната поредица на Рьоне Госини и разказва за приключенията на малко френско момче с чудесно чувство за хумор.
Историята разказва за края на учебната година и началото на дългоочакваната ваканция на Никола и неговите приятели. Малкият Никола с родители и баба поема към хотел „Бо Риваж“ на морския бряг, където гледката веднага отваря хоризонт за „страшни приключения“.
Европейски звезди
Ако сте почитатели на европейското кино, то задължително трябва да дадете шанс на повече от един от тези пет разкошни филма.
Започваме с френския „В къщата“ дело на един от любимите ни модерни френски режисьори – Франсоа Озон. Филмът е адаптация по френска пиеса и разказва за шестнайсетгодишно момче се промъква в къщата на свои приятели от курса по литература и разказва за това в есета, които предава на учителя си.
В срещата с този талантлив и необикновен младеж учителят преоткрива своя ентусиазъм за работа, но присъствието на момчето в различните къщи ще предизвика поредица от неочаквани събития.
След него слагаме две политически драми. Първата е италианският „Брат ми е единствено дете“, който разказва за семейство Бенано, които са типично италианско семейство с майка, баща, двама синове и дъщеря. Живеят в квартала „Латина“, построен за „общественото благо“ от Мусолини. Никой не се чувства добре там, а и страстите ги разделят.
Малкият брат Ачио като дете е бил палав, но става духовник-семинарист и фашист, последовател на „идеализма“ на Мусолини. Брат му Манрико е активен комунист, участва в акции и се забърква в неприятности.
До него е френският „Диванът на Сталин“. Той събира две големи френски звезди – Жерар Депардийо в главната роля и Фани Ардан като режисьор, като това е четвъртият й режисьорски проект. Филмът е по по роман на Жан-Даниел Балтаса, с роля, специално за Жерар Депардийо, за който Фани Ардан казва: „Търсех филм за Депардийо, защото исках да го снимам.
Единственият, който би могъл да изиграе персонаж, толкова голям като Сталин, е Жерар.“ „Диванът на Сталин“ е деветият роман на писателя Балтаса, изучавал история на изкуството, кино и фотография, преди окончателно да се отдаде на литературата след 1980-та.
„Влюбените“ на Кристоф Оноре пък формално напомня за чудесния „Осем жени“ на Франсоа Озон, но с две жени, без убийство и мъже под въпрос. Историята разказва за майка и дъщеря със своите срещи и раздели.
Френски романтичен мюзикъл за почитателите на балади и любими лица в киното с песните на Алекс Бопан за любовта във варианти: споделена, разделена, платонична и каквато се сетите.
За финал, но не на последно място сме оставили един чудесен филм, адаптиращ роман на Филип Рот, който имахме възможност да видим на миналогодишното издание на фестивала Cinelibri – „Измяна“. Филип Рот, разбира се, пише и разказва за себе си.
В тази история Филип – известен американски писател, живеещ в изгнание в Лондон, започва любовна афера. Любовницата му го посещава редовно в неговия кабинет, който служи за убежище на двамата влюбени.
Там те правят любов, спорят, помиряват се и бъбрят с часове – за жените, които са белязали живота му, за секса, антисемитизма, литературата… И за това как да останат верни на себе си. Леа Сейду играе чудесно в този монологичен, почти театрален филм.
Фестивален хит
Като за финал, но не на последно място са пет филма, които със сигурност сте виждали по родни фестивали. Филми направи премиери във Венеция, Кан или Берлин, на някои от най-големите форуми. И филми, които после са взимали наглади, били са номинирани за награди и са се появили у нас на фестивали.
Започваме с драмата „Извинявайте, че не ви намерихме“ на британския режисьор Кен Лоуч. Верен на стила си Лоуч раказва тежката история на Рики и семейството му, които водят трудна борба за погасяването на заем, взет след финансовата катастрофа през 2008 година.
След като се сдобива с нов микробус, семейството се надява да започне собствен бизнес и да възвърне част от независимостта си. Рики се труди неуморно като шофьор на доставки, а работата на съпругата му като гледачка на болни също не е лесна. Семейството е задружно, но когато двамата поемат в различни посоки, всичко започва да се разпада.
След него поставяме четвъртия режисьорски филм на Томи Лий Джоунс – „Водачът“. Освен, че режисира Джоунс и играе главната роля. Във филма 31-годишната Мери Бий Къди живее сама в силно религиозно градче в Средния запад. Тя получава задача от своята църква да придружи обратно на изток три жени, които са изгубили разсъдъка си.
На път от Небраска към Айова, където тези жени най-накрая ще намерят подслон, Мери Бий спасява живота на престъпника Бригс. Той се съгласява да й помогне в мисията, като ги преведе през снежни бури и опасни срещи със заселници и индианци в граничните територии.
В тази категория ще намерите и един филм с Джарет Лето, от времето преди музикалната му кариера да стартира. „Господин Никой“.
Абстрактен филм за мъж, който сякаш живее вечно и в залеза на живота си, когато е на близо 300 години, той решава да се изповяда и да разкаже за живота си. А до него поставяме аржентиската драма „Белият слон“, която пресъздава събития от живота в покрайнините на Буенос Айрес, които не могат да поемат бедността на хората „извън града“.
За финал е фестивалният хит „Берлин Александерплац“, в който нелегален емигрант от Западна Африка, дал дума да се превърне в порядъчен човек, поради стеклите се обстоятелства става част от подземния свят на германската столица.
Филмът е амбициозна и талантлива адаптация на един от най-великите романи на XX век и пресъздава възхода и падението на Франсис – бежанец, който се опитва да бъде добър човек, докато изкарва прехраната си в богата държава, задушаваща стремежите му.
Както се казва винаги, когато някой сяда да се наслади на хубав филм – приятно гледане!
Всички филми от селекцията ни за август вижте ТУК
Коментари