20 филма, които да гледате през септември

Есента настъпва с пълна сила. С нея настъпва и по-доброто кино, не че лятото предлага лошо кино, но ако човек иска да гледа хитове, то трябва да устиска до есента. Началото на хладните дни е идеалното време за филми.

Това е идеалното време, за да гледате старо, ново, добре забравено и красиво остаряло кино, за каквото, нека си признаем, не ви остава много време в другите сезони, защото все има нещо за правене.

Затова и този месец, трети поред, в NeterraTV+ сме ви приготвили няколко приятни кино забавления, на които може да се отдадете по всяко време на деня и няма да съжалявате. Само през септември ще намерите 20 нови филма, в които ще откриете комедии, фестивални хитове, европейски заглавия и какво ли още не…

Ето ви няколко акцента, които ще ви се усладят. А после, когато си набележите неща – приятно гледане!

 

Акценти

В тази категория влизат пет филма, кой от кой по-различни. Сред тях ще откриете италианско-руската продукция „Грехът на Микеланджело“, дело на режисьора Андрей Кончаловски. И френската фентъзи комедия с Катрин Деньов „Съвсем нов завет“, както и испанската комедия „Труман. Нашите два акцента в тази категория обаче отиват при „Убийството на свещения елен“ на гръка Йоргос Лантимос. Две години след като първият англоезичен филм на режисьора – „Омарът“ шокира публиката, Йоргос Лантимос екстремния „Убийството на свещения елен”. Темата за семейството отново е в основата на сюжета, но този път Лантимос и сценаристът  Ефтимис Филипу, вървят по тънкия ръб на желанието да спасиш себе си или желанието да спасиш онези, които твърдиш, че обичаш.


Другият ни акцент отива при „Облаците на Силс Мария, за който Кристен Стюарт взима награда „Сезар“ и дава началото на дълга колаборация с френския режисьор Оливие Асаяс. Оливие има специфичен стил ва работа и обича да смесва фантазията с реалността и да размива граници. Тук в центъра имаме разкошната Жулиет Бинош и една история за това какво се крие зад фасадата на известността.

Комедия

Че кой не обича да се смее. В тази категория ще откриете пет филма, сред тях е френската комедия „Вкусно, която разказва за приключенията на злощастно уволнен готвач в аристократична Франция през XVIII век. Единият ни акцент пада на комедията „Сбогом, глупаци“. Носител на 6 награди „Сезар“ филмът на Албер Дюпонтел ще ви разсмее и разплаче. Когато 43-годишната фризьорка Сюз Трапе научава, че е сериозно болна, решава да издири детето, което е била принудена да изостави, когато е била едва на 15. Лудешкото й приключение, изпълнено с бюрократични спънки, я среща с Жи Бе – 50-годишен мъж, страдащ от професионално „прегаряне“, както и с г-н Блен – сляп архивар, склонен към прояви на свръхентусиазъм. Това необичайно трио се впуска в неистово издирване из целия град на отдавна изгубеното дете на Сюз.


Също така слагаме и белгийската трагикомедия „Сент Амур“ и френската комедия „Честита пенсия“, която разказва за злополучното пенсиониране на френска двойка.

В тази селекция добавяме последно, но не и на последно място „Сърцето ми танцува“. Чудесен мюзикъл на режисьора Начо Алварес, феерия от цветове, пищни костюми, комични сцени и перфектно хореографирани танци, в който ще чуем песните на италианската и испанска поп икона Рафаела Кара, отишла си през юли миналата година.

Европейски звезди

Разбира се, тук място намират филми от любимите ни държави, когато говорим за кино – Франция, Италия и част от скандинавието… Защото европейското кино не би било никакво кино тях. Започваме с „Всичко е в твоите ръце“, който е френска музикална, която разказва за талантливо момче от предградията, което крие таланта си от своите приятели.


Продължаваме с норвежко-ирландската драма „Хиляди пъти „Лека нощ“ с Жюлиет Бинош, който разказва за военна репортерка, която след бомбен атентат и ултиматум от съпруга й, е в дилема как да продължи с опасния живот, докато обича и двете – и семейството, и работата си. Също така добавяме италианската драма „Човешки капитал“, който е язвителен портрет на алчността и самоунищожението в две фамилии, „разривно“ свързани след смъртта на велосипедист, блъснат от джип в нощта преди Коледа.


За финал добавяме италианският „Чудният Бокачо, който прави пространствена интерпретация на „Декамерон“ и френската драма Младите любовници. Прословутата любов от пръв поглед, която ви поваля внезапно, предизвиква остри реакции поради разликата във възрастта… Шона трудно се предава на неочакваната емоция, преследвана по петите от изтичащото време, а Тардийо успява да избегне патоса в разгръщането на една страст, способна да преобърне всичко по пътя си. Мелвил Пупо и Фани Ардан са всеотдайни съучастници в изживяването на разтърсващата тръпка.

Фестивален хит

Като за финал, но не на последно място са пет филма, които със сигурност сте виждали по родни фестивали. Филми направи премиери във Венеция, Кан или Берлин, на някои от най-големите форуми. И филми, които после са взимали наглади, били са номинирани за награди и са се появили у нас на фестивали.

Започваме с филма на Лив Улман, който адаптира една от най-известните пиеси на шведския драматург Аугуст Стриндберг  – „Госпожица Юлия“. Джесика Частейн играе в главата роля в тази изключително добре изведена психологическа драма.


Продължаваме с адаптация на „Клетниците“ и добавяме един документален филм за Федерико Фелини – „Фелини: Аз съм един голям лъжец“, като филмът предлага поглед към творческия процес на легендарния италиански режисьор Федерико Фелини. Оператори, актьори и други творци разказват за неговите особености, нрав и талант.


Към тези вкусни заглавия добавяме още „Карпернаум“ – ливански филм, който разказва за шокиращата история на малко момче, което бяга от гетото в Бейрут. И завършваме с „Това е само краят на света – драма на лошото момче Ксавие Долан, който освен че режисира клипове на Адел, прави и хубаво кино. Историята разказва за писателя Луи, който решава да се посети семейството си – майка си, сестра си, брат си и съпругата му – след 12-годишно отсъствие, за да се опита да им каже, че умира. Пристигането му провокира хаос.

Както се казва имаме за всеки по нещо. Дори за най-претенциозните зрители. Приятно гледане!

 

Коментари

Сподели
Открих писането, когато бях в гимназията. Четенето, когато бях на 5 години. Киното ме откри някъде между двете. Към тях добавяме котки, пътувания, бързо каране на коли и безобразно дърдорене. Заради последното аз и още двама мои колеги имаме подкаст за кино „Тихо, филмът започва“ в webcafe.bg. За останалите си страсти има различни платформи. Тази тук е една от тях. Надявам се да ви бъде толкова интересно, колкото и на мен.
Коментирай

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *