Дуетът – в личния живот и в професионалния – на Петър Вълчанов и Кристина Грозева вече трябва да е добре познат на родната публика. Цели три чудесни филма идват от тях, а у нас се завръща вярата в българското кино. Последният им филм „Бащата“ е избран да бъде българският претендент за наградите „Оскар“.
Но преди да се стигне до „Бащата“, Петър и Кристина правят два други филма, които освен, че са базирани на реални случки, по един много любопитен и ироничен начин отразяват абсурдността на родната действителност.
Урок
Първо се появява филмът „Урок“, а годината е 2014-а. „Урок“ е онова българско кино, което ми се иска всеки кинодеец да може да прави. Той е заснет, изигран и разказан добре. Българинът е свикнал да бъде скептичен към българското кино. Той го гледа с половин око, не му вярва, има критика, все нещо не му е както трябва… Все му е или много американско, или не достатъчно американско.
„Урок“ е филм, който разказва простичка история. Вдъхновен от случката с гимназиална учителка, която преди няколко години обра банка в Плевен, филмът не разказва нейната истинска история, нито показва някакви реални събития. Просто сюжетът е вдъхновен от действителността и въпросът: какво би накарало един най-обикновен, нормален, морален и прочие човек, да направи нещо такова? И така Петър и Кристина решават да разкажат тази история.
„Урок“ започва бавно и същевременно директно. Средностатистическо училище в провинциален град, средностатистическа учителка и едно дете, чийто пари са откраднати. Зрителят навлиза в света на Надя – учителката, и хилядите финансови проблеми, в които мъжът й я е забъркал. Уж нищо не е толкова сложно, колкото изглежда, но с течение на сюжета, се вижда, че не е точно така. Тя се увърта все повече и повече в разни на пръв поглед прости, финансови операции, от които трудно се излиза. И накрая се стига до прословутия обир.
Две години по-късно се появява „Слава“. Грозева и Вълчанов решават да използват добре познат трик от американската телевизия и правят друг филм, но с абсолютно същите актьори.
Просто като в сложна партия шах разместват техните места – добрите правят лоши, а лошите добри. От скромната учителка Надя притисната от обстоятелствата Маргита Гошева се превръща в безкруполен пиар на министерство.
А от зъл, мазен, долен и неприятен по всички човешки правила лихвар, Стефан Денолюбов става заекващ, скромен и обран кантонер, който е решил да направи едно добро дело и то му се връща тъпкано.
Слава
„Слава“ отново разказва истинска история – тази на кантонера, който намира купчина пари на едни релси и вместо да си ги прибере, решава да ги върне в полицията. Вдига се страшен шум, нашият познайник, досега живял в забито село, е поканен в София, за да получи награда за храбростта си. Още тези думи трябва да наведат на мисълта, че абсурда започва още тук.
Кантонерът пристига в Столицата, където насилствено му е отнет един най-обикновен часовник, който е от баща му, за да бъде заменен с наградата, която той ще получи като символ на своя дълг към държавата. Той получава часовник марка „Слава“. Всичко е много помпозно, някак хиперболизирано и поради това тъжно.
Награждаването свършва, но обикновения часовник на кантонера изчезва, а той си го иска обратно. Оттам насетне обстоятелствата така се обръщат срещу нашият обявен от немай къде герой, че на финала той сигурно се е чудил защо въобще е върнал тия пари. Името на часовника, с контекста на филма и цялата ситуация, та чак до заглавието, са едно малко намигване, което да каже да зрителя, колко ирония има във всичко и колко нещастие.
Ако трябва да сравняваме, мога обективно да кажа, че „Слава“ е по-добрият филм. По-изпипан, по-детайлен, с повече усет към сюжета – адмирации за това към Дечо Таралежков, с когато Петър и Кристина работят от този момент, та чак до „Бащата“ и изборът им е повече от точен. Но това по никакъв начин не омаловажава „Урок“.
За мен двата филма трябва да се гледат един след друг, в поредността на тяхното излизане. Затова първо гледаме „Урок“, а после „Слава“. И може да ги наемете за гледане или да ги закупите в платформата Neterra.TV+.Не се колебайте.
Коментари