Деца и родители заедно на големия екран

Деца и родители заедно на големия екран. Един от най-лесните начини да получиш роля във филм? Ела на снимачната площадка с майка си или баща си. В Холивуд отдавна се носи тази шега. Дали защото децата се режисират по-трудно и наследниците се чувстват по-комфортно в присъствието на родителите си? Или създателите на филма виждат мултиплициране на звездната аура, което ще донесе и по-голям успех на проекта? Или пък децата просто са нямали бавачка? Всеки от тези варианти е възможен. Както и много други. Факт е обаче, че случаите, в които родители – актьори се появяват заедно с децата си в един филм са немалко. Ето някои от тях.

АНДЖЕЛИНА ДЖОЛИ И ДЖОН ВОЙТ

Публично известно е, че майката е била значимата фигура в живота на актрисата. Отношенията с баща й са противоречиви и конфликтни. Имало е случаи, когато Джон Войт директно е обявявал дъщеря си за луда. Може би това е и причината той, който има близо 100 роли зад гърба си, и тя, с над 50 участия във филмови проекти, да са се засичали само два пъти на снимачната площадка. По-известна е втората им поява в „Лара Крофт: Томб Рейдър“ (2001). Първата е била актьорският дебют на 7-годишната актриса в комедията „В търсене на изход“ (1982), в която баща й е един от сценаристите.

СКОТ И КЛИНТ ИСТУУД

Попитан в интервю какво би направил, ако трябва да изиграе баща си във филм, Скот отговаря: „Е, не би трябвало да говоря толкова много“. „Дръж си очите отворени, а устата – затворена“, допълва го Клинт Истууд. Двамата са заедно в немалко проекти. Наследникът прави екранния си дебют във военната драма “Знамената на бащите ни” (2006), режисирана от именития му баща. Двамата отново са заедно в “Гран Торино” (2008), “Несломим” (2009) и “Обратно в играта” (2012).

ДАКОТА ДЖОНСЪН И МЕЛАНИ ГРИФИТ

Дакота Джонсън, дъщерята на Мелани Грифит и Дон Джонсън, се появява за първи път на екрана с незначителна роля в комедията “Луди в Алабама” (1999). Следващата година тя вече придружава своята майка и доведения си баща Антонио Бандерас на червения килим на наградите „Оскар“. Ще минат близо 17 години, през които момичето се е посветило на образованието си, за да дойде големият пробив с „Петдесет нюанса сиво“ (2015). Въпреки че Дакота никога не е била заедно с известния си баща на екрана, в интервю за The Guardian по повод „Вади ножовете“ (2019), Дон не пести похвалите за дъщеря си: „Тя е прекрасна актриса и в някои отношения по-добра от майка си и мен“.

КОЛИН И ТОМ ХАНКС

Том не е единственият Ханкс, пробил в Холивуд. Синът му също е доказан актьор, продуцент и режисьор. Двамата споделят екрана във “Великият Бък Хауърд” (2008). По-младият представител на фамилията е в ролята на син, разочаровал своя родител, заради това че прекъсва юридическото си образование за сметка на писателката професия. Няма такова драма в реалния живот обаче. Колин нееднократно е споделял, че баща му неотлъчно го е подкрепял във всяко начинание и го е окуражавал да започне кариерата, която пожелае. Двамата твърдят, че когато са заедно, работата е последната им тема за разговор.

ДОНАЛ И БРЕНДАН ГЛИЙСЪН

Рижият Рон Уизли от поредицата за Хари Потър има немалко братя и сестри, така че когато е дошло време за екранизация, не е било чудно, че някои от актьорите са призовали роднините си – особено тези с червени коси. Брендан Глийсън, който играе Аластор „Лудоокия“ Муди, е бил един от тях. Синът му Донал получава ролята на Бил Уизли и има обща сцена с баща си по време на “Хари Потър и даровете на смъртта: част 1” (2010). Двамата имат още няколко общи проекта, сред които „Преследвани“ (2009), “Разпятие” (2014), както и късометражната комедия на Мартин Макдона „Six Shooter“ (2004).

ДИЛЪН И ШОН ПЕН

„Денят на флага“ (2021) е първият проект, в който Шон Пен е заедно с дъщеря си Дилън на екрана. Филмът е част от програмата на кино-литературния фестивал „Синелибри“ (2 – 31 октомври) и част от филмите може да гледате на Neterra.TV+.

Повече за Дилън и Шон Пен ще ви разкажем съвсем скоро в блога. А докато чакате да публикуваме материала за тях, може да изгледате едно интервю, което и двамата дават на Стивън Колбер: