Поглед към Десетилетие на българското кино – част 1

Киното, подобно на други чудеса, създадени от човека, като електричеството, мобилните телефони и антибиотиците, е тук, за да направи живота ни по-лесен, по-разбираем, по-щастлив и по-лек.

Киното няма толкова практична насоченост, но има за цел да създаде велико удоволствие в онзи, който е избрал да го консумира. Киното е магия. Тази магия ни кара да гледаме света с други очи и да си представяме по-добър живот.

Когато едно десетилетие приключва и друго започва, човек обича да връща лентата и да обръща поглед, за да проследи как са се променили нещата от вчера до днес. Киното е едно от местата, в които това се случва най-лесно.

Велко Кънев във филма „Миграцията на паламуда“

По тази причина Дом на киното, с подкрепата на Столична община, насочва поглед към българското кино, като селектира неговите най-добри постижения от последните десет години. А Neterra.TV+ се присъединява към инициативата и предоставя пространството си, за да направи достъпа до нея максимално лесен и приятен.

Цялата селекция може да се гледа в Neterra.TV+ до 30 юни. В няколко поредни статии в блога, ние пък ще ви представяме интересни факти около филмите.

Ето и първите заглавия, с които избрахме да започнем:

Потъването на Созопол

Филмът на Костадин Бонев по романа на Ина Вълчанова е сниман продължение на пет седмици на едни от най-красивите места по южното ни черноморие. Филмът излиза през 2014-а и открива 32-рия София Филм Фест.

киното
Кадър от филма „Потъването на Созопол“

История се клатушка между вътрешните конфликти и сюрреалистичното, и събира няколко положителни критики. Сюжетът проследява 50-годишния архитект Чавдар Кършев, който се отправя към Созопол – градът, в който е прекарал младостта си, с 10 бутилки водка. С всяка изпита бутилка Чавдар отключва нов негов спомен.

Миграцията на Паламуда

В началото на предишното десетилетие, през 2011 година, Людмил Тодоров пуска „Миграцията на Паламуда“, който прави премиера на София Филм Фест и е посветен на Велко Кънев, тъй като това е последната му роля на екран.

Действието е позиционирана в малко село до Янтра, където двама бащи и техните синове, изкарват прехраната си по необичаен начин. Една сделка свързана с кръст и паламуд, е своего метафора на взаимоотношенията между хората, колкото различни, толкова и еднакви.

Подслон

2010-а година стартира добре за българското кино и причината за това е филмът „Подслон“ на режисьора Драгомир Шолев. Със западен подход и интересна, и някак простичка идея „Подслон“ печели публиката и носи на екипа си няколко награди. А младата актриса Ирена Христокоскова играе момче пънкар – крайнолевия анархист Тенкса.

киното
Кадър от филма „Подслон“

Историята в „Подслон“ разказва за 12-годишният Радо, син на треньора по водна топка Стойчев, който вече е почти пънкар. Господин Стойчев не може да разбере защо, след като е бил добър баща, синът му е готов на всичко, за да избяга с такива пропадняци. Сюжетът проследява техните взаимоотношения и като цяло е история за порасването и различията, които срещаме по пътя си нагоре.

Съдилището

Копродукция между България, Германия, Хърватия и Република Македония, този филм е сниман на адски красиви места в Източните Родопи – Ивайловградско, Свиленград и Мезек. Историята проследява мандраджията Митьо, който остава без работа и се обръща за помощ към свой познат – Капитана.

киното
Кадър от филма „Съдилището“

Тъй като действието се случва в село близо до турската граница Митьо е почти принуден да участва в трафика на бежанци през границата. Докато ги превежда покрай местността Съдилището той си спомня за старо престъпление, което го терзае и до днес.

Каръци

Чудесният младежки филм на Ивайло Христов, дебютира на Филмовия фестивал в Москва и печели наградата „Златен Свети Георги“. Историята на четиримата каръци – Елена, Коко, Пацо и Гошо, решена в чернобелите краски, е история, която всеки един от нас е преживял в тийн годините си.

Всички каръци са от малък град и всеки има различни мечти и амбиции. Коко е влюбен в Елена, а тя мечтае да стане певица. Градът тръпне във вибрации от наближаващ концерт на известна рок група, което променя целия дух и създава връзки, конфликти и любовни истории.

Коментари

Сподели
Открих писането, когато бях в гимназията. Четенето, когато бях на 5 години. Киното ме откри някъде между двете. Към тях добавяме котки, пътувания, бързо каране на коли и безобразно дърдорене. Заради последното аз и още двама мои колеги имаме подкаст за кино „Тихо, филмът започва“ в webcafe.bg. За останалите си страсти има различни платформи. Тази тук е една от тях. Надявам се да ви бъде толкова интересно, колкото и на мен.
Leave a Comment

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Privacy Overview

This website uses cookies so that we can provide you with the best user experience possible. Cookie information is stored in your browser and performs functions such as recognising you when you return to our website and helping our team to understand which sections of the website you find most interesting and useful.