Детството е онзи период в живота, който е описан най-добре от Братя Грим в една тяхна доста страшна приказка, която ако прочетете нецензурирана може и да не спите дълго време. И то гласи: „Детството е, когато тичаш през нощта от тоалетната и се радваш, че никой не те е изял.“
Детството са паяци под кревата и странни случки лятото. Детството е да пораснеш и да си малък едновременно. Детството е да не се страхуваш и да пищиш щом котката или кокошките на село те нападнат без да очакваш.
Детството е един от най-хубавите периоди в живота на човек и той трябва да го помни и пази скъпо. Затова, по повод 1 юни – денят на детето, ти предлагаме няколко филмови класики. Родно производство. Филми, които можеш да гледаш отново, и отново, и отново, защото те никога не остаряват.
Таралежите се раждат без бодли (1971)
„Когато татко се ядоса на мама, чупи чаши. Това е защото жена не се удря. Ама е по-скъпо.“, гласи една от репликите във филма. Друга пък крещи: „Бай Танас е само мас.“ Истината е, че колкото и години да минат, приключенията в детството на група хлапета, разказана в три новели от Братя Мормареви няма да ни омръзнат, нито ще спрат да са ни смешни.
Да, сигурно на днешните деца са им малко странни, но те са тези, които губят, не вие.
Войната на таралежите (1979)
Точно 8 години след „Таралежите се раждат без бодли“ Братя Мормареви се връщат към истории за младежки приключения. „Войната на таралежите“ е филм в пет серии, които проследяват приключенията на група приятели и техните неволи.
Борба на една малка група за междублоково пространство – с равнодушието на порасването от страна на възрастните и с устрема на младостта, при децата, които силно вярват, че са безсмъртни. И така трябва.
Куче в чекмедже (1982)
Може би един от най-трогателните български детски филми. Малкият Миташки – дете на разведени родители – живее с майка си и мечтае да си има истинско куче. Заедно с двама негови приятели Андро и Стефан, купуват от един крадец кучето Рошко. То е общо притежание и тримата се редуват да го гледат и то така, че родителите им да не разберат.
Миташки е най-привързан към кучето, но когато майка му разбира за него, то е закарано на село при баба му и дядо му. И именно там се разиграва една от най-трогателните сцени с плач. Ех, детство!
Рицарят на бялата дама (1982)
Трисерийният телевизионен филм не е първото, което изниква в главата на хората, когато си мислят за български детски филми. Което не е никак честно спрямо него, защото е великолепен. Историята разказва за училищен интернат и два отбора – шахматисти и борци, които се готвят за турнир и водят скрита война помежду си.
Докато един неприятен инцидент накрая ги обединява, за да се превърнат в рицари на доброто. Чудесен и поучителен филм, който и днес ще ви достави удоволствие.
С деца на море (1972)
Отново имаме творчество на Братя Мормареви във филм от две части, който и до днес ни разсмива и разплаква. За тези, които никога не са попадали в детството си на „С деца на море“ – филмът се състои от две истории – „Делфинът“ и „Фотолюбител“. Едното е почти любовна история, а другото поредица от злополучия.
Реплики като „Къде е Кирчо? Техните го търсят да го бият“ и „Когато ти плащат, е командировка, а когато ти си плащаш, е курорт.“ са именно от този филм, който и до днес си остава все така забавен.
Коментари