Рано или късно всички кинопътища водят в Кан. През 2024 дойде и моят ред да се отъркам в блясъка на голямото кино, но не и без перипетии. За мен фестивалът започна няколко месеца по-рано с дълго търсене на място за нощуване.
Едноседмичният ми престой хем не трябваше да струва поне един човешки орган, хем да е на територията на бившето рибарско село.
Късмет! Намерих студио с размери на кибритена кутийка, но само на 15 мин. пеш от прословутия Palais des Festivals et des Congrès или накратко Палето. Баджът и полетите се оказаха лесната част и така Кан се случи за мен от 14 до 21 май.
Зад кулисите
Като дебютант трябваше да си напиша домашното. Най-престижният кинофестивал в света се състои най-общо от конкурсни програми и пазарна част – Marché du Film.
Всеки, който иска да посети форума, трябва да реши кое всъщност е най-важното за него – да гледа филми, да търси партньори и финансиране или просто да дебне звезди.
В рамките на фестивала се случват толкова много събития, че е невъзможно да огрееш навсякъде. В моя случай основна цел беше Пазарът. Баджът ми позволяваше достъп до фестивала, пазарните прожекции и щандовете на дистрибуторите.
Дотук добре. Но тази година Marché du Film се похвали с рекордния брой от 15 000 акредитации.
Още малко информация за фестивала
(Тези, които са на ти със събитието, направо да прескочат този параграф.) Фестивалът в Кан е открит на 1 септември 1939 и тази година се проведе 77-то издание.
Филмите са разпределени в няколко категории: филми в конкурсната програма, филми извън конкурсната програма, специални прожекции, филми от програмата Un Certain Regard (Особен поглед), класически филми, филми на плажа и късометражна конкурсна програма. Всичко това е само официалната част. Съществуват и паралелните Quinzaine des cinéastes и La Semaine de la Critique.
Всички щастливци кинаджии, които са успели да влязат с филм в някоя от тези селекции, имат повод да се хвалят пред роднини до живот. А тези в официалната конкурсна програма, могат направо да се пенсионират. Обикновено не го правят. Червеният килим и златните палми са явно силно пристрастяващи.
И нека битката за билетите започне сега!
Съществува митична система за онлайн разпределение на билетите. Принципът е прост. Системата се отваря 4 дни преди началото на фестивала в 07:00 (Канско време) само за прожекциите от първия ден. Всеки нов ден се отключват билетите за следващия ден. На 10 май рано рано и аз се включих.
Поради огромния брой желаещи всеки се нарежда на виртуална опашка и чака да го допуснат. Усещането е като в екшън филм преди да обезвредят бомбата. Следиш таймера с пръст върху бутона и не мигаш! Мигнеш ли – край! А и някои са по-равни от други, т.е. получават по-бързо достъп.
Слуховете твърдят, че обикновените прес и фестивални баджове са на дъното на веригата, а пазарните са с привилегирован статут. Като и сред пазарните има йерархия. На върха са купувачите с приоритетен статут.
Най-после си вътре
Важно е да се устремиш директно към най-исканото заглавие. Билетите свършват за секунди. Бляскавите премиери в зала Люмиер са направо causa perduta. Затова е важно да имаш план. Например сутрешните сеанси са тягостни, но по-сигурни.
Важно е да отбележа, че организаторите са се постарали да има достатъчен брой прожекции за най-търсените заглавия. Но обикновено са в по-неудобни часове или зали. Никой не е обещавал да е лесно.
Накрая остава надеждата! Съществува строга политика за неизползване на билетите и нарушителите могат да бъдат лишени от достъп до системата. Затова всеки, който не може да присъства на дадена прожекция, трябва да „освободи“ билета си. Тези билети, влизат обратно в системата и ако сте упорити и проверявате често, може да извадите късмет.
Неразделна част от фестивала е безумното зяпане в телефона и безкрайния рефреш на апликацията. Луда работа! И като говорим за лудост, лотарията ми пусна заветно място за премиерата на Фюриоза: Сага за Лудия Макс, но затова в следващата част.
Коментари