Френско кино по БНТ? О, да!

Звучи адски претенциозно и префърцунено някой като каже, че не гледа американско кино или не гледа комерсиално кино и какво ли още не, но пък е изтръшкал всички европейски филми…

Повечето хора, които казват такива неща всъщност не разбират от кино. Та от там и заглавието на този текст. Защото той не е посветен на френското кино като цяло, това е прекалено обширна тема за блог. Нито е посветен на някакви превъзнесени режисьорски напъни, а повярвайте ми във Франция те са доста. Не, той е посветен на един филм, режисиран и изигран от една чудесна френска жена, която обича комерсиалното кино. Именно този филм ще имате шанса да видите по БНТ.

Филмът се казва „Лоло“, а сценарист и режисьор е Жули Делпи.

Коя е Жули Делпи?

Няма да ви занимавам надълго и нашироко с мадам Делпи, а ще ви препоръчам няколко заглавия с нея, които може да искате да видите. Първите три са любовната трилогия на човека, който обича киното и времето да са разтегливи понятия и затова често снима едно нещо с години – Ричард Линклейтър, и говорим за неговата трилогия „Преди изгрев“, „Преди залез“, „Преди полунощ“. Жената е Жули Делпи, мъжът е Итън Хоук, филмите са великолепни. Самата Жули има две номинации за „Оскар“ именно за тези заглавия.

Самата тя снима филми в качеството й на режисьор от началото на новото хилядолетие. Но като сценарист започва няколко години по-рано и има по-богата филмография, включително и в едната част от трилогията на Ликлейтър, направил я разпознаваема за по-широката публика.

Актьорската ѝ филмография, разбира се, е най-пълна. Делпи, която тази година ще навърши 49 години, се снима в киното от началото на 80-те, когато е на някакви си 11-12 години и оттогава не е спирала. Може да я видите в драматичната трилогия „Три цвята“ на Кшищоф Кешловски, в старата версия на „Тримата мускетари“, както и в няколко епизода на „Спешно отделение“, в „Отмъстителите“, да, онези на Marvel, както и в нещо тотално некомерсиално. Като „Лоло“, например.

IMDB: Julie Delpy

Коментари

Сподели
Открих писането, когато бях в гимназията. Четенето, когато бях на 5 години. Киното ме откри някъде между двете. Към тях добавяме котки, пътувания, бързо каране на коли и безобразно дърдорене. Заради последното аз и още двама мои колеги имаме подкаст за кино „Тихо, филмът започва“ в webcafe.bg. За останалите си страсти има различни платформи. Тази тук е една от тях. Надявам се да ви бъде толкова интересно, колкото и на мен.
Leave a Comment

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *