Мартина, която покори Берлинале 2020

В началото на тази година българската актриса Мартина Апостолова бе обявена за една от най-талантливите изгряващи актриси в Европа, като влезе в топ 10 на фестивала Берлинале.

Коя е Мартина?

Мартина Апостолова е родена в Благоевград в зората на Демокрацията. Израснала е в София и дълги години е не просто фен, а активен футболен играч – успяла е дори да стигне до девическите национални отбори. Колко нетипично за едно младо, крехко и красиво момиче, нали?

Също толкова необичайно се развива животът ѝ след първата срещата с театъра. Тогава Мартина Апостолова е едва на 12-13 години. След един спектакъл, участие в който взима актрисата Касиел Ноа Ашер, младото момиче се влюбва в театъра.

Години по-късно ще разбере, че в театралния департамент на „Нов български университет“ вече преподават Цветана Манева и Снежина Петрова. Кандидатства и разбира се, е приета, а когато през 2013-а завършва, става част от театъра в Благоевград.

Коя е Ирина?

Ирина живее в малък миньорски град и работи в крайпътно заведение. Притискана от битови проблеми, тя трябва да се грижи за цялото си семейство. След инцидент нейният мъж губи крака си и тя решава да стане сурогатна майка на дете, което ще бъде част от богато семейство, а тя ще получи сериозна сума.

Режисьор на едноимения филм е Надежда Косева, а главната роля е поверена на Мартина Апостолова. Създаден по истинска история, филмът получава много награди от различни международни фестивали. За ролята си Мартина пък получи 8 награди за най-добра актриса, включително и Златна роза.

За Мартина, Ирина и Берлинале 2020

След дебютната ѝ роля в игралното кино Мартина бе обявена за една от изгряващите звезди на европейското кино. Селектирана е измежду десетте изгряващи звезди на предстящото юбилейно издание на водещия европейски кинофестивал – Берлинале.

Интервюто

Въпреки многобройните ангажименти, Мартина Апостолова се съгласи да отговори на нашите въпроси в едно ексклузивно интервю за Neterra.TV. А нейното послание заслужава вашето внимание.

Какво е усещането да бъдеш избран за европейска изгряваща звезда?

Мартина: Приятно, няма да скрия. Неочаквано, също. Това е нещо огромно, главата ми не може да го побере все още. Голяма чест е да бъдеш в тази селекция от 10 актьори, изискванията са абсурдни, а това, което се очаква да се случи там, е шанс едно на милион. Буквално.

По какъв начин смятате, че ролята Ви във филма „Ирина“ допринесе за това?

Мартина: Накратко – ако не беше тя, аз изобщо нямаше да съм „годна“ да бъда предложена за Shooting Stars 2020. Оттам нататък добре свършената работа на всеки един човек от екипа на филма е допринесла за това събитие.

За да мога аз да свърша работата си, съм била заобиколена със също толкова взискателни професионалисти, които са били наясно, че ако не работят за партньора, нищо няма да се получи накрая, дори и тяхното изпълнение да е „уау“.

Коя всъщност е Ирина и намерихте ли пресечни точки с нея?

Мартина: Колкото и различни да са битуванията ни с Иринка, оказва се, че за да създадеш образ (какъвто и да е), рано или късно се пресичате някъде и започвате да черпите един от друг. Има много Ирини – не само в България и на Балканите, но и в целия свят.

И това исках да бъде образът ѝ – жената, която е непреклонна пред всякакви трудности в името на това да спаси семейството си. Аз ѝ дадох малко нежност, тя ми даде кураж и упорство.

Какъв е пътят към успеха на един български млад актьор към голямото признание?

Мартина: „Сурав и курав“, както казваха старите хора едно време. Почти невидим, неразличим от цялата „мръсотия“. Разбира се, пътят към успеха е почти еднакъв при всеки човек, независимо от професията. Много малко хора преминават безпрепятствено по пътеката нагоре. Има лишения, има съмнения, има отчаяние, има безпътица. И в това е смисълът.

Има прекрасни моменти, има удовлетворяващи такива, в които се чувстваш ценен, уважаван. Само че за мен успехът не е крайна точка, нито има членувано голямо признание. В смисъла на голямоТО. То е някъде там, съвсем недостижимо. И това ме води. Приемам като голямо признание фактът, че отварям очи всеки ден и че вдишвам въздух. Късметът ми е в това, че ми е начертано да имам честта да ходя, където ходя. Но повярвайте – тези пътеки привидно са гладки, ала всъщност са като потъващи пясъци.

Какво според Вас всъщност е признание за един актьор?

Мартина: Признание за актьора е когато той е бил взискателен към работата си, към определени детайли, да чуе от авторитетите си, че са забелязали именно тези детайли. Най-големите награди не са тези, които са връчени от професионалисти.

Най-големите награди са да ти повярват учителите и родителите – тези които те познават из основи – че си някой друг. Признание е да ти бъде гласувано доверие и да присъстваш в творческото въображение на режисьори, сценаристи, продуценти.
Как виждате себе си в бъдеще време?

Нямам навика да гледам в бъдещето, по-скоро не спирам да мечтая, но не за конкретно време, а за конкретни неща. Като това щастието да не свършва. Обичта – и тя. Мечтая си да играя стойностни роли, да имам силата да „направя разлика” в света, в който съществуваме.

Какво е посланието Ви към българите зад граница?

Мартина: Тъй като собствената ми сестра е една от тях, много мои близки приятели също (повечето ми дори), освен това аз също съм била една от тях – мога само да им благодаря. За жертвата, за обидите, които са преглътнали. За смелостта и за силата, с която се преглъща това отсъствие. И да се надявам, че ще намерят смисъл да се върнат. Имаме нужда.