С новината, че Брус Уилис официално се отказва от киното, част от нашето детство си отива. Брус Уилис е екшън звезда, обикновен мъж в необикновена ситуация и любимият ни супергерой, когато да бъдеш супергерой не беше чак толкова модерно. Брус на голям екран, независимо дали бори лошите, спасява света или просто е отворко, който е забавен, ще ни липсва.
Затова го изпращаме с някои от любимите ни негови роли.
Съдружници по неволя
Брус Уилис прави дебют на малък екран с тази роля. Преди това участва в няколко пиеси и има дребни роли в сериали. Тук, в ролята на отворения и чаровен частен детектив Дейвид Адисън, той печели сърцата на публиката. Сериалът има 67 епизода. А на финала Уилис вече е утвърдена звезда. Веднага след шоуто на ABC той прави един шут и с него се пренася на голям екран.
Умирай трудно 1 & 2
Годината е 1988-а! Тогава Джон Маклейн за първи път се изправя срещу лошото – в лицето на Ханс Грубер, който превзема Накатоми плаза. Брус Уилис е в ролята на обикновен мъж в необикновени обстоятелства. И се справя страхотно!
„Умирай трудно“ е класика. Както за Коледа, така и за екшън киното и киното по принцип. Втората част се появява само 2 години по-късно и доставя същата доза екшън и кино удоволствие. И до днес филмите продължават да са точно толкова качествени за гледане, колкото са били и преди много години. Първата част се развива на празнично парти, където Джон Маклейн отива при жена си. А втората е навръх Коледния празник, когато той я посреща у дома за празниците. Динамичен, различен и някак празничен, това е филмът, който прави Брус Уилис суперзвезда.
12 маймуни
Тери Гилиъм, както винаги доказва, че е изпреварил времето си. Освен това показва, че е и многообразен жанров режисьор. Годината е 1995-а и „12 маймуни“ излиза на екран, за да изплаши човечеството и за да покаже на всички скептици, че Брад Пит е великолепен актьор. А Брус Уилис се справя и в доста по-драматични роли и в никакъв случай не е жанров актьор, който само стреля и не пита.
Действието е ситуирано в бъдещето – 2035 година. Човечеството е пред изчезване. Неизвестен вирус е унищожил огромна част от хората, а малкото оцелели живеят под земята. Брус Уилис играе затворник, който е избран и изпратен назад във времето, за да открие началото на заразата и съответно да я спре. Смята се, че заразата е био атака от терористична групировка наречена „12 маймуни“. Филмът задълбава надълбоко в теми като любовта, смъртта, унищожението. Към всичко това се добавя и пътуването във времето, което както знаем никога не е еднозначно.
Идеята, че всичко е предрешено изниква пред зрителя като неприятна изненада, в мига, в който изниква и пред персонажа на Брус Уилис. Малко хора знаят, че „12 маймуни“ е базиран на късометражен френски филм от 1962 година с името „La Jetee“, дело на режисьора Крис Маркьор. Филмът носи награда на създателя си и разказва за постапокалиптичен Париж, където хората живеят под Земята, а навън е Третата световна война. Учени разработват машина за пътуване във времето, с която да изпратят човек, който да ги спаси и да предотврати случващото се сега. Филмът е разказан в почти изцяло чернобели снимки и се смята за шедьовър. Маркьор работи и като съсценарист на „12 маймуни“ заедно с Тери Гилиъм и по неговата идея се създава и сериала „12 маймуни“.
Петият елемент
В далечната 1990 година режисьорът Люк Бесон се свързва с Брус Уилис. Той му предлага ролята на героичния таксиметров шофьор Корбен Далас още преди да осигури финансиране за проекта. Бесон се среща и с Мел Гибсън, който отказва ролята, за сметка на това Брус казва „да“. Макар филмът да не е касов хит днес е абсолютна поп-културна класика.
Люк Бесон твърди, че започва да пише сценария на 16 години. Сценарият обаче не стига до екран, докато режисьорът не става на 38 години! Тогава се чувства достатъчно възрастен, за да си позволи да каже нещо за живота. Гари Олдман, който е злодеят в „Леон: Професионалистът“, тук също поема ролята на лошия – Зорг. Гари връща услугата на Люк Бесон, който помага за финансирането на режисьорския дебют на Олдман – „Nil by Mouth“. Големи имена във френската култура работят по филма, а Брус Уилис прави роля, която комбинира екшън и малко романтика. Справя се чудесно!
Шесто чувство
„Виждам мъртви хора!“ е една от репликите в киното, която независимо дали сте гледали дебюта на режисьора М. Найт Шамалан или не, просто я знаете. Драматичен филм с обрати и завои, с изненадващ финал, в който Брус Уилис изглежда сериозен мъж със странно поведение. Малкият Хейли Джоуел Осмънт и Уилис имат такава силна химия на екран, независимо от огромната разлика във възрастта, че когато разберете какво всъщност се случва и гледате финалните сцени с отворена уста, ще установите колко разкошни актьори са двамата. И какъв гениален и неостаряващ филм е „Шесто чувство“.
Смъртта й прилича
Робърт Земекис прави висококачествена черна комедия, в която се преплитат темите за живота и смъртта, за манията да останем млади за по-дълго и за безсмъртието, разбира се. Натъпкан до пръсване с качествени актьори – Мерил Стрийп, Голди Хоун, Изабела Роселини и Брус Уилис – „Смъртта й прилича“ смесва черен хумор с романтика и фентъзи елементи. Разкошен филм и чудесна роля за Уилис.
Криминале
Във филмографията си Брус Уилис е работил с много качествени режисьори. „Криминале“ – вторият филм на Куентин Тарантино – е един от върховете в неговата филмография. Тази на Брус, пък и тази на Тарантино… „Zed’s dead baby, Zed’s dead“ (Зед е мъртъв, скъпа, Зед е мъртъв) е един от ключовите каламбури в този безпощаден и кървав тюрлюгювеч. И тази реплика е поместена в устата на Уилис, който е тежък мъжкар, и който само преди малко е бил измъчван до смърт.
За финал имаме два модерни филма, в които Брус Уилис влиза в различна жанрова тематика и пак се справя чудесно.
Sin City: Град на греха
Sin City: Град на греха е комиксов филм, който е смесица между модерно кино и ноар. Той е комикс за пораснали момчета и момичета и съответно филмът по него трябва да се гледа със същата настройка. Кръвожаден мъж с добро сърце и тежко минало е образът на Уилис. Като цяло Sin City: Град на греха си е топ кино.
Looper
Райън Джонсън, колкото и да не го харесват някои хора, прави доста прилични филми, като някои му се получават по-добре от други. „Looper“ му се е получил добре. Джонсън връща Уилис в жанра с пътуване във времето и го праща отново назад, за да убие себе си… или пък беше обратното? Ще трябва да гледате филма, за да разберете. Джонсън се заиграва с времево-пространственият континиум и прави един суров и малко по-различен филм за времето, пространството и разните там парадокси, които тези неща пораждат.
Още от Зузи Аспарухова и нейните предложения, може да четете ТУК и ТУК.
Коментари