Леонадро Ди Каприо е един от най-добрите актьори на своето поколение. През ноември той навършва 47 години, които хич не му личат и може да се похвали, че е човек, който страни от излишната суета, с която Холивуд има навика да ни залива и има непогрешими инстинкти стане ли дума за добри роли и кино.
Освен това има вкус и афинитет към по-младите жени, притежава яхта, макар да се бори за проблемите с глобалното затопляне и е близък приятел с Кейт Уинслет, с която се запознават на снимките на „Титаник“. За сметка на това е по-скоро враг на друга своя партньорка – Клеър Дейнс, която след снимките на „Ромео + Жулиета“ не иска да го вижда никога повече. Както е ясно, Леонардо Ди Каприо е еклектична, противоречива и любопитна личност.
Лео избира много внимателно продукциите и хората, с които да работи. Държи личния си и служебния си живот абсолютно разделени и досега е влюбен само в една жена – майка си. Днес, по повод рождения ден на един от любимите ни мъже, които обитават Холивуд, ние ви разказваме повече за него и ви предлагаме crème della crème на неговата филмография.
Leonardo and the Oscars
След близо четири години пауза от големия екран, през които спечели „Оскар“ и изигра една от поредните си ярки роли, под вещото ръководство на Алехандро Гонзалес Иняриту, Ди Каприо се завърна в киното, но този път с помощта на Куентин Тарантино. Резултатът беше епична холивудска приказка с много хумор, в която истинската история среща фантазията. Това се случи през 2019-а и „Имало едно време в Холивуд“ направи годината много по-приятна. Както за нас, така и за участниците в него. В момента Лео Ди Каприо работи по пет проекта, като в единия ще изиграе бившият вицепрезидент на САЩ Теодор Рузвелт, а в другия зловещия сериен убиец д-р Х.Х. Холмс.
Леонардо Ди Каприо е от онези секси бунтари, които променят хода на кино историята. От нахалното момченце, което Клеър Дейнс и досега казва, че не харесва, защото е бил пълен простак по време на снимките на „Ромео+Жулиета“, до най-добрия приятел на Кейт Уинслет след „Титаник“, Ди Каприо има много лица. Малко момче от италианско-германски произход, родено в Ел Ей и кръстено на един от майсторите в изкуството, Лео е конвенционален и сложен, точно като персонажите, които обича да играе. Първата ви среща с него със сигурност е била в „Защо тъгува Гилбърт Грейп?“ – разплакващата и унищожаваща драма на Ласе Халстрьом. И това сигурно е най-добрият начин на един зрител за се запознае с младия Лео. Преди това той участва в няколко телевизионни продукции с малки роли. Но „Защо тъгува Гилбърт Грейп?“ е филмът, който го показва по начина, по който ДиКаприо вече е решил, че иска да изглежда в очите на света – като пунктуален, прецизен и сложен актьор.
Леонардо Ди Каприо става актьор още преди да е навършил пълнолетие. Още като дете има малки роли в сериали, а на 16 играе в епизоди на сериалите „Санта Барбара“ и „Розан“. По-късно е в една от основните роли в ситкома Growing pains и заедно с част от каста снима комедията „Критърси 3“. Малко след като прави „Животът на момчето“, където е на 19, снима и филмът, който го поставя във светлината на прожекторите – „Защо тъгува Гилбърт Грейп?“ Филмът му носи номинация за „Оскар“ и „Златен глобус“, и дава старт на кариерата му.
Себеоценката
В едно свое интервю Лео казва: „За мен два са филмите, които са отговорни за израстването ми като актьор. „Животът на момчето“, първият ми голям игрален филм. Бях току-що дошъл в киното от света на телевизията, гледах Робърт де Ниро на снимачната площадка. Това е просто съвсем различна динамика, цял различен свят, който ме оформи завинаги. Вторият път, когато се почувствах като зрял в индустрията, беше в „Авиаторът“. Филм, който развивах в продължение на десетилетие и бях обсебен от това да играя Хауърд Хюз, а след като почти принудих Мартин Скорсезе, получих възможността до го режисирам. И тогава беше първият път, в който наистина се почувствах като признат продуцент, освен това допълнително бях актьор и ключова част от целия проект, а не просто наемен актьор. Това са двете повратни точки в киното за мен.“
Лео и Кейт
След като прескача краткия си тийн период, Лео пораства някак бързо и неусетно. Докато Клеър Дейнс не може да го гледа след общия им филм – „Ромео+Жулиета“, а Кейт Уинслет го счита за най-добрия си приятел и най-великолепния мъж, който е срещала, Лео отново прави някаква магия и се озовава при големите и силни имена в киното. Това се случва след „Плажът“ на Дани Бойл. Веднага след него Лео захвърля цигарите и леко раздърпания 90-арски вид, облича костюма и започва да спасява китове. И отново го прави с класа, със стил, без да си изцапа костюма или да си разлее питието. С минаването на годините Лео става по-бурен в личния си живот и по-обран в професионалния. Той страни от шума, от суетата и избира внимателно продукцията, в която да се появи. И режисьорите, по примера на Кристофър Нолан, в чийто „Генезис“ Ди Каприо е великолепен, го чака няколко години, за да се освободи за ролята. В кариерата си до момента ДиКаприо може да се похвали, че е един от актьорите работили с най-много качествени режисьори на глава от населението. Във филмографията му фигурират имената на Скорсезе, Нолан, Спилбърг, Тарантино, Ридли Скот и Иняриту. Последният му печели така чакания „Оскар“.
Пътят му в Академията
Аферата на Ди Каприо с Академията, започва още през 1994-а, когато го номинират за „Защо тъгува Гилбърт Грейп?“. Той е най-младият номиниран в своята категория и губи от Томи Лий Джоунс. Оттам насетне Лео получава още пет номинации. Следващата след 1994-а е десет години по-късно – през 2005-а, когато е номиниран за ролята си на Хауърд Хюз в „Авиатора“, а през 2007-а за „Кървав диамант“. Трябва да минат още седем години и безобразно добри изпълнения на Лео, като тези в „Мрежа от лъжи“ на Ридли Скот, „Пътят на промените“ на Сам Мендес, където играе за втори път с Кейт Уинслет, филми като „Джей Едгар“ и „Джанго без окови“ на Тарантино, за да може Академията да го номинира пак. Годината е 2014-а, филмът е „Вълкът от Уолстрийт“, а Лео е като ураган от похот и лудост в ролята на Джордан Бредфорд. Което му носи „Златен глобус“. Оскара губи от Матю Макконъхи. Но всеки, който обича доброто кино е разбрал нещо много важно, още преди онези, които дават награди да го схванат. А именно, че Леонардо Ди Каприо е истински майстор.
Почерпете се с няколко негови роли, дирижирани от няколко чудесни режисьора.
Вълкът от Уолстрийт
Филмът, за който Ди Каприо определено заслужаваше „Оскар“, но се размина злополучно с него. И все пак, един от най-добрите нови филми на Скорсезе ни показва превъплъщението на Ди Каприо в ролята на брокера и спекулант Джордан Белфорд. Изпълнението му е зашеметяващо, че със сигурност месеци след като сте гледали филма, ще се сещате за него.
Хвани ме, ако можеш
В този великолепен и напрегнат филм на Стивън Спилбърг, базиран на реални събития, Ди Каприо играе фалшификатора Франк Абагнейл. За много хора е шокиращо, но Франк е истински, съществуващ човек, пътуващ из страната и въплъщаващ се в различни роли. Още преди да навърши 19 години Франк успешно открадва няколко милиона долара, влизайки успешно в ролите на самолетен пилот, доктор, адвокат и прокурор. Възможността да влезе в различни образи е чудесен шанс за ДиКаприо и той се справя прецизно, като хирург.
Авиаторът
Може би единственият друг актьор, който Мартин Скорсезе обича почти толкова, колкото обича Де Ниро е Ди Каприо. Общото между тях е, че и двамата са страшно талантливи. В „Авиаторът“ Лео отново играе реален човек – магната Хауърд Хюз. От новаторските идеи до лудостта, Ди Каприо показва диапазон от емоции, като никой друг. Чудесна драма, която според самия него го е оформила като сериозния актьор, какъвто е днес.
Джанго без окови
Най-успешният от комерсиална гледна точка филм на Куентин Тарантино и седми в неговата режисьорска кариера, може да се похвали с няколко неща. Едно от тях е изпълнението на Ди Каприо в ролята на злия Калвин Канди. Кой би повярвал, че това миловидно лице може да бъде въплъщение на злото? Очевидно Тарантино, защото изборът му е безупречен. Леонардо също.
Коментари