Леонардо Ди Каприо на 47! Наздраве!

Леонадро Ди Каприо е един от най-добрите актьори на своето поколение. През ноември той навършва 47 години, които хич не му личат и може да се похвали, че е човек, който страни от излишната суета, с която Холивуд има навика да ни залива и има непогрешими инстинкти стане ли дума за добри роли и кино.

Освен това има вкус и афинитет към по-младите жени, притежава яхта, макар да се бори за проблемите с глобалното затопляне и е близък приятел с Кейт Уинслет, с която се запознават на снимките на „Титаник“. За сметка на това е по-скоро враг на друга своя партньорка – Клеър Дейнс, която след снимките на „Ромео + Жулиета“ не иска да го вижда никога повече. Както е ясно, Леонардо Ди Каприо е еклектична, противоречива и любопитна личност.

Леонардо Ди Каприо

Лео избира много внимателно продукциите и хората, с които да работи. Държи личния си и служебния си живот абсолютно разделени и досега е влюбен само в една жена – майка си. Днес, по повод рождения ден на един от любимите ни мъже, които обитават Холивуд, ние ви разказваме повече за него и ви предлагаме crème della crème на неговата филмография.

Leonardo and the Oscars

След близо четири години пауза от големия екран, през които спечели „Оскар“ и изигра една от поредните си ярки роли, под вещото ръководство на Алехандро Гонзалес Иняриту, Ди Каприо се завърна в киното, но този път с помощта на Куентин Тарантино. Резултатът беше епична холивудска приказка с много хумор, в която истинската история среща фантазията. Това се случи през 2019-а и „Имало едно време в Холивуд“ направи годината много по-приятна. Както за нас, така и за участниците в него. В момента Лео Ди Каприо работи по пет проекта, като в единия ще изиграе бившият вицепрезидент на САЩ Теодор Рузвелт, а в другия зловещия сериен убиец д-р Х.Х. Холмс.

филми с Ди Каприо

Леонардо Ди Каприо е от онези секси бунтари, които променят хода на кино историята. От нахалното момченце, което Клеър Дейнс и досега казва, че не харесва, защото е бил пълен простак по време на снимките на „Ромео+Жулиета“, до най-добрия приятел на Кейт Уинслет след „Титаник“, Ди Каприо има много лица. Малко момче от италианско-германски произход, родено в Ел Ей и кръстено на един от майсторите в изкуството, Лео е конвенционален и сложен, точно като персонажите, които обича да играе. Първата ви среща с него със сигурност е била в „Защо тъгува Гилбърт Грейп?“ – разплакващата и унищожаваща драма на Ласе Халстрьом. И това сигурно е най-добрият начин на един зрител за се запознае с младия Лео. Преди това той участва в няколко телевизионни продукции с малки роли. Но „Защо тъгува Гилбърт Грейп?“ е филмът, който го показва по начина, по който ДиКаприо вече е решил, че иска да изглежда в очите на света – като пунктуален, прецизен и сложен актьор.

Леонардо Ди Каприо става актьор още преди да е навършил пълнолетие. Още като дете има малки роли в сериали, а на 16 играе в епизоди на сериалите „Санта Барбара“ и „Розан“. По-късно е в една от основните роли в ситкома Growing pains и заедно с част от каста снима комедията „Критърси 3“. Малко след като прави „Животът на момчето“, където е на 19, снима и филмът, който го поставя във светлината на прожекторите – „Защо тъгува Гилбърт Грейп?“ Филмът му носи номинация за „Оскар“ и „Златен глобус“, и дава старт на кариерата му.

Себеоценката

В едно свое интервю Лео казва: „За мен два са филмите, които са отговорни за израстването ми като актьор. „Животът на момчето“, първият ми голям игрален филм. Бях току-що дошъл в киното от света на телевизията, гледах Робърт де Ниро на снимачната площадка. Това е просто съвсем различна динамика, цял различен свят, който ме оформи завинаги. Вторият път, когато се почувствах като зрял в индустрията, беше в „Авиаторът“. Филм, който развивах в продължение на десетилетие и бях обсебен от това да играя Хауърд Хюз, а след като почти принудих Мартин Скорсезе, получих възможността до го режисирам. И тогава беше първият път, в който наистина се почувствах като признат продуцент, освен това допълнително бях актьор и ключова част от целия проект, а не просто наемен актьор. Това са двете повратни точки в киното за мен.“

Лео и Кейт

След като прескача краткия си тийн период, Лео пораства някак бързо и неусетно. Докато Клеър Дейнс не може да го гледа след общия им филм – „Ромео+Жулиета“, а Кейт Уинслет го счита за най-добрия си приятел и най-великолепния мъж, който е срещала, Лео отново прави някаква магия и се озовава при големите и силни имена в киното. Това се случва след „Плажът“ на Дани Бойл. Веднага след него Лео захвърля цигарите и леко раздърпания 90-арски вид, облича костюма и започва да спасява китове. И отново го прави с класа, със стил, без да си изцапа костюма или да си разлее питието. С минаването на годините Лео става по-бурен в личния си живот и по-обран в професионалния. Той страни от шума, от суетата и избира внимателно продукцията, в която да се появи. И режисьорите, по примера на Кристофър Нолан, в чийто „Генезис“ Ди Каприо е великолепен, го чака няколко години, за да се освободи за ролята. В кариерата си до момента ДиКаприо може да се похвали, че е един от актьорите работили с най-много качествени режисьори на глава от населението. Във филмографията му фигурират имената на Скорсезе, Нолан, Спилбърг, Тарантино, Ридли Скот и Иняриту. Последният му печели така чакания „Оскар“.

Пътят му в Академията

Аферата на Ди Каприо с Академията, започва още през 1994-а, когато го номинират за „Защо тъгува Гилбърт Грейп?“. Той е най-младият номиниран в своята категория и губи от Томи Лий Джоунс. Оттам насетне Лео получава още пет номинации. Следващата след 1994-а е десет години по-късно – през 2005-а, когато е номиниран за ролята си на Хауърд Хюз в „Авиатора“, а през 2007-а за „Кървав диамант“. Трябва да минат още седем години и безобразно добри изпълнения на Лео, като тези в „Мрежа от лъжи“ на Ридли Скот, „Пътят на промените“ на Сам Мендес, където играе за втори път с Кейт Уинслет, филми като „Джей Едгар“ и „Джанго без окови“ на Тарантино, за да може Академията да го номинира пак. Годината е 2014-а, филмът е „Вълкът от Уолстрийт“, а Лео е като ураган от похот и лудост в ролята на Джордан Бредфорд. Което му носи „Златен глобус“. Оскара губи от Матю Макконъхи. Но всеки, който обича доброто кино е разбрал нещо много важно, още преди онези, които дават награди да го схванат. А именно, че Леонардо Ди Каприо е истински майстор.

Почерпете се с няколко негови роли, дирижирани от няколко чудесни режисьора.

Вълкът от Уолстрийт

Филмът, за който Ди Каприо определено заслужаваше „Оскар“, но се размина злополучно с него. И все пак, един от най-добрите нови филми на Скорсезе ни показва превъплъщението на Ди Каприо в ролята на брокера и спекулант Джордан Белфорд. Изпълнението му е зашеметяващо, че със сигурност месеци след като сте гледали филма, ще се сещате за него.

Вълкът от Уолстрийд

Хвани ме, ако можеш

В този великолепен и напрегнат филм на Стивън Спилбърг, базиран на реални събития, Ди Каприо играе фалшификатора Франк Абагнейл. За много хора е шокиращо, но Франк е истински, съществуващ човек, пътуващ из страната и въплъщаващ се в различни роли. Още преди да навърши 19 години Франк успешно открадва няколко милиона долара, влизайки успешно в ролите на самолетен пилот, доктор, адвокат и прокурор. Възможността да влезе в различни образи е чудесен шанс за ДиКаприо и той се справя прецизно, като хирург.

Хвани ме ако можеш

Авиаторът

Може би единственият друг актьор, който Мартин Скорсезе обича почти толкова, колкото обича Де Ниро е Ди Каприо. Общото между тях е, че и двамата са страшно талантливи. В „Авиаторът“ Лео отново играе реален човек – магната Хауърд Хюз. От новаторските идеи до лудостта, Ди Каприо показва диапазон от емоции, като никой друг. Чудесна драма, която според самия него го е оформила като сериозния актьор, какъвто е днес.

Джанго без окови

Най-успешният от комерсиална гледна точка филм на Куентин Тарантино и седми в неговата режисьорска кариера, може да се похвали с няколко неща. Едно от тях е изпълнението на Ди Каприо в ролята на злия Калвин Канди. Кой би повярвал, че това миловидно лице може да бъде въплъщение на злото? Очевидно Тарантино, защото изборът му е безупречен. Леонардо също.

Гледайте качествено кино в Neterra.TV+

Коментари

Сподели
Открих писането, когато бях в гимназията. Четенето, когато бях на 5 години. Киното ме откри някъде между двете. Към тях добавяме котки, пътувания, бързо каране на коли и безобразно дърдорене. Заради последното аз и още двама мои колеги имаме подкаст за кино „Тихо, филмът започва“ в webcafe.bg. За останалите си страсти има различни платформи. Тази тук е една от тях. Надявам се да ви бъде толкова интересно, колкото и на мен.
Leave a Comment

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Privacy Overview

This website uses cookies so that we can provide you with the best user experience possible. Cookie information is stored in your browser and performs functions such as recognising you when you return to our website and helping our team to understand which sections of the website you find most interesting and useful.