Паралелни майки и още доза Педро Алмодовар. За осми път Педро Алмодовар работи с една от любимите си актриси и една от музите си, както я нарича – Пенелопе Крус. Испанският режисьор отново обръща поглед към една от любимите си теми, които често се появяват в неговите филми – образа на майката, ролята на майката и майката като символ въобще.
„Паралелни майки“ идва година след късометражния „Човешкият глас“ и две след „Болка и величие“, в който Алмодовар влага много биографични елементи. Филмът разказва за две жени от различни поколения, които се оказват свързани след съвместното си пребиваване в родилното отделение. Те се озовават в мадридската болница при съвсем различни обстоятелства – при едната е случайност, при другата – травма. А тайната, криеща истината за връзката между Джанис и Ана (в ролите Пенелопе Крус и Милена Смит), е завладяваща история за дълбока травма в историята на Испания.
Ако сте изпуснали „Паралелни майки“ на Киномания, може да го намерите в избрани кина от 10.12. А иначе ние ви предлагаме още от майстора на испанската мелодрама и едни от най-добрите му филми, които да гледате.
Жени на ръба на нервната криза
Ситуиран почти като пиеса в един апартамент, този неостаряващ разкош на седмото изкуство, разказва историята на Пепа. Тя е неуспяла актриса, която е принудена да се препитава от скучни телевизионни реклами и дублаж на чуждестранни филми. Когато нейният любовник Иван я зарязва брутално, тя открива, че нейният живот и този на хората около нея потъва в шарен водовъртеж от неконтролируеми емоции и гротескни случки. Скоро фактът, че е била зарязана започва да избледнява, заради шокиращото откритие, че най-добрата й приятелка Кандела живее с известен терорист. Много жени, един апартамент и страст, викове и обрати.
Ела, завържи ме
Педро Алмодовар обича да разказва за няколко неща – за жени, за секс и за насилие. Само той може, по един чувствен и напрегнат начин, да представи болната мания на един мъж към една жена като еротика. И го прави. Още през 1989-а с безобразния „Ела, завържи ме!“. Във филма няма много секс, но пък има връзване, колкото ви се иска. Антонио Бандерас играе задръстен луд мъж, който е влюбен в порно звезда, която пленява и връзва в дома си с ясната идея, че по този начин ще я накара да се влюби и омъжи за него. Смеска между бондидж и „Колекционерът“ на Джон Фаулз, „Ела, завържи ме!“ е пламенно удоволствие за болната страст и въжетата.
Кика
Луд, объркан и скандален по един испански начин. Филмът на Алмодовар разказва за младата козметичка Кика, която е повикана в жилището на Никола – американски писател, за да гримира трупа на доведения му син Рамон. Рамон не е мъртъв и се свестява след внимателните действия на Кика. Поради тази странна случка или може би въпреки нея, Кика и Рамон се влюбват и започват да живеят заедно. Обаче тонове пречещи мелодраматични обстоятелства им се струват на главите. Доведеният баща Никола, една подозрителна смърт и натрапчивият интерес на таблоидите към семейството. „Кика“ е поредица на злополучия и свръхдоза мелодрама, която влиза бързо, забавно и няма да ви остави безразлични.
Всичко за майка ми
Може и да не сте гледали нищо от Алмодовар, но сте чували за този филм. Той прави Педро световна звезда и му носи „Оскар“ за чуждоезичен филм. Филмът рисува интимен портрет на майката и на жената въобще. Алмодовар казва: „Жената е и майка, и актриса, и светица, и грешница. Във всеки мъж живее по една жена…“ И този филм представя думите му по най-прекрасния начин. Няма да ви разваляме удоволствие с разказ за сюжета. Просто го вижте.
Говори с нея
След появата на „Всичко за майка ми“ Педро Алмодовар влиза в златна серия. Три години след успеха му на Оскарите той пуска „Говори с нея“. Филм за двама мъже, две жени и две любовни истории, които просто не могат да се случат. Педро Алмодовар твърди, че в основата на историята разказана в “Жени на ръба на нервна криза” стои отсъствието на един мъж. А ето че сега, в същността си, “Говори с нея” разказва за отсъствието на една жена. Или на две. И в двата случая става дума за невъзможното общуване между мъжете и жените. И за болката, която тази неосъществена връзка поражда.
Лошо възпитание
Заобиколен от жени, женска енергия и образа на жената във всичките й форми, Алмодовар за първи път оставя тази тематика, за да направи един много по-личен филм. Това е филмът „Лошо възпитание“. Филмът е изцяло мъжки и е със силна автобиографична нотка. Годината е 1980. Енрике Годед, филмов продуцент и режисьор, търси своя нов проект. Игнасио Родригес, начинаещ сценарист и първото любовно увлечение на Енрике от католическото училище, се завръща неочаквано след 16 години с текст, който ще даде вдъхновение на режисьора да работи. Героите от сценария проговарят миналото на героите на филма. Онези дни от училище, когато отец Маноло е прелъстявал момчетата, брутално. Игнасио, който е първата жертва, пораства като Захара, травестит, който работи по клубовете и заедно с шумната си дружка Пака изнудват свещеника. Енрике решава да заснеме сценария с Игнасио в главната роля. Тогава реалността и фикцията се смесват.
Кожата, в която живея
Педро Алмодовар адаптира френския роман „Тарантула“. От една почти болезнена хорър история, сътворява филм, който повече прилича на слънчева Испания с мрачни краски. Историята проследява доктор Роберт Ледгард, който се оказва болезнено, психопатично обсебен от идеята за модификацията, пълното преобразуване и подобряване на човешкото тяло. Животът на този изтъкнат лекар е низ от нерадостни събития. Първо, красивата му жена, в която е безумно влюбен, забягва с дребен престъпник и получава ужасяващи изгаряния в автомобилна катастрофа. Оцеляла, но с изгаряния, тя се самоубива. Същото се случва и с дъщеря му. Поради тези ситуации и без това мрачният д-р Ледгард пристъпва към най-крайната си идея, с което пък слага начало на истинската завръзка на филма. Антонио Бандерас и Педро Алмодовар се събират отново като тандем в този филм, в който ужасът и мрачната естетика са в контраст с меките цветове и най-красивите тонове на испанското кино.
Завръщане
Завършваме нашата Алмодовар селекция с една разкошна комедия, която бележи и завръщането на съюза Пенелопе Крус-Педро Алмодовар. За „Завръщане“ режисьорът казва: „Това е филм, който отбелязва няколко завръщания за мен в личен план. Завърнах се към комедията. Завърнах се към женските истории, завърнах се в Ла Манча… Работя отново с Пенелопе Крус, Лола Дуеняс и Чус Лампреаве, както и с Кармен Маура след 17 години прекъсване. Завърнах се към майчинството като източник на живот и на измислици.“ „Завръщане“ разказва с хумор и тъга историята на три поколения жени, изправени пред очакваните и неочаквани предизвикателства на живота и ежедневието. Филмът разбива клишетата за мрачната страна на Испания и показва една светла, спонтанна, смешна и справедлива нейна страна. „Не се научих да приемам смъртта. Никога не съм я разбирал. За първи път си мисля, че бих могъл да я погледна без страх, но все още без да я приемам напълно. Като че ли започвам да осъзнавам идеята, поради която тя съществува.“
Ако ви се гледат филми, получили своето вдъхновение за създаването си от истински, реални престъпления, може да четете ТУК.
Коментари