Пием за теб, Тарантино!

Пием за теб, Тарантино! Стилът му е толкова ярък, че едва ли има човек, който да не знае името му и да не познае филмите му. Огромни, почти театрални количества кръв, мощен разпознаваем и кънтящ саундтрак, в който поп и рок музиката от близкото минало са в съвършена симбиоза, навързан синтетичен сюжет и динамичен диалог. Марката с име Куентин Тарантино навършва 58 години на 27 март 2021г., а твори от близо 30. Та, пием за теб, Тарантино!

Тарантино и началото

Тарантино дебютира с гръм и трясък на фестивала Сънданс в началото на 90-те с  филма „Глутница кучета”. Глутницата обира овациите в Сънданс и поставя на картата името на своя създател. Преди него режисьорът прави един късометражен филм, който така и не довършва. Лентата е „My Best Friend’s Birthday“, за чийто сценарий наскоро се писа, че е изгорял безвъзвратно. „Глутница кучета” е дебютният събирателен образ, който ще покаже на света кой и какво е Куентин Тарантино. За Тарантино всичко има смисъл. Всеки детайл е важен. Много важен. Ако внимателно следите връзките, ще откриете, че такива съществуват във всеки негов филм, както и в годините между отделните му творби. В това няма нищо чудно. Все пак творецът е известен и с това, че е един от най-умните кино творци на нашето време с IQ 160.

Тарантино и кучетата

„Глутница кучета“ прави Тарантино рокзвезда. Младият режисьор работи в индустрията и се опитва да пробие, като пише купчини сценарии за кой ли не, с идеята, че един ден ще направи собствен филм. В едно свое интервю по онова време разказва, че когато дал на свой приятел продуцент и режисьор сценария на криминалната кървава баня, той веднага му предложил режисьор, който може да го направи. Но Тарантино отговорил: „Не, човече, този филм ще го снимам аз.“

Минава известно време. Тарантино едва събира пари. Кани Харви Кайтел, който става и ко-продуцент и „Глутница кучета“ поема по дългия път към големия екран. Тарантино има толкова малко пари, които използва за камери, кръв и помещения, че актьорите носят част от домашните си дрехи в повечето сцени. Крис Пен го прави от самото начало до самия финал. Нито един от актьорския състав обаче не съжалява и за секунда, че е подписал сделката. Само Тарантино може да направи предложение за малко пари, на което не може да откажеш!

Тарантино и криминалето

„Глутница кучета“ обагря в кръв и псувни пътя на Тарантино към Холивуд и бележи яркото начало на чудесното му творчество. Само две години след това се появява и филмът, който запечатва името на Тарантино за вечни времена. Това е „Криминале”. „Криминале” и до днес се смята за най-добрия шедьовър на своя автор. Само година след излизането си той вече е наречен „култов”, а днес може да го откриете в Топ 20 на най-великите филми на всички времена.

Тарантино и филмите му

След началото, поставено от „Глутница кучета“ и „Криминале“, Тарантино развива двете си филмови вселени, както ги нарича самият той – „истинският свят“ и „филмовата вселена“. В една от двете може да откриете всичките му филми. В първата влизат заглавия като „Истински романс”, „Криминале”, „Разходка смърт”, „Гадни копилета”, „Джанго без окови”,Омразната осморка”, „Имало едно време в Холивуд“, а във втората – „Убийци по рождение”, „От здрач до зори” и „Убий Бил”.

Тарантино и творчеството му

Творчеството на Тарантино е еклектика. По някакъв необикновен и непонятен за много хора начин, то успява да обедини в себе си неща, които на пръв поглед не могат да си съжителстват. До простащината имаме интелектуално просветление, до псувните имаме божествено цитиране, евтиният булеварден жанр – какъвто виждаме най-ярко в „Криминале” – се смесва със сложната символика и фрагментарна структура на разказване. Освен, че трябва да си умен, за да правиш такова кино, трябва и да си умен, за да го гледаш. Има зрители, които така и не могат да преодолеят кръвта и псувните, за да видят слоевете творчество отдолу. И в това е чарът на Тарантино.

Всеки ден с филм на Тарантино е един по-добър ден. Така че, шапки долу и наздраве за него и изящните му кървави разкази на голям екран.

Ако искате да научите повече и за друг рожденик от миналия месец, вижте кой е той тук.

Коментари

Сподели
Открих писането, когато бях в гимназията. Четенето, когато бях на 5 години. Киното ме откри някъде между двете. Към тях добавяме котки, пътувания, бързо каране на коли и безобразно дърдорене. Заради последното аз и още двама мои колеги имаме подкаст за кино „Тихо, филмът започва“ в webcafe.bg. За останалите си страсти има различни платформи. Тази тук е една от тях. Надявам се да ви бъде толкова интересно, колкото и на мен.
Leave a Comment

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *