Пием за теб, Тарантино!

Пием за теб, Тарантино! Стилът му е толкова ярък, че едва ли има човек, който да не знае името му и да не познае филмите му. Огромни, почти театрални количества кръв, мощен разпознаваем и кънтящ саундтрак, в който поп и рок музиката от близкото минало са в съвършена симбиоза, навързан синтетичен сюжет и динамичен диалог. Марката с име Куентин Тарантино навършва 58 години на 27 март 2021г., а твори от близо 30. Та, пием за теб, Тарантино!

Тарантино и началото

Тарантино дебютира с гръм и трясък на фестивала Сънданс в началото на 90-те с  филма „Глутница кучета”. Глутницата обира овациите в Сънданс и поставя на картата името на своя създател. Преди него режисьорът прави един късометражен филм, който така и не довършва. Лентата е „My Best Friend’s Birthday“, за чийто сценарий наскоро се писа, че е изгорял безвъзвратно. „Глутница кучета” е дебютният събирателен образ, който ще покаже на света кой и какво е Куентин Тарантино. За Тарантино всичко има смисъл. Всеки детайл е важен. Много важен. Ако внимателно следите връзките, ще откриете, че такива съществуват във всеки негов филм, както и в годините между отделните му творби. В това няма нищо чудно. Все пак творецът е известен и с това, че е един от най-умните кино творци на нашето време с IQ 160.

Тарантино и кучетата

„Глутница кучета“ прави Тарантино рокзвезда. Младият режисьор работи в индустрията и се опитва да пробие, като пише купчини сценарии за кой ли не, с идеята, че един ден ще направи собствен филм. В едно свое интервю по онова време разказва, че когато дал на свой приятел продуцент и режисьор сценария на криминалната кървава баня, той веднага му предложил режисьор, който може да го направи. Но Тарантино отговорил: „Не, човече, този филм ще го снимам аз.“

Минава известно време. Тарантино едва събира пари. Кани Харви Кайтел, който става и ко-продуцент и „Глутница кучета“ поема по дългия път към големия екран. Тарантино има толкова малко пари, които използва за камери, кръв и помещения, че актьорите носят част от домашните си дрехи в повечето сцени. Крис Пен го прави от самото начало до самия финал. Нито един от актьорския състав обаче не съжалява и за секунда, че е подписал сделката. Само Тарантино може да направи предложение за малко пари, на което не може да откажеш!

Тарантино и криминалето

„Глутница кучета“ обагря в кръв и псувни пътя на Тарантино към Холивуд и бележи яркото начало на чудесното му творчество. Само две години след това се появява и филмът, който запечатва името на Тарантино за вечни времена. Това е „Криминале”. „Криминале” и до днес се смята за най-добрия шедьовър на своя автор. Само година след излизането си той вече е наречен „култов”, а днес може да го откриете в Топ 20 на най-великите филми на всички времена.

Тарантино и филмите му

След началото, поставено от „Глутница кучета“ и „Криминале“, Тарантино развива двете си филмови вселени, както ги нарича самият той – „истинският свят“ и „филмовата вселена“. В една от двете може да откриете всичките му филми. В първата влизат заглавия като „Истински романс”, „Криминале”, „Разходка смърт”, „Гадни копилета”, „Джанго без окови”,Омразната осморка”, „Имало едно време в Холивуд“, а във втората – „Убийци по рождение”, „От здрач до зори” и „Убий Бил”.

Тарантино и творчеството му

Творчеството на Тарантино е еклектика. По някакъв необикновен и непонятен за много хора начин, то успява да обедини в себе си неща, които на пръв поглед не могат да си съжителстват. До простащината имаме интелектуално просветление, до псувните имаме божествено цитиране, евтиният булеварден жанр – какъвто виждаме най-ярко в „Криминале” – се смесва със сложната символика и фрагментарна структура на разказване. Освен, че трябва да си умен, за да правиш такова кино, трябва и да си умен, за да го гледаш. Има зрители, които така и не могат да преодолеят кръвта и псувните, за да видят слоевете творчество отдолу. И в това е чарът на Тарантино.

Всеки ден с филм на Тарантино е един по-добър ден. Така че, шапки долу и наздраве за него и изящните му кървави разкази на голям екран.

Ако искате да научите повече и за друг рожденик от миналия месец, вижте кой е той тук.

Коментари

Сподели
Открих писането, когато бях в гимназията. Четенето, когато бях на 5 години. Киното ме откри някъде между двете. Към тях добавяме котки, пътувания, бързо каране на коли и безобразно дърдорене. Заради последното аз и още двама мои колеги имаме подкаст за кино „Тихо, филмът започва“ в webcafe.bg. За останалите си страсти има различни платформи. Тази тук е една от тях. Надявам се да ви бъде толкова интересно, колкото и на мен.
Leave a Comment

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Privacy Overview

This website uses cookies so that we can provide you with the best user experience possible. Cookie information is stored in your browser and performs functions such as recognising you when you return to our website and helping our team to understand which sections of the website you find most interesting and useful.