Когато Кенет Брана решава да направи филма „Белфаст“ са минали години, откакто последно си е бил вкъщи. В Белфаст – столицата на Северна Ирландия. Той и семейството му напускат града през 1969-а, за да избягат от насилието, което залива улиците в онези години. Така наречените „The Troubles“, наречени у нас като „Смутни времена“. Това е конфликтът между католици и протестанти, който се разраства и води до размирици. И който продължава много години.
Кенет Брана и детството
Брана и семейството му се местят в Лондон. Там той пораства и се обръща към актьорството и режисурата. Стъпва в Белфаст за първи път след онова заминаване през 1969-а чак през 2011-а. Вече е голям и е един от най-известните сценични и екранни актьори на своето поколение. Стъпвайки в родния си град той открива, че улиците от детството му са били разрушени. „Както баба ми би казала, усещах как тези спомени ги запълват.“
Погребвайки спомените отново, Брана прекара следващото десетилетие, режисирайки и участвайки в някои от най-големите блокбъстъри – „Тор“, „Джак Райън: Shadow Recruit“, „Дюнкерк“, „Тенет“, „Убийство в Ориент Експрес“. През цялото време подхранва суровите емоции от последното си завръщане у дома. Мисли дълго, отново и отново за истории от миналото му, за семейството му и за онова лято, което променя живота му завинаги.
„Не можех да се измъкна от усещането, че имам незавършена работа с това място… Винаги ме дърпаше назад. Когато се върнах през 2011 година, сякаш у мен все още имаше някаква криза на идентичността, която не съм успял да разреша. Ирландците като цяло разчитат и определят голяма част от себе си на базата на дома и мястото, където са родени. За мен това чувство трябваше да бъде канализирано по някакъв начин. Мисля, че създаването на този филм бе моят шанс да се прибера вкъщи по един по-честен начин.”
Кенет Брана и актьорите
Кенет превъплъщава по-младото си аз в актьор Джуд Хил. Катрина Балф и Джейми Дорнан (интервю с актьора) стават младите му родители. Киърън Хайндс играе дядо му. А дългогодишната му приятелка Джуди Денч (интервю с актрисата) става баба му. По този начин Брана се връща към собствените си спомени за лятото на 1969-та. Резултатът по всеобщо мнение е една прочувствена, вдъхновяваща семейна драма, примесена с политически събития. А всичко това е пречупено през детския поглед на малкия Бъди.
„Белфаст“ предлага малко наивен, но много емоционален поглед към войната в Северна Ирландия. То е и своеобразно любовно писмо до града, за който Брана казва, че „го е отгледал“. Интересен факт е, че всички актьори във филма са ирландци. Нещо, на което Кенет Брана много държи! Изключение прави само Джуди Денч, за която казва, че освен, че е брилянтна актриса и негова приятелка, наистина напомня на баба му. Така, „Белфаст“ е поставен и работата по него започва. А на финала резултатът е ясен.
Кенет Брана и наградите
„Белфаст“ се кичи с награди като девойка на пролет. Филмът има „Златен глобус“ за сценарий, получи три статуетки от Critics’ Choice Awards, взе награда БАФТА за най-добър британски филм и е един от филмите на тазгодишните Оскари с цели 7 номинации. Последното прави Кенет Брана един от най-номинираните актьори в различни категории – тази година има 8 номинация за „Оскар“. Като самият Брана грабна отличието за „Най-добър сценарии“, абсолютно заслужено. Може би нищо от това нямаше да се случи, ако Кенет Брана не се бе върнал в Белфаст преди години и не бе седнал да разсъждава за миналото си.
„По времето, когато започна пандемията и дойде първият локдаун, имах това усещането колко ценно е времето. Вече не знаем какво носи бъдещето. Наближавах 60 и изведнъж почувствах, че нямам друг избор, освен да се опитам да разкажа тази история.“
Кенет Брана и снимките
Заснет в абсолютно черно и бяло, „Белфаст“ избухва в цвят, само когато малкият Бъди гледа някой филм. Тези спомени все още са едни от най-живите от детството на Брана. Те са онзи момент, в който той знае, че се е влюбил. В едно изкуство, което по-късно ще стане част от неговия живот.
„Киното промени живота ми. Е, не знаех, че се случва по това време. Ходенето на кино бе ритуал за мен в Белфаст. Кината бяха онези храмове, пълни с пуканки и лимонада, с големи екрани със силен звук. И историите, които бяха пълни с цвят и ме потапяха в места и ме срещаха с хора, които никога не бях виждал преди. Тази връзка с разказването на истории бе много критична за мен и ме ангажираше напълно. Киното ме взриви. Струва ми се, че когато започна насилието в Ирландия, това бе моят начин да се опитам да го разбера.“
Кенет Брана и музиката
За Брана няма по-добър начин да обобщи емоцията от спомените, освен чрез музиката. Преминава през колекцията си от записи, за да намери идеалната песен за всяка сцена. Една ранна версия на филма включва дузина различни изпълнители от онова време. Веднага щом започва да слуша албумите на Ван Морисън от 60-те, разбира, че е намерил соловия глас, от който Белфаст се нуждае.
„Този човек пееше, цитирайки имената на улиците в Белфаст. Беше нещо като радикален културен посланик на града. Гласът му бе много особен. Бе толкова голяма част от душата на града, че музиката му като основен фон, бе най-правилното усещане.”
Решавайки да стигне още по-далеч, Кенет Брана изпраща на Ван Морисън ранна версия на сценария на „Белфаст“ с въпроса дали има интерес да напише нещо ново за филма. Три седмици по-късно получава песента Down To Joy. Песента влиза във филма и получава номинация за „Оскар“ в категория „Най-добра оригинална песен“.
Кенет Брана и миналото
След като филмът е заснет и тръгва по кината, идва въпросът как правенето на „Белфаст“ влияе и променя връзката на Кенет Брана със собственото му минало. Историята му е личното му пътуване обратно към лятото на 1969-а. Това ясно се вижда и от деня, в който се разхожда из останките на квартала от детството си през 2011-а. Прозира и в деня, в който се осмелява за първи път да покаже сценария на брат си и сестра си. Тя е негов личен катарзис и начин да разбере жертвите, които родителите му правят по това време.
„След написването и заснемането на „Белфаст“ възхищението към родителите ми се засили. Тяхната смелост е била пословична. Знаете ли, когато направих филма, осъзнах, че всъщност никога не сме говорили за тези събития като семейство. Не сме обсъждали какво е означавало това насилие и колко трудно е било да си тръгнем от Белфаст. Вярвам, че жертвата е била огромна за тях. Белфаст бе мястото, което обичаха. Това бе средата и семейството, в което се чувстваха сигурни. Като погледна сега назад, започвам да си мисля как това се е отразило на сърцата им. Родителите ми трябваше да платят голяма цена, от която никога не се възстановиха. Мисля, че те чувстваха тази раздяла през цялото време. Иска ми се да можеха днес да са живи, за да видят този филм… Може би щеше да им даде друга гледна точка, която да им помогне да оценят саможертвата, която са направили.”
Да се помириш с миналото е един от важните уроци в живота. А Кенет Брана го прави, както само той умее – с филм.
Може би знаете, а може и да не, но сър Кенет Брана е голям фен на Агата Кристи. Ето затова ви предлагаме да разгледате статията ни за тази забележителна писателка.
Коментари