Лятото идва с привкус на дълги дни, дълги нощи и разбира се, много, мощно, пищно и дълго комерсиално кино. Много хора смятат, че лятното кино е тотална загуба на време. Филми, забулени в големи ефекти, с лоши сюжети, но за сметка на това огромни бюджети, които имат за цел да изкарат още повече пари.
И понякога това е така… Но всички ние познаваме добрите, ярки и отличаващи се изключения.
Горещите дни бележат своето начало, а с тях идват и дългите нощи. Ако няма с кого да ги прекарате, то винаги може да се задоволите с доброто старо седмо изкуство. То предлага изобилие от по-красиви жени, по-стегнати мъже, по-жежки плажове и повече слънце. През годините на голям екран са минали хиляди филми, в които лятото, ако не основен персонаж, то е било поне приятен фон на някоя случка.
В този жежки месец ние ви препоръчваме няколко чудесни филма за лято, със лято и на фона на летни пейзажи, които може да откриете във филмотеката на NeterraTV+. Налазвайте!
Лято 85
Номиниран за наградата „Сезар“ в една купчина категории за миналата година, последният филм на младото и лошо момче на френското кино – разкошния Франсоа Озон, ще ви впечатли с две неща – разкошни гледки, дълбоки отношения и изненадващи обрати още преди да сте стигнали до финала.
Ако не познавате творчеството на Франсоа Озон, който е безспорен майстор на елегантната провокация и едно от най-ярките имена на модерната френска кинематография, то препоръчваме „Осем жени“, „Басейнът“ и „Франц“. Този път режисьорът е заложил на адаптация по романа на Ейдън Чембърс „Танцувай на гроба ми“ (Dance on my Grave). За какво може да мечтаеш, ако си на 16 години и се намираш в морски курорт в Нормандия през 80-те? Може би за най-добър приятел? Тийнейджърско споразумение за цял живот? Приключения с лодка или мотор? Живот с главоломна скорост?
Е, някои си мечтаят за смърт. Защото не могат да получат по-голям ритник от смъртта. Тази история разказва как едно момче пораства вътре в себе си и всичко започва през едно лято. „Лято 85“ е вещо композирана младежка драма, проследяваща историята на едно съзряване. Мъдър, суров, носталгично красив разказ за първата любов и загубата, който не оставя зрителя равнодушен.
На плажа Чезъл
Ако съществува автор, който може със стържещ ужас, спокоен тон и плавно, като паяжина, разстилащ се сюжет, да разлисти пред очите ви неочаквана история, то този автор ще да е Иън Макюън. Почти всеки роман на Макюън може да бъде превърнат в кино. Майстор на психологическите образи, на тънките метафори, на богато изградения свят и на неочакваните обрати.
Препоръчваме „Изкупление“, „Неумолима любов“ и „Почивка в чужбина“. А сега и „На плажа Чезъл“. Англия, 1962 година. Време, когато зрителите пушат в кината, жените не носят панталони, мъжете носят вратовръзки от ранна възраст, женят се млади, а писмата и новините пристигат с пощальони. Флорънс и Едуард са млади и влюбени, умни и талантливи, но с различен произход.
Флоранс е цигуларка от богато и претенциозно семейство, Едуард е беден студент. Любовта им е идилична и красива. Но настъпва денят на сватбата, а след нея предстои и меденият месец в луксозен хотел на плажа Чезъл. Двойката има различни представи за сексуална свобода и обществени порядки. Първата им брачна нощ е необикновена и съдбовна. Произходът и предразсъдъците се отразяват на интимността им. Първото желание, нетърпението и отвращението са изпитания между чисти души, в които всеки прави опити да промени себе си, но някои граници остават завинаги….
Ще се видим там горе
През 2018-а, фантастичната френска комедия с елементи на фентъзи – „Ще се видим там горе“, става големият победител на кино-литературния фестивал „Синелибри“. Книгата, на която е базиран със същото заглавие, дело на Пиер Льометр му носи награда „Гонкур“ през 2013-а. Ноември 1918 година.
Няколко дни преди Примирието войникът Едуар Перикур, талантлив художник, обезобразен на бойното поле, спасява живота на Албер Маяр, бивш счетоводител. Двамата мъже нямат нищо общо помежду си освен войната. След края на военната касапница двамата едва свързват двата края. Лейтенант Прадел пък, за да забогатее и направи ремонт на наследственото си имение, се възползва от държавните поръчки, за да пренася разпръснатите по полето мощи на войниците в държавни гробища, като при случай пълни ковчезите с пръст и дори с костите на германски войници.
Съдбите на тримата се преплитат, а покрай тях се появяват образите на сестрата и бащата на Едуар, на чаровното момиченце Луиз, на любимата на Албер… С няколко думи – не пропускайте!
Голата истина на група Жигули
Сигурни сме, че ако още не сте гледали „Голата истина за група Жигули“, то със сигурност искате да го направите. Със сигурност сте чували за филма. Чували сте за носталгията, за групата, за изпълненията. Ако има модерен български филм, който е летен, то това е този.
Действието, ситуирано в Бургас, разказва за стара българска рок група, която се събира след много години по молба на техен фен, който се оказва милионер и който е склонен да плати безбожна сума, за да види отново заедно любимците си. Направен с чувство за хумор и с носталгия по миналото време, „Голата истина за група Жигули“ застана на върхa в клacaциятa нa нaй-глeдaнитe бългaрcки прoдукции зa пocлeднитe 30 гoдини.
А вие може да гледате филма в удобството на дома си и дори на поканите приятели. А после да си пуснете и саундтрака, като част от песните на филма може да откриете онлайн и дори в Spotify. Автори на музиката са Георги Георгиев от „Остава“ и композиторът Петър Дундаков, от когото препоръчваме и мащабната музика от „Възвишение“. Песните изпълнява Ева Перчемлиева, вторият женски вокал е Марияна Добрева от група „Силует“, а цигулката, която ще чуете е на Михаела Ненова, също от „Силует“. Изобщо – летен филм, както си трябва.
Голямото плискане
Италианецът Лука Гуаданино прави втория си филм на английски, след „Аз съм любовта“, отново работейки с Тилда Суинтън. „Голямото плискане“ разказва за двойка – Мариан и Пол, които прекарват ваканцията си на малък отдалечен остров в Италия. Мариан, която е рокзвезда, се възстановява от операция на гърлото.
Всичко е мирно и спокойно. Докато не се появява техен приятел – бивше гадже на Мариан – с похотливата си дъщеря. Филмът е адаптация на френската класика „Басейнът“ от 1969-а с Роми Шнайдер и Ален Делон. Човек е способен на всичко и Ален Паж, автор на оригиналната история на „Басейнът“ и съответно – на „Голямото плискане“, знае това най-добре. И по-важното, знае как да го използва, за да разкаже интересната и леко плашеща история за група хора, събрани на едно място, които искат да се унищожат един друг, но вместо това похапват, пийват и се смеят. Като аристократи на война.
Младост
Паоло Сорентино прави прочит на друга своя любима тема – отиващата си младост. При това го прави като италианец. Така, както го е направил Фелини преди много години. „Младост“ на Паоло Сорентино е директна модерна адаптация на една от класиките на Федерико Фелини – 8 ½ . Ретроспекцията на един живот, черз пиковете и спадовете в него в случая на Сорентино е изпратен в летен курорт, където двама гиганти – Майкъл Кейн и Харви Кайтел, прекарват няколко дни.
Независимо дали харесвате Фелини или не, то прочита на неговото творчество от Сорентино е повече от добра идея. С фини нишки на ирония и сарказъм, със силно чувство на естетика и с великолепна дълбочина над теми вечни като живота, заключени сред красотата на курорти и лято, историите в „Младост“ ще ви докоснат истински. Повечеза филма в нашия блог тук.
Жадни сте за още кино – комбинирайте световни хитови заглавия в рамките на месечното предложение на Neterra.TV+
Neterra.TV+ | Свободата да избереш с какво да разнообразиш своята лятна вечер!
Коментари