В магическия свят на Уес Андерсън

Тази година съвсем в началото на май един от най-известните кино фантазьори навърши 52 години. Световете на фантазията и киното се срещат в творчеството на Уес Андерсън. Затова ние ви каним в света на Уес Андерсън… Не, че ни трябва причина, за да гледаме лудешките му филми отново и отново. 

Ако модерното кино можеше да има само един луд учен. Да има един човек, който да казва, че всичко, което може да си помислите ще да стане, да следва най-откачените идеи и да прави онези неща, за които другите казват, че няма как да станат, то този човек щеше да е Уес Андерсън.

Великолепният шантав тексасец прави филми от началото на 90-те години. Той е физическото и визуално въплъщение на думите, че „трябва да правиш кино, каквото сам искаш да гледаш“. Всички филми, които Андерсън прави е кино, каквото той иска да вижда, така както и ние. Уес Андерсън е като пакет с бонбони, който винаги крие изненади и те са все приятни.

Неговото кино е като неделя, която никога не свършва. Пълна с приключения и странности. Пълна с цветове, музика, рецепти и тайни послания. И най-вече – натъпкана до горе с качествена визия, чудесен сценарий, диалог и добри актьори.  

Уесли Уейлс Андерсън се ражда в топлия Хюстън, Тексас. Майка му е архитект, а баща му – ПР. Двамата се развеждат, докато Уес е още малък и по-късно той описва това като най-неприятното събитие в живота си, което впоследствие създава тенденция във филмите на режисьора – винаги някъде, някой персонаж търси одобрението от родителска фигура.

Животът в объркано семейство с три деца обаче създава и начина, по който Андерсън вижда света – цветен, странен и обагрен с проблемни роднини и други интриги.

Като изчезнали къпкейкове, например. Киното на Уес Андерсън е толкова специфично, че рядко някой се затруднява да го разпознае добре.  Затова ние ви даваме няколко визуални коза как да разпознаете негов филм, ако приемем, че до този момент не сте гледали нито един… 

Ето ви и няколко любопитни факта за него… 

• Уес Андерсън е истински любител на животните и те винаги присъстват под една или друга форма, някъде там – от опосуми, през котки, риби и най-често лисици. Само Уилям Уортън и Роалд Дал могат да кажат, че харесват рижите хищници повече от ненормалния режисьор. Често именно животните са и основна сюжетна линия.
• Предпочита блондинки пред брюнетки. Макар жена му – художничката Юман Малуф да е брюнетка. По-скоро би избрал рижо момиче пред тъмнокосо. Почти няма брюнетки в неговите филми или поне не  главните роли.
• Предпочита да е застинал в една друга ера, в която мъжете може и да са груби, но никога глупави, а жените могат да пушат без да им се прави забележка, че се случва все по-често.
  

• Киното му е цветно, многокамерно, музиката е силна, цветовете са ярки. Някъде някой прави беля. 

• Оуен Уилсън почти винаги участва в негов филм – дали като продуцент, съсценарист или актьор, но е там. Двамата са близки приятели.
• Снимал е няколко реклами и късометражни филми. Лично ние препоръчваме Hotel Chevalier с Натали Портман и Джейсън Шварцман.
• Снима, както игрални филми, така и анимационни такива. Предпочита така наречената stop motion анимация или анимация с кукли, чието движение се снима кадър по кадър. Често комбинира двете неща, най-ярък пример за това е „Гранд хотел Будапеща“.
• Работил е с жена си Юман Малуф по няколко проекта – единият е първата му кураторска изложба, която приключи миналата година (за нея малко по-надолу). Другите са филмите „В царството на пълнолунието“, „Фантастичния господин Фокс“, „Гранд хотел Будапеща“ и „Островът на кучетата“. На снимачната площадка на първия се запознават и стават двойка.
• Един от най-големите му фенове е Мартин Скорсезе, който го нарича „следващия Мартин Скорсезе“ в едно свое интервю. А любимият филм на Уес Андерсън пък е ужаса „Бебето на Розмари“, дело на Роман Полански. Забележете, че в главната роля е блондинка, а именно Миа Фароу.
• Голяма част от персонажите, които измисля са базирани на негови познати. А имената са на негови съученици. За пример във втория му филм „Колежът Ръшмор“ всеки един персонаж е наречен на негов съученик от гимназия St. John, където е учил. 

Киното и Уес Андерсън 

Още в колежа Уес Андерсън се насочва към правенето на забаление или ентъртеймънт, ако тази чуждица може да опише визуалното пиршество, което той показва. Тогава режисьорът пише късометражни филми и пиеси, които впоследствие снима с Оуен Уилсън, с когото стават приятели.  

Най-известният му късометражен филм е кримката Bottle Rocket, която може да откриете онлайн. Тя проследява дребната схема на двама приятели, които с помощта на трети, решават да извършат обир. Филмът отива на фестивала Sundance и печели много фенове, в това число и Мартин Скорсезе.  

Bottle Rocket или „Ракета в бутилка“,се сдобива и със своя пълнометражна версия три години след като дебютира на фестивала. Само две години по-късно се появява и Rushmore – първият известен филм на Уес Андерсън, в който той и Оуен Уилсън са сценаристи, Андерсън режисира, а Бил Мъри играе.

Това е първата афера на Бил Мъри с режисьора и двамата създават топла връзка, която продължава и до днес и Мъри е отличителен белег за филмите на Андерсън.   

Цветното, вкусно кино обаче открива режисьора чак с настъпването на новия век. Още в неговото начало се появява The Royal Tenenbaums или „Кланът Тененбаум“, който изстрелва Уес Андерсън в стратосферата на „режисьорите, които трябва да гледате“.

Списание Empire слага филма в „500-те най-добри заглавия в света“, а сценарият му носи първа номинация за „Оскар“. Естествено, че историята се върти, около проблемнно и странно семейство и неговия отсъстващ баща.   

В хумора и света на Уес Андерсън обаче няма мелодрама. Има цветове, крясаци, луди хора и любов.

Следват филмите „Морски живот със Стив Зису“ и „Дарджелин Лимитед“ – личният фаворит за фестивално кино на повечето хора.

Веднага след това, с встъпването на второто десетилетие на новия век, Уес Андерсън влиза в най-силния си период до момента и се превръща в това, което хората обичат да наричат отличителен режисьор.  

Серията е открита с „Фантастичният господин Фокс“ – анимирана адаптация по малката цветна книжка на великия Роалд Дал. Тяхната индиректна колаборация му носи втора номинация за „Оскар“.

Серията на Уес Андерсън в света на доброто кино продължава с „В царството на пълнолунието“, където любовната палава история на Сузи и Сам не е лъжица за всяка уста, но е редно да го опитате поне веднъж.

И завършва, разбира се, с „Гранд хотел Будапеща“. Голямелият шлем на Уес Андерсън от тези три филма, е абсолютно задължителен за всеки уважаващ себе си киноман.  

Препоръчваме и „Френския бюлетин“, както и „Островът на кучетата“ – втората анимация на Уес Андерсън, в която той прави „поклон“ към японското кино и Акира Куросава. 

Да се обича Уес Андерсън е близко само до начина, по който дете обича първата си силно пожелана играчка, както човек обича специалните хора, които му влизат под кожата. В този смисъл Уес Андерсън влиза под кожата ви още с първото гледане и остава там. Почти завинаги.

Един човек беше казал, че „Уес Андерсън отдавна не се подчинява на жанр в киното, защото самият той е жанр в киното“ и ние напълно се съгласяваме с тази фраза.