Фестивал за етнографско кино „ОКО“: погледни в душата на другите народи

Ако преди няколко години се беше случило така, че София бе приютила украински филмов фестивал, щеше да е интересно, безспорно. Днес обаче подобно събитие носи важна символика не само на фона на развитието на филмовата култура у нас, но и на фона на ужасната война в Украйна, която превърна живота на украинците в безкрайна трагедия.

Вероятно из софийските улици сте виждали стилния постер на Международния фестивал на етнографското кино „ОКО“ и още по-вероятно сте си задали въпроса какво е това събитие и защо не сте чували досега за него. Отговорът е, че това е украински фестивал, който представя филми за различните обичаи и традиции по света. По стечение на обстоятелствата тази година форумът се провежда в София и онлайн в Neterra.TV+ за всички, които биха искали да се запознаят с необичайните традиции в близки и далечни страни.

Етнографският фестивал „ОКО“ се провежда за четвърти път, но за първи път това се случва извън територията на Украйна. Разбира се, причината е войната, а според организаторите Тетяна Станева и Елена Рубашевска гостоприемството на българите им е дало увереност, че тук тяхната инициатива може да намери естествено продължение.

До 31 октомври в Neterra.TV+ ще можете да гледате някои от най-интересните документални филми от тазгодишния фестивал „ОКО“, а сега, разбира се, ще ви разкажем малко повече за тях.

Украинските филми

Започвам с представянето на украинските филми, които в Neterra.TV+ са три. Филмът, който откри фестивала, се казва „Живот на предела“ и е на режисьора Павло Пелешок. Това е разказ за войната в Украйна и показва безпощадната и грозна истина за причините за започването на военните действия. Разказа водят ветераните Павло Пелешок и Юрко Иванишин, които разсъждават над всичко, случило се на страната и сънародниците им от края на 2013 г. до днес. Двамата дори отиват на фронта като доброволци, посещават болници в Донбас и показват нагледно ужаса на войната.

„Място на силата“ пък е филм на една от организаторките на фестивала – Тетяна Станева, и разказва за българското село Криничне, намиращо се в Одеска област, Украйна. Историята на това село е преплетена с българската култура и фолклор, които се пазят от жителите на Криничне вече 200 години.

Третото украинско заглавие е „Вашият Васил“ на Свитлана Рудюк и Олександр Авшаров. Филмът разказва за Васил Стус, който иска да се занимава с литература и да бъде поет, но вместо това КПСС и съветските тайни служби го превръщат в дисидент.

Филмите от Балканите, представени на фестивала „Око“

В платформата Neterra.TV+ можете да гледате три филма от държави на Балканите. Започваме със заглавието от Румъния – „Редът на нещата“. Сюжетът: 90-годишният Александру все още обича да работи в градината си, да се шегува и да поправя часовници в ателието, което баща му е отворил през 1909 г. Онова, което живее с Александру обаче, е миналото му на политически затворник, което променя живота му завинаги.

Представител на турското документално кино е „Аркадашлох – проблем, който никого не занимава“ с режисьори Нилай Кълинч, Маркус Бауер и Александър Брюгер.

Филмът ни среща с Озгюр Кал, който е депортиран от Германия в Турция. Животът му не е лесен и той трудно успява да се интегрира в обществото. И все пак, Озгюр постига лична трансформация и в крайна сметка става собственик на семеен бизнес в Анталия. Сръбският „Ябълката не пада далеч от дървото“ на Боян Дакич пък ни представя обичаите на ромските сватби в Сърбия, случвали се преди близо 30 години в цяла Войводина, като кадрите са открити на стари VHS касетки.

Испания, Франция, Белгия, Италия

Разнообразието на Международния етнографски фестивал „ОКО“ е наистина впечатляващо. Доказателство за това са следващите четири филма, за които ще ви разкажа сега – водят се създадени от държави, които са близки териториално, но тематично заглавията са изключително различни. Италианският „Мъдрото магаре“ разказва за едно любопитно и необичайно музикално пътешествие из традициите, паметта и популярната култура на полуостров Саленто, който се намира на „токчето“ на ботуша на картата на Италия.

Филмът „Гюто“, макар да се води продукция на Белгия, всъщност ни пренася в манастира Гюто в Хималаите. На пътешествието тръгват режисьорката Филипа Кардосо и трите ѝ дъщери. Там те стават свидетели на безкрайните тантрически песнопения за медитация.

„Балика“ е заглавието от Испания, което обаче ни води в Катманду, за да се запознаем с Дипендра и Сушмита – двама тийнове, които живеят в местно сиропиталище. Те, както и всичките им приятели, са изоставени от семействата си и сега живеят своя живот по своите правила. Режисьори на филма са Айтор Санчес Смит и Ландер Ибаретксе.

Френският „В сърцата на живите“ е изключително емоционален филм на Мариел Дюкло. Продукцията ни води в гробището на краен квартал в Тулуза, в което се погребват бездомници. Доброволци организират погребенията за бездомните хора и се опитват да открият техни близки, които да ги изпратят в последния им път.

Най-отдалечените: САЩ, Финландия, Израел

Завършвам с трите филма от Финландия, Израел и САЩ. Да, на картата тези три страни са доста далеч една от друга, но заглавията, с които са представени във фестивала „ОКО“, са близки като емоция. Започвам със „Златната земя“ от Финландия. Режисьорът Инка Ахте ни среща с Мустафи, който е финландец от сомалийски произход. Той разбира, че земята на Сомалийския полуостров е богата на злато и мед, затова решава да замине от Финландия и да отиде в Сомалиленд.

Американският „Остава само гоненето“ на режисьора Брайън Лиу пък ни запознава с традиционното гонене на добитък в Хайууд, Монтана, което се случва от 1912 г. Хората, които все още следват този ритуал и го пазят като ценна местна традиция, се борят за него, докато светът около тях неизбежно се модернизира и променя.

Последното заглавие от Международния етнографски фестивал „ОКО“, което може да бъде гледано в Neterra.TV+, е израелският филм „Самаряните: Библейският народ“ на Моше Алафи. Както става ясно от заглавието, тук документалният разказ ще ни срещне с етнорелигиозната група Самаряни, които се борят за запазването на вярата и езика си от изчезване.

В Neterra.TV+ можете да гледате и много късометражни филми с етнографска тематика

Както сами разбирате, възможността фестивалът „ОКО“ да може да бъде гледан в България е изключително ценна. Такива филми рядко достигат до българска територия, тъй като не са с комерсиален „вкус“.  В  Neterra.TV+ , до края на октомври, това е златна възможност да се срещнете с различни народи, различни традиции и различни „битки“, които хората водят по света в опита си да запазят нещо важно за семейството или за историята си. Кой знае – може пък точно такива филми да научат и нас да пазим традициите си.

Коментари

Сподели
Аз съм Неда Ковачева и обичам да пиша за кино, телевизия, изкуство, а понякога и за всичко останало. Завършила съм "Кинознание" в НАТФИЗ и съм работила във вестници, списания и различни онлайн медии. Вярвам, че пишещите хора в България трябва да са откровени, дори когато истината не е в съзвучие с масовото мислене.
Коментирай

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *