Найо Тицин е с музикално образование (е, поне има спомен как се свири на пияно). Бивш журналист (ако има такова понятие). Познавате работата му от вестник Стандарт и БНТ. Режисира и продуцира документални фими. Има и ТВ сериали зад гърба си. През 2016 година създава филмовия фестивал за документално изкуство „Master of Art”, на който е артистичен директор. Същият този фестивал е поводът да си говорим. А Master of Art 2022 може да гледате онлайн със специална селекция в платформата Neterra.TV+.
Фактите и емоциите
Откъде идва любовта ти към документалното кино?
Това е развита любов, като продължение на любовта ми към репортерството. Принципите на разказване на история и при двете са едни и същи общо взето. Разликата е, че репортажът е в кратка форма – 1 или 2 минути. А документалният филм може да се простира от 27 до 100 минути.
Онези, които мечтаят
Фестивалът акцентира върху творците и творчеството им. Какво дават те на света?
Дават ни по-красивия и по-интересния поглед над света. Документалното кино, чрез опознаването на техните житейски съдби, неволи и манталитет, е още един начин да се опитаме да разберем душата на артиста. А като всяка душа и тази е доста сложно нещо. Сложна е, защото, от една страна, се бори с морални, естетически и цивилизационни възгледи и въжделения. От друга, не е задължително ценностите, които изповядват в изкуството, самите те да ги практикуват. Тоест, може да не са резултат от техния характер. Не трябва да правим сравнение и аналогия, че големият творец е и голяма душа човек. За да постигнат този си перфекционизъм, към който са се устремили, те много пъти са готови, в името на изкуството и съвършенството, да не проявяват голяма човечност.
От тазгодишното издание кои са онези истории, които дори и теб са изненадали?
Много ми е интересна историята, разказана във филма „Чърчил и филмовият магнат“, защото дава нов поглед върху историческата личност Уинстън Чърчил. Интересно е да видим как се е докоснал до кино изкуството, как в определен период от живота си е бил доста свързан с него. Мен лично това ме изненада приятено. Препоръчвам го на всеки, който може да го гледа, защото е истински обогатяваща история. Освен това звучи много актуално и днес.
Нагледно виждаме как киното е ползвано с пропагандни цели през кино езика. Практика припозната не само от Чърчил, но и от други световни лидери. Още Ленин е казал, че киното е основен елемент на пропагандата. В един от филмите, за които се разказва в документалната лента, ген. Нелсън казва: „с диктатори не можем да преговаряме и не можем да влизаме в примирие“. Това е реплика на повече от 100 години! Дали не звучи актуално и сега, когато наблюдаваме в момента една военна ескалация?
Каква е ролята на случайността в успеха на хората?
Имам много прост и лесен отговор на този въпрос. Няма нищо случайно в случайните неща.
Природни бедствия и още нещо
Кое е любимото ти природно бедствие?
Всяко едно природно бедствие предизвиква страхопочитание в мен. Нямам любимо, просто се възхищавам на природата, защото точно в тези моменти тя ни показва колко сме малки. Това са моментите, в които природата ти казва: „Спокойно, не си ти господар на природата, а аз. Мислиш си, че можеш да ме озъптиш?“. Когато обаче стане земетресение или наводнение, си даваме сметка, че все пак сме функция на прородата и е хубаво да се съобразяваме с нея. В някакъв момент тя може да ни върне жеста.
Дочух, че се занимаваш с дърворезба. Как ти идва идеята какво искаш да изработиш с ръцете си?
О, нямам претенциите да се занимавам с дърворезба. Просто си правя разни неща от дърво, но съвсем грубо. По-скоро подхождам утилитарно. „Арт утиле“ – се казва на италиански. Тоест, това е изкуството, което влиза в употреба. Без претенция, разбира се. Доставя ми удоволвствие. Например, в селската ни къща правя нещо, с което искам да скрия миялнята. Вместо да купувам нещо, си сковавам някакъв капак, който някак си да се връзва на средата. После се смеем, че къщата ни е на 200 години и в нея имаме 200-годишна миялня.
Master of Art
Вече планираш ли 8-то издание на Master of Art?
Честно казано, да. Даже днес получих мейл, в който създателите на филм, който трябваше да бъде част от тазгодишната селекция, го отложиха за следващата година. Мислим поне с година напред.
Когато обикаляш по фестивалите, за да избираш съдържание, кои са страните, в които е ясно, че документалните филми са на почит?
Страните, които дават най-голям избор за документални филми и то за изкуство, са Франция, Нидерландия, Италия, Испания и Канада. Това са страни със силно държавно подпомагане точно за този тип филми. Въпреки че споменах, че документалното кино е станало по-евтино за произвеждане, трябва да отбележа, че в нашия фестивал има филми, които струват много пари. За да илюстрирам какво означава огромен бюджет, мога да ти кажа, че бюджетът за някои документални филми може да надхвърли този на ТВ сериал по българска телевизия. Преди 2 години имахме филм за Ботеро, чийто бюджет бе милион и половина долара! Той бе канадска продукция, подпомогната от канадския филмов център. В Израел също правят много хубаво документално кино.
Как оборваш стигмата „документалното кино е скучно“?
Още през 2016, когато стартирахме фестивала, бях напълно наясно, че това е предразсъдък, с който трябва да се борим. Струва ми се обаче, че вече с годините и благодарение на платформите, това виждане започва да се пречупва. Вече започвам да чувам и в частни разговори: „Хей, гледахте ли…“, „Знаете ли, че в еди-кой-си филм казаха, че…“. Има го това предубеждение, но вече е с все по-затихващи функции.
Ако това интервю ви е допаднало, може да прочетете и изслушате още няколко разговора с популярни и обичани български творци:
Коментари