Българските филми „Урок“ и „Слава“ в Neterra.TV+

Дуетът – в личния живот и в професионалния – на Петър Вълчанов и Кристина Грозева вече трябва да е добре познат на родната публика. Цели три чудесни филма идват от тях, а у нас се завръща вярата в българското кино. Последният им филм „Бащата“ е избран да бъде българският претендент за наградите „Оскар“.

Но преди да се стигне до „Бащата“, Петър и Кристина правят два други филма, които освен, че са базирани на реални случки, по един много любопитен и ироничен начин отразяват абсурдността на родната действителност.

Урок

Първо се появява филмът „Урок“, а годината е 2014-а. „Урок“ е онова българско кино, което ми се иска всеки кинодеец да може да прави. Той е заснет, изигран и разказан добре. Българинът е свикнал да бъде скептичен към българското кино. Той го гледа с половин око, не му вярва, има критика, все нещо не му е както трябва… Все му е или много американско, или не достатъчно американско.

урок и слава
Кадър от филма „Урок“

„Урок“ е филм, който разказва простичка история. Вдъхновен от случката с гимназиална учителка, която преди няколко години обра банка в Плевен, филмът не разказва нейната истинска история, нито показва някакви реални събития. Просто сюжетът е вдъхновен от действителността и въпросът: какво би накарало един най-обикновен, нормален, морален и прочие човек, да направи нещо такова? И така Петър и Кристина решават да разкажат тази история.

„Урок“ започва бавно и същевременно директно. Средностатистическо училище в провинциален град, средностатистическа учителка и едно дете, чийто пари са откраднати. Зрителят навлиза в света на Надя – учителката, и хилядите финансови проблеми, в които мъжът й я е забъркал. Уж нищо не е толкова сложно, колкото изглежда, но с течение на сюжета, се вижда, че не е точно така. Тя се увърта все повече и повече в разни на пръв поглед прости, финансови операции, от които трудно се излиза. И накрая се стига до прословутия обир.

Две години по-късно се появява „Слава“. Грозева и Вълчанов решават да използват добре познат трик от американската телевизия и правят друг филм, но с абсолютно същите актьори.

Просто като в сложна партия шах разместват техните места – добрите правят лоши, а лошите добри. От скромната учителка Надя притисната от обстоятелствата Маргита Гошева се превръща в безкруполен пиар на министерство.

А от зъл, мазен, долен и неприятен по всички човешки правила лихвар, Стефан Денолюбов става заекващ, скромен и обран кантонер, който е решил да направи едно добро дело и то му се връща тъпкано.

Слава

„Слава“ отново разказва истинска история – тази на кантонера, който намира купчина пари на едни релси и вместо да си ги прибере, решава да ги върне в полицията. Вдига се страшен шум, нашият познайник, досега живял в забито село, е поканен в София, за да получи награда за храбростта си. Още тези думи трябва да наведат на мисълта, че абсурда започва още тук.

Кадър от филма „Слава“

Кантонерът пристига в Столицата, където насилствено му е отнет един най-обикновен часовник, който е от баща му, за да бъде заменен с наградата, която той ще получи като символ на своя дълг към държавата. Той получава часовник марка „Слава“. Всичко е много помпозно, някак хиперболизирано и поради това тъжно.

Награждаването свършва, но обикновения часовник на кантонера изчезва, а той си го иска обратно. Оттам насетне обстоятелствата така се обръщат срещу нашият обявен от немай къде герой, че на финала той сигурно се е чудил защо въобще е върнал тия пари. Името на часовника, с контекста на филма и цялата ситуация, та чак до заглавието, са едно малко намигване, което да каже да зрителя, колко ирония има във всичко и колко нещастие.

Ако трябва да сравняваме, мога обективно да кажа, че „Слава“ е по-добрият филм. По-изпипан, по-детайлен, с повече усет към сюжета – адмирации за това към Дечо Таралежков, с когато Петър и Кристина работят от този момент, та чак до „Бащата“ и изборът им е повече от точен. Но това по никакъв начин не омаловажава „Урок“.

За мен двата филма трябва да се гледат един след друг, в поредността на тяхното излизане. Затова първо гледаме „Урок“, а после „Слава“. И може да ги наемете за гледане или да ги закупите в платформата Neterra.TV+.Не се колебайте.

Коментари

Сподели
Открих писането, когато бях в гимназията. Четенето, когато бях на 5 години. Киното ме откри някъде между двете. Към тях добавяме котки, пътувания, бързо каране на коли и безобразно дърдорене. Заради последното аз и още двама мои колеги имаме подкаст за кино „Тихо, филмът започва“ в webcafe.bg. За останалите си страсти има различни платформи. Тази тук е една от тях. Надявам се да ви бъде толкова интересно, колкото и на мен.
Leave a Comment

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Privacy Overview

This website uses cookies so that we can provide you with the best user experience possible. Cookie information is stored in your browser and performs functions such as recognising you when you return to our website and helping our team to understand which sections of the website you find most interesting and useful.