Казват, че литературата може да ви отведе навсякъде, при това без да мърдате от удобния си диван вкъщи. Хората с богат речник и голямо въображение остават в историята на писаното слово. Защо? Защото са успели да запалят към нови светове най-много умове. Голямото ежегодно четене е като голямото ежегодно чистене. С две думи – задължително е. С настъпването на студените дни отваряме книгите, които буквално, абсолютно наистина, ви отворят вратите към нови места. Които може да посетите реално. Не, че ни трябва повод, но Денят на будителите звучи като добра идея, за да се сетим защо четенето е важно. Най-интересните дестинации от книгите.
Селектирали сме за вас пет от любимите ни книжни места, до които може да стигнете, да вдишате, да пипнете и да разберете какво е вдъхновило техните автори, за да ги изберат пред много други. Понякога причините са сантиментални, а понякога плашещи!
Книгата „Дневникът на Ане Франк“
Ане Франк води дневника си в продължение на две години, докато се укрива от нацистите заедно с цялото си семейство в тайна пристройка до къщата им в Амстердам. Година след събитията, описани в книгата, Ане и семейството й, с изключение на баща й, умират в концлагер. Историята й, редактирана от татко й, бива издадена няколко години по-късно и е забранена на някои места, като това важи и до днес.
Ане Франк е изключително известна фигура в модерната литература и обществен живот. Музеят, посветен на нея, може да се посети всеки ден, ако минавате през Амстердам. Къщата е на два етажа, като всичко е запазено в максимално автентичния си вид. Съществува и пристройката, в която тя и родителите й се крият. Части от оригиналния дневник са изложени, както и различни снимки, семейни ценности и дрехи на самата Ане. Къщата на Ане Франк не е интересна само, защото е музей, а и заради важното убежище, в което се превръща по време на Холокоста.
„Моят дом е моята крепост“ придобива различен смисъл, когато прочетете дневника. А когато видите реалното място, описано толкова точно от едно малко момиче, вече гледате на вещите и четирите стени, които ги пазят, по съвсем различен начин.
Поредицата „Хари Потър“
Ако отидете в Лондон и не посетите гара Кингс Крос наистина ще ви е яд. Като цяло железниците на Великобритания и досега си остават изключително впечатляващи. А гара Кингс Крос е една от най-големите станции в този влиятелен мегаполис. Лондон може да се похвали, че културно и като цяло литературно, има страшно много места, които предлага на своите посетители. Като се започне от прочутата „Бейкър Стрийт“ 221В, където се намира домът на Шерлок Холмс и се стигне до дома на Агата Кристи в градчето Торки. Друга популярна гара в Лондон е, разбира се, Падингтън, на която семейство Клайд среща малкото мече Падингтън. Не случайно мечката е кръстена така.
И все пак няма друго място като Кингс Крос, където семейство Уизли за първи път води малкия Хари Потър, като го карат да тича към тухлена стена, натоварен с количка, на която има и сова… Гарата носи духа на магическия свят на Дж. К. Роулинг и силната аристократичност на Великобритания. Някъде там ще откриете и прословутия перон 9 ¾. Може дори да си направите снимка на него. И никой няма да ви види… точно като в „Хари Потър“.
Книгата „Парижката Света Богородица“
Една от най-впечатляващие постройки в Париж не е прословутата Айфелова кула, която наистина е висока, тежка и важна, а тази древна и магическа катедрала. Когато човек успее да види Нотр Дам отвън, а после да издържи и безкрайната тълпа от чакащи, за да влезе вътре, разбира защо Виктор Юго избира именно нея за фон и място на една епична история за любов, приятелство и магия.
Нотр Дам лъха на древност и тайнственост във всеки един свой ъгъл. Ако влезете вътре, може да видите в детайли красотата й описана така старателно от Юго. Ако пък имате и здрави дробове, може дори да се качите до известната кула. Кулата, от която Гърбушкото гледа красивия франски град и също толкова красивата Есмералда. Париж като цяло е впечатляващ град. Също така е и фон на много произведения през годините и все пак „Парижката Света Богородица“ си остава една. Писана преди близо 200 години нейната епохална нежност се вижда и усеща и до днес.
Книгата „Сиянието“
Една от любимите ни дестинации в иначе забитото Колорадо, някъде из полетата на Америка, е този изключително известен хотел. Хотел „Стенли“ се гордее с историята си, макар тя да е малко странна. Той се свързва с паранормална активност! А част от старите му служители дори се опитват да потвърдят това по един или друг начин. Дали то е истина или не, е въпрос на спекулации и гледна точка. Това обаче не прави хотела по-малко култов. През 70-те години той става причина Стивън Кинг да позиционира действието от романа си „Сиянието“ именно в него. Кинг прекарва в хотел „Стенли“ известно време. Толкова е впечатлен от обстановката и историята му, че решава да заведе Джак Торсън, основният персонаж в книгата, и неговото семейство именно там.
Хотелът в романа на Кинг се нарича „Overlook“ хотел. Обаче веднага щом прочетете описанието на локацията и го видите, изобразено няколко години по-късно от Стенли Кубрик, във великолепния му филм по книгата, ще разберете, че това е именно хотел Стенли. Кинг използва паранормалните истории за хотела, за да вкара тримата си персонажи в битка на живот и смърт, повлияни от странното сияние. Кубрик променя малко нещата в адаптацията си, но хотел „Стенли“ стои като колос и важен декор на една пищна, кървава драма. Хотелът се гордее с историята си свързана със „Сиянието“. Отидете ли там ще имате шанс да преживеете част от нещата, описани в книгата и визуализирани във филма, почти наистина. Не, Джак Никълсън няма да ви гони с брадва, но ще видите наистина уникални неща.
Книгата „Спасителят в ръжта“
„Спасителят в ръжта“ е странен роман на ново поколение сърдити млади хора, към които Селинджър твърдо принадлежи. Самият той социопатичен и дръпнат, създава персонажа Холдън Колфийлд като антипод на себе си. Той е сърдит млад човек, в търсене на смисъл чрез прости и дори похотливи удоволствия. Разходката на Холдън, описана от Селинджър, минава през множество места. Eдно обаче се повтаря необратимо и постоянно като напевна мелодия през цялото време. Това е езерото с патките в Сентрал Парк.
Разсъжденията на Холдън спрямо живота и битието на пернатите обитатели на това езеро се превръщат във вид метафора на самия живот на основния персонаж, а според някои критици и на негоия автор. „Как мислиш, какво ли правят патките в езерото в Сентрал Парк зимата? Къде ли отиват тогава, когато то замръзне?“ е сигурно един от най-известните моменти в „Спасителят в ръжта“. Абсолютно деен персонаж без да е одушевен предмет, Езерото е важна събирателна точка в романа. Негов център. То е все така чудесно и красиво и се намира в Сентрал Парк в Ню Йорк. Паркът се е превърнал в култов именно заради романа и всеки, който иска, може да го посети. Да, патетата, не тези описани от Селинджър, но техни правнуци са все така там и правят все същите неща. Никой все още не е отговорил къде точно отиват в онези зими, когато езерото замръзва, но през лятото и есента са все така впечатляващи.
💜 🎼 💜 🎥
Ако филмовите класики не са вашият избор, а предпочитате съвременни, стилни, европейски филми, вижте селекцията ни подбрани заглавия от кино-литературния фестивал „Синелибри“, който имате възможност да гледате до тази неделя включително.
Коментари