Поглед към Десетилетие на българското кино – част 1

Киното, подобно на други чудеса, създадени от човека, като електричеството, мобилните телефони и антибиотиците, е тук, за да направи живота ни по-лесен, по-разбираем, по-щастлив и по-лек.

Киното няма толкова практична насоченост, но има за цел да създаде велико удоволствие в онзи, който е избрал да го консумира. Киното е магия. Тази магия ни кара да гледаме света с други очи и да си представяме по-добър живот.

Когато едно десетилетие приключва и друго започва, човек обича да връща лентата и да обръща поглед, за да проследи как са се променили нещата от вчера до днес. Киното е едно от местата, в които това се случва най-лесно.

Велко Кънев във филма „Миграцията на паламуда“

По тази причина Дом на киното, с подкрепата на Столична община, насочва поглед към българското кино, като селектира неговите най-добри постижения от последните десет години. А Neterra.TV+ се присъединява към инициативата и предоставя пространството си, за да направи достъпа до нея максимално лесен и приятен.

Цялата селекция може да се гледа в Neterra.TV+ до 30 юни. В няколко поредни статии в блога, ние пък ще ви представяме интересни факти около филмите.

Ето и първите заглавия, с които избрахме да започнем:

Потъването на Созопол

Филмът на Костадин Бонев по романа на Ина Вълчанова е сниман продължение на пет седмици на едни от най-красивите места по южното ни черноморие. Филмът излиза през 2014-а и открива 32-рия София Филм Фест.

киното
Кадър от филма „Потъването на Созопол“

История се клатушка между вътрешните конфликти и сюрреалистичното, и събира няколко положителни критики. Сюжетът проследява 50-годишния архитект Чавдар Кършев, който се отправя към Созопол – градът, в който е прекарал младостта си, с 10 бутилки водка. С всяка изпита бутилка Чавдар отключва нов негов спомен.

Миграцията на Паламуда

В началото на предишното десетилетие, през 2011 година, Людмил Тодоров пуска „Миграцията на Паламуда“, който прави премиера на София Филм Фест и е посветен на Велко Кънев, тъй като това е последната му роля на екран.

Действието е позиционирана в малко село до Янтра, където двама бащи и техните синове, изкарват прехраната си по необичаен начин. Една сделка свързана с кръст и паламуд, е своего метафора на взаимоотношенията между хората, колкото различни, толкова и еднакви.

Подслон

2010-а година стартира добре за българското кино и причината за това е филмът „Подслон“ на режисьора Драгомир Шолев. Със западен подход и интересна, и някак простичка идея „Подслон“ печели публиката и носи на екипа си няколко награди. А младата актриса Ирена Христокоскова играе момче пънкар – крайнолевия анархист Тенкса.

киното
Кадър от филма „Подслон“

Историята в „Подслон“ разказва за 12-годишният Радо, син на треньора по водна топка Стойчев, който вече е почти пънкар. Господин Стойчев не може да разбере защо, след като е бил добър баща, синът му е готов на всичко, за да избяга с такива пропадняци. Сюжетът проследява техните взаимоотношения и като цяло е история за порасването и различията, които срещаме по пътя си нагоре.

Съдилището

Копродукция между България, Германия, Хърватия и Република Македония, този филм е сниман на адски красиви места в Източните Родопи – Ивайловградско, Свиленград и Мезек. Историята проследява мандраджията Митьо, който остава без работа и се обръща за помощ към свой познат – Капитана.

киното
Кадър от филма „Съдилището“

Тъй като действието се случва в село близо до турската граница Митьо е почти принуден да участва в трафика на бежанци през границата. Докато ги превежда покрай местността Съдилището той си спомня за старо престъпление, което го терзае и до днес.

Каръци

Чудесният младежки филм на Ивайло Христов, дебютира на Филмовия фестивал в Москва и печели наградата „Златен Свети Георги“. Историята на четиримата каръци – Елена, Коко, Пацо и Гошо, решена в чернобелите краски, е история, която всеки един от нас е преживял в тийн годините си.

Всички каръци са от малък град и всеки има различни мечти и амбиции. Коко е влюбен в Елена, а тя мечтае да стане певица. Градът тръпне във вибрации от наближаващ концерт на известна рок група, което променя целия дух и създава връзки, конфликти и любовни истории.

Коментари

Сподели
Открих писането, когато бях в гимназията. Четенето, когато бях на 5 години. Киното ме откри някъде между двете. Към тях добавяме котки, пътувания, бързо каране на коли и безобразно дърдорене. Заради последното аз и още двама мои колеги имаме подкаст за кино „Тихо, филмът започва“ в webcafe.bg. За останалите си страсти има различни платформи. Тази тук е една от тях. Надявам се да ви бъде толкова интересно, колкото и на мен.
Коментирай

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *