Фестивал за етнографско кино „ОКО“: погледни в душата на другите народи

Ако преди няколко години се беше случило така, че София бе приютила украински филмов фестивал, щеше да е интересно, безспорно. Днес обаче подобно събитие носи важна символика не само на фона на развитието на филмовата култура у нас, но и на фона на ужасната война в Украйна, която превърна живота на украинците в безкрайна трагедия.

Вероятно из софийските улици сте виждали стилния постер на Международния фестивал на етнографското кино „ОКО“ и още по-вероятно сте си задали въпроса какво е това събитие и защо не сте чували досега за него. Отговорът е, че това е украински фестивал, който представя филми за различните обичаи и традиции по света. По стечение на обстоятелствата тази година форумът се провежда в София и онлайн в Neterra.TV+ за всички, които биха искали да се запознаят с необичайните традиции в близки и далечни страни.

Етнографският фестивал „ОКО“ се провежда за четвърти път, но за първи път това се случва извън територията на Украйна. Разбира се, причината е войната, а според организаторите Тетяна Станева и Елена Рубашевска гостоприемството на българите им е дало увереност, че тук тяхната инициатива може да намери естествено продължение.

До 31 октомври в Neterra.TV+ ще можете да гледате някои от най-интересните документални филми от тазгодишния фестивал „ОКО“, а сега, разбира се, ще ви разкажем малко повече за тях.

Украинските филми

Започвам с представянето на украинските филми, които в Neterra.TV+ са три. Филмът, който откри фестивала, се казва „Живот на предела“ и е на режисьора Павло Пелешок. Това е разказ за войната в Украйна и показва безпощадната и грозна истина за причините за започването на военните действия. Разказа водят ветераните Павло Пелешок и Юрко Иванишин, които разсъждават над всичко, случило се на страната и сънародниците им от края на 2013 г. до днес. Двамата дори отиват на фронта като доброволци, посещават болници в Донбас и показват нагледно ужаса на войната.

„Място на силата“ пък е филм на една от организаторките на фестивала – Тетяна Станева, и разказва за българското село Криничне, намиращо се в Одеска област, Украйна. Историята на това село е преплетена с българската култура и фолклор, които се пазят от жителите на Криничне вече 200 години.

Третото украинско заглавие е „Вашият Васил“ на Свитлана Рудюк и Олександр Авшаров. Филмът разказва за Васил Стус, който иска да се занимава с литература и да бъде поет, но вместо това КПСС и съветските тайни служби го превръщат в дисидент.

Филмите от Балканите, представени на фестивала „Око“

В платформата Neterra.TV+ можете да гледате три филма от държави на Балканите. Започваме със заглавието от Румъния – „Редът на нещата“. Сюжетът: 90-годишният Александру все още обича да работи в градината си, да се шегува и да поправя часовници в ателието, което баща му е отворил през 1909 г. Онова, което живее с Александру обаче, е миналото му на политически затворник, което променя живота му завинаги.

Представител на турското документално кино е „Аркадашлох – проблем, който никого не занимава“ с режисьори Нилай Кълинч, Маркус Бауер и Александър Брюгер.

Филмът ни среща с Озгюр Кал, който е депортиран от Германия в Турция. Животът му не е лесен и той трудно успява да се интегрира в обществото. И все пак, Озгюр постига лична трансформация и в крайна сметка става собственик на семеен бизнес в Анталия. Сръбският „Ябълката не пада далеч от дървото“ на Боян Дакич пък ни представя обичаите на ромските сватби в Сърбия, случвали се преди близо 30 години в цяла Войводина, като кадрите са открити на стари VHS касетки.

Испания, Франция, Белгия, Италия

Разнообразието на Международния етнографски фестивал „ОКО“ е наистина впечатляващо. Доказателство за това са следващите четири филма, за които ще ви разкажа сега – водят се създадени от държави, които са близки териториално, но тематично заглавията са изключително различни. Италианският „Мъдрото магаре“ разказва за едно любопитно и необичайно музикално пътешествие из традициите, паметта и популярната култура на полуостров Саленто, който се намира на „токчето“ на ботуша на картата на Италия.

Филмът „Гюто“, макар да се води продукция на Белгия, всъщност ни пренася в манастира Гюто в Хималаите. На пътешествието тръгват режисьорката Филипа Кардосо и трите ѝ дъщери. Там те стават свидетели на безкрайните тантрически песнопения за медитация.

„Балика“ е заглавието от Испания, което обаче ни води в Катманду, за да се запознаем с Дипендра и Сушмита – двама тийнове, които живеят в местно сиропиталище. Те, както и всичките им приятели, са изоставени от семействата си и сега живеят своя живот по своите правила. Режисьори на филма са Айтор Санчес Смит и Ландер Ибаретксе.

Френският „В сърцата на живите“ е изключително емоционален филм на Мариел Дюкло. Продукцията ни води в гробището на краен квартал в Тулуза, в което се погребват бездомници. Доброволци организират погребенията за бездомните хора и се опитват да открият техни близки, които да ги изпратят в последния им път.

Най-отдалечените: САЩ, Финландия, Израел

Завършвам с трите филма от Финландия, Израел и САЩ. Да, на картата тези три страни са доста далеч една от друга, но заглавията, с които са представени във фестивала „ОКО“, са близки като емоция. Започвам със „Златната земя“ от Финландия. Режисьорът Инка Ахте ни среща с Мустафи, който е финландец от сомалийски произход. Той разбира, че земята на Сомалийския полуостров е богата на злато и мед, затова решава да замине от Финландия и да отиде в Сомалиленд.

Американският „Остава само гоненето“ на режисьора Брайън Лиу пък ни запознава с традиционното гонене на добитък в Хайууд, Монтана, което се случва от 1912 г. Хората, които все още следват този ритуал и го пазят като ценна местна традиция, се борят за него, докато светът около тях неизбежно се модернизира и променя.

Последното заглавие от Международния етнографски фестивал „ОКО“, което може да бъде гледано в Neterra.TV+, е израелският филм „Самаряните: Библейският народ“ на Моше Алафи. Както става ясно от заглавието, тук документалният разказ ще ни срещне с етнорелигиозната група Самаряни, които се борят за запазването на вярата и езика си от изчезване.

В Neterra.TV+ можете да гледате и много късометражни филми с етнографска тематика

Както сами разбирате, възможността фестивалът „ОКО“ да може да бъде гледан в България е изключително ценна. Такива филми рядко достигат до българска територия, тъй като не са с комерсиален „вкус“.  В  Neterra.TV+ , до края на октомври, това е златна възможност да се срещнете с различни народи, различни традиции и различни „битки“, които хората водят по света в опита си да запазят нещо важно за семейството или за историята си. Кой знае – може пък точно такива филми да научат и нас да пазим традициите си.

Коментари

Сподели
Аз съм Неда Ковачева и обичам да пиша за кино, телевизия, изкуство, а понякога и за всичко останало. Завършила съм "Кинознание" в НАТФИЗ и съм работила във вестници, списания и различни онлайн медии. Вярвам, че пишещите хора в България трябва да са откровени, дори когато истината не е в съзвучие с масовото мислене.
Leave a Comment

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Privacy Overview

This website uses cookies so that we can provide you with the best user experience possible. Cookie information is stored in your browser and performs functions such as recognising you when you return to our website and helping our team to understand which sections of the website you find most interesting and useful.