Гледаме „Шефа на танца“

Гледаме „Шефа на танца“. Има нещо особено в документалните филми. Особено в такива, които са правени от ученик в почит към неговия учител. Именно такъв филм е „Шефа на танца“, който се случва като почит и поклон към доайена на българския танц, ръководител на Академичния фолклорен ансамбъл при Национален студентски дом акад. Иван Тодоров.

Сюжетът

Филмът е заснет от неговата ученичка Ники Шуманова. Тя успява да комбинира с умереност и много любов личните спомени на Шефа, както го наричат всички, на учениците му, собствените си впечатления и да преплете между всичко това и няколко откъса от танци.

Ето какво споделя самата Ники Шуманова: „„Човек трябва да бъде благ“, ми каза той. А аз седя срещу него и си мисля „през какво ли са минали тези очи, какво ли са видели и преживели, че на 94 години да побират цялата благост?“. Ще ви разкажа какво научих от тях – от очите, от думите, от сърцето. Знам, че е трудно да разказваш за човек с толкова необятна душевност и с толкова богат житейски път. Винаги нещо ще пропуснеш, нещо ще остане недоизказано. Но за легендите трябва да се говори…“.

И тя говори – с думи, танци и визия. Към нея с различни случки, думи, впечатления и проблясъци на чистия ум се присъединяват най-различни ученици на акад. Иван Тодоров. Във филма ще видите лицата на Нина Николина, Заки от дует „Авеню“, Нешка Робева, която си припомня, че именно Шефа е причината тя да влезе и да учи танци, и Христо Димитров – продуцент и хореограф.

Главният герой

Гледаме Шефа на танца
Ники Шуманова и акад. Иван Тодоров

Образът на Шефа, защото „учителите са много, но Шефа е един“, както казва Нина Николина, минава през най-различни метафори. Той скача напред-назад във времето, възроден от спомените на хората, в чийто професионален и творчески път е оставил ясна следа. От друга страна е застинал тук и сега, чрез кадрите от честването на неговата 94-та годишнина.

Самият акад. Тодоров на драго сърце си спомня своя творчески и личен път досега. Започнал е от село Стряма, където прекарвайки летата при своя дядо се запознава с магията на фолклора и където години по-късно решава да избере професията на танцьор, а не на поп, както предвиждат роднините му. С будно съзнание и ясни отговори на кратки въпроси за живота си, Иван Тодоров води зрителя сладкодумно през житейските скоци и го докарва до ситуации, които донякъде са въпрос на късмет, но в повечето случаи на талант.

Ако обичате танците, то със сигурност познавате работата на акад. Иван Тодоров и този филм е нещо, което ще ви достави истинско удоволствие със своя път в миналото и в родния фолклор. А ако не сте, то ще научите нещо интересно за някой, който е оставил и продължава да го прави, ясна следа в живота на много хора. И е развил любов към танците на най-различни родни знаменитости и хора на изкуството.

Защото „истинският танцьор трябва да чете и да се образова“, казва акад. Иван Тодоров с ясната идея, че ние всички цял живот се учим.

Във видеотеката на Neterra.TV+ има много филми, който си заслужава да гледате през летните вечери. Един от тях е италианският филм „Младост“, а ревюто за него може да прочетете тук

Коментари

Сподели
Открих писането, когато бях в гимназията. Четенето, когато бях на 5 години. Киното ме откри някъде между двете. Към тях добавяме котки, пътувания, бързо каране на коли и безобразно дърдорене. Заради последното аз и още двама мои колеги имаме подкаст за кино „Тихо, филмът започва“ в webcafe.bg. За останалите си страсти има различни платформи. Тази тук е една от тях. Надявам се да ви бъде толкова интересно, колкото и на мен.
Leave a Comment

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Privacy Overview

This website uses cookies so that we can provide you with the best user experience possible. Cookie information is stored in your browser and performs functions such as recognising you when you return to our website and helping our team to understand which sections of the website you find most interesting and useful.