Европейско киноКиноГледаме „Шефа на танца“

Гледаме „Шефа на танца“. Има нещо особено в документалните филми. Особено в такива, които са правени от ученик в почит към неговия учител. Именно такъв филм е „Шефа на танца“, който се случва като почит и поклон към доайена на българския танц, ръководител на Академичния фолклорен ансамбъл при Национален студентски дом – акад. Иван Тодоров.

Сюжетът

Филмът е заснет от неговата ученичка Ники Шуманова. Тя успява да комбинира с умереност и много любов личните спомени на Шефа, както го наричат всички, на учениците му, собствените си впечатления и да преплете между всичко това и няколко откъса от танци.

Ето какво споделя самата Ники Шуманова: „„Човек трябва да бъде благ“, ми каза той. А аз седя срещу него и си мисля „през какво ли са минали тези очи, какво ли са видели и преживели, че на 94 години да побират цялата благост?“. Ще ви разкажа какво научих от тях – от очите, от думите, от сърцето. Знам, че е трудно да разказваш за човек с толкова необятна душевност и с толкова богат житейски път. Винаги нещо ще пропуснеш, нещо ще остане недоизказано. Но за легендите трябва да се говори…“.

И тя говори – с думи, танци и визия. Към нея с различни случки, думи, впечатления и проблясъци на чистия ум се присъединяват най-различни ученици на акад. Иван Тодоров. Във филма ще видите лицата на Нина Николина, Заки от дует „Авеню“, Нешка Робева, която си припомня, че именно Шефа е причината тя да влезе и да учи танци, и Христо Димитров – продуцент и хореограф.

Главният герой

Образът на Шефа, защото „учителите са много, но Шефа е един“, както казва Нина Николина, минава през най-различни метафори. Той скача напред-назад във времето, възроден от спомените на хората, в чийто професионален и творчески път е оставил ясна следа. От друга страна е застинал тук и сега, чрез кадрите от честването на неговата 94-та годишнина.

Самият акад. Тодоров на драго сърце си спомня своя творчески и личен път досега. Започнал е от село Стряма, където прекарвайки летата при своя дядо се запознава с магията на фолклора и където години по-късно решава да избере професията на танцьор, а не на поп, както предвиждат роднините му. С будно съзнание и ясни отговори на кратки въпроси за живота си, Иван Тодоров води зрителя сладкодумно през житейските скоци и го докарва до ситуации, които донякъде са въпрос на късмет, но в повечето случаи на талант.

Ако обичате танците, то със сигурност познавате работата на акад. Иван Тодоров и този филм е нещо, което ще ви достави истинско удоволствие със своя път в миналото и в родния фолклор. А ако не сте, то ще научите нещо интересно за някой, който е оставил и продължава да го прави, ясна следа в живота на много хора. И е развил любов към танците на най-различни родни знаменитости и хора на изкуството.

Защото „истинският танцьор трябва да чете и да се образова“, казва акад. Иван Тодоров с ясната идея, че ние всички цял живот се учим.

Във видеотеката на Neterra.TV+ има много филми, който си заслужава да гледате през летните вечери. Един от тях е италианският филм „Младост“, а ревюто за него може да прочетете тук.